NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
В трансценденталната диалектика на „Критика на чистия разум“ Кант поставя задача, неизследвана до този момент откъм територията на логиката: да се намерят и извлекат всеобщите форми в постигането на висшето единство на мисленето. В конкретен план това трябва да са висшите априорни форми на разума или неговите върховни понятия: трансценденталните идеи. Те основават цялото мислене във висшите му синтетични функции, които се отливат в простирането до всеобщност на умозаключителните функции на мисленето. В този мащаб се отваря проекцията на пределния и общопредметен обхват на мисленето, който Кант дефинира като „тоталността на условията“ на мисленето изобщо, а като чист и върховен функционален елемент определя като безусловното на мисленето. Няма как тази иновативно поставена и решена задача да не доведе до нови формации с оглед на общопредметния характер и действие на висшите понятия на разума. Тези трансцендентално логически формации и процедури оформят едно ново построение на цялото мислене и осветляват неговите генерални предметни възможности.
Ключови думи: Кант, трансцендентална философия, трансцендентална логика, безусловно, принцип на определянето
Представени са възможни нови начини на употреба на традиционна технология за правене на дантела на совалки, създадени от автора, като възможен път за развитие на совалковата дантела. Импровизацията и интерпретацията при индивидуалните авторски модели, наследеното от класиката, и свободата при прилагането, трансформацията на познатото и предаването на уменията са разгледани чрез теорията „Изобретяване на всекидневието. Изкуства на правене“ на френския философ Мишел дьо Серто.
Ключови думи: совалкова дантела, културна технология, импровизация, развитие на традицията, въображение, изобретяване на всекидневието, изкуство, креативност, мотивация.
Статията анализира влиянието на пандемията от Covid-19 върху изкуствата и културата в световен мащаб и у нас. Изследвани са ефектите от кризата върху човешкото мислене и поведение. Подчертани са важните психологически и социални ефекти от създаването и възприемането на изкуство по време на криза. Разгледан е въпросът за пренареждането на ценностите - както в живота на отделния индивид, така и на цялото общество. Направен е опит за концептуализиране на кризата в изкуствата не като бедствие, а като шанс за промяна, събуждане на човешката креативност, нови открития и качествени промени, Дискутират се процесите на дигитализация на всички изкуства и новите естетически, методологически, философски, практически и теоретични предизвикателства, които са следствие от тях. Едно от важните следствия от дигитализацията и свободният достъп до изкуство e достигането до нови аудитории. Посочени са промените в отношението към изкуството и разликите между възприятията при реално и дигитално представяне на артефакт или събитие. Дадени са различни примери за преодоляване на ефектите от изолацията и социалната дистанция чрез различни инициативи и нови начини на свързване между занимаващите се с изкуство и тяхната публика.
Ключови думи: изкуство, креативност, пандемия, криза, ценности, възможност, дигитализация
Целта на настоящата статия е да изследва връзката между понятията свoбода и детерминизъм в европейската мисловна традиция като чрез историко-философски анализ конципира тяхната обвързаност откъм различни модели на мислене, типични за античния период. По този начин текстът, гравитирайки върху основни тезиси, базирани на т.нар. „принцип на бивалентостта“, опитва да покаже типичното за философията на Античността мислене като използва възгледите на Аристотел, Цицерон, Епикур и философията на стоиците.
Ключови думи: Антична философия, свобода, съдба, детерминизъм
Глобален проблем е увеличаването на раждаемостта на деца с когнитивни увреждания. Психологическите характеристики на такива деца, тяхната изолация и затвореност в домове за сираци, изоставени от родителите, повдигат много въпроси пред обществеността. Какви са психологическите особености на такива деца, възможно ли е те като другите, да бъдат включени в процеса на творчество? В тази връзка психологията на творчеството ще бъде определяща методологична насока в това изследване. Факт е, че творчеството като универсална човешка способност е присъщо и на деца с дълбоки когнитивни увреждания в развитието. Тяхното включване в музикалното творчество им носи нови впечатления в сензорно бедната среда на сиропиталището, в което се отглеждат и възпитават. В музикалната дейност на детето с когнитивни увреждания в развитието, което понякога много слабо владее речевия апарат, творчеството се изразява в изпълнението на музика с помощта на детски музикални шумови инструменти. Съпроводът на музикални произведения, движенията при музикални изпълнения, акомпанирането към музикални пиеси, участието в уроци по музика след концерта – всички тези форми на активно включване на деца с когнитивни увреждания в музиката са обещаващи и перспективни в творческото развитие на такива деца. Музикалната дейност носи на тези деца радост, положителни емоции и позитивно настроение в живота им в сиропиталището.
Ключови думи: психология на творчеството, деца с когнитивни увреждания, сиропиталища
Статията коментира различни опити за хумористично представяне на историята на България и българите. Анализирани са няколко такива версии – те датират от междувоенния период (техни автори са Христо Бръзицов, Георги Църковски и Райко Алексиев), от втората половина на осемдесетте години (Николай Генчев) и от последния период, деветдесетте години (Георги Константинов, Иван Кулеков). Всички те са представени като паралелни на официалния исторически дискурс разкази, чиято цел е да пародират настоящето, в което са писани, както и да забавляват. Във всички тях са осмивани редица черти от българската народопсихология. Особено внимание е обърнато на съчинението на Николай Генчев „Краткосмешна история на България“, доколкото авторът е единственият професионален историк сред останалите. Направен е изводът, че създаването на хумористична версия на разказа за миналото – научен, художествен, митологичен и пр., винаги е творческо предизвикателство. В различна степен историите, за които става дума в статията, са необходим коректив на „сериозния“ исторически прочит.
В статията се представят и анализират някои от митологичните образи и сюжети, архетипи и символи, които могат да се открият във филма „Сделката на Доктор Парнасъс”, един от емблематичните, провокативни и нееднозначни филми на оригиналния съвременен режисьор Тери Гилиъм.
Ключови думи: „Сделката на Доктор Парнасъс”, Тери Гилиъм, въображение, архетипи
Текстът предлага прочит на релационната зависимост между марксизъм, фашизъм (нацизъм) и демокрация като форми на идеология. Последната е условие за случването и на възпитанието като обществено явление, обременено с идеологически конотации на времето и историческата ситуация. Научното изследване прави сравнителна характеристика между явленията в търсене на връзката между тях. Демокрацията като форма на управление, създава своя собствена идеология, чиито проекции са имитация на познати от миналото форми на идеология, боравещи с един и същи дискурсивни практики. В този смисъл общественото възпитание винаги ще бъде изразител на послания, които се оказват предвидими.
Ключови думи: идеология, социално възпитание, марксизъм, неонацизъм, демокрация, дискурс
Целта на статията е да покаже предмета на сравнително млада наука – политическата антропология. Статията осигурява основна информация за политическата антропология като изобретение на колониалните и етнографските изследвания.
Ключови думи: антропология, колониализъм, теории и подходи
Френският философ, антрополог и историк на науката Мишел Сер (1930 - 2019) e познат на българския читател с книгите си „Атлас“ и „Петте сетива“. Есеистичната му творба „Палечка“ е публикувана във Франция през 2012 г. и бързо се превръща в бестселър. В нея авторът се обръща към антропологичната промяна в епохата на новите технологии, свързана с по-различната употреба на познавателните способности и организацията на познанието, и твърди, че децата от времето на интернета и мобилните телефони имат по-широк достъп до знания и личности в сравнение с предходните поколения. Предлагаме ви няколко параграфа от втора глава – „Училището“.
Анотация:
Двете характеристики, с които можем да идентифицираме Никлас Луман и неговото творчество, са иновативност и обективност. Първата подчертава оригиналността на начина му на мислене, респективно концепцията му за обществото. Втората – удовлетворяването (до перфекционизъм) условието на Макс Вебер да се прави ясна разлика в науката между факти и ценности; дори скритата ирония, която Луман проявява (на места) е в абстрактен контекст.
Настоящата разработка визира някои по-важни аспекти от понятийната архитектоника на системния теоретик Никлас Луман за обществото и по-специално онези, свързани с дефинирането му.
Ключови думи: общество, социология, системна теория, система / и, социални системи, комуникация, разлика /диференциация, психически системи, смисъл, контингентност, Alter, Ego, наблюдение (от първи и втори ред), наблюдател, ( от първи и втори порядък).
The article was previously published in the "Inter disciplinary Journal for Israel Studies", which is today no longer active
Петър Чухов е автор на 13 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония.
По повод шестдесетгодишния юбилей на автора, издателство „Жанет 45“ издаде две стихосбирки на Петър Чухов – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия.
Предложените стихове са от „Есенен Великден“.
Елена Кръстева e завършила Софийската френска гимназия и Техническия университет в София, специалност радиотехника, профил радиолокация и радионавигация. Защитила e дисертация в Санкт-Петербургския електротехнически университет, доктор е по физика. Работила е в БАН. Член е на Група Цвят – България, има редица участия с фототворби в семинари и конференции, организирани от тази група. През февруари 2020 г. печели Първа награда в конкурса 21х21 за абстрактно изкуство на галерия a-cube contemporary. През януари – февруари 2021 г. в галерията е открита и нейна самостоятелна фотоизложба „НАВЪН“.
Статията представлява рецензия с дискусионни философско-естетически елементи на най-новата книга от проф. Росица Йорданова, ВСУ „Черноризец Храбър“, съдържаща три есета в сферата на история на реториката и история на изкуството:
Йорданова, Р. 2020. Барокова реторика. ISBN 9786191901845. Варна: Славена. 192 страници, с цветни илюстрации.
Отзив за монографията на Анна Иванова
Анна Иванова. 2020. Да вярваш рационално. Изследване върху обосноваността в традиционната епистемология. Велико Търново: „ИТИ“. (Ivanova, A. 2020. Believing Rationally. Veliko Tarnovo: “ITI”.