NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Текстът проблематизира Хайдегеровата ек-зистенциална идея за началото като алтернатива на философските изисквания за принципи и непротиворечиви систематични изложения. Противопоставянето се разиграва като познавателно и херменевтично противоборството между формално-рационалното и историко-битийното мислене. Първото е хилядолетна метафизична традиция. Второто е Хайдегеров дизайн с корени в истината на битието (Seyn). Херменевтичната игра на двете начала има феноменологична фугова структура, която израства върху деструкцията на корпуса на европейската метафизика. Фугата започва с ясна експозиция, постепенно контрапунктите се заплитат в множество интермедии и накрая полифонията кулминира в тишина. Философията сякаш слуша картината на Едвард Мунк Викът и тълкува смисъла ѝ в езика на нейните багри.
Ключови думи: Хайдегер, начало, Seyn, историко-битийно мислене, фуга, тишина.
Статията дискутира специфичен аспект от многостранното приложение на психоанализата в България от трийсетте години на ХХ век – психоаналитичното осмисляне на любовта в литературното творчество. Първо е направен обзор на тези съчинения, които аргументират продуктивността на приложението на психоанализата в литературата, както и на психоаналитичния подход към феномена на любовта. Следва представяне на различни занимания на българските психоаналитици с образци на световната художествена литература и на конкретното тълкуване на любовните сюжети. Особено внимание е обърнато на психоаналитичните интерпретации на Сотир Кошков и Младен Николов.
В изследването са използвани множество кратки текстове на български философи и психолози (психоаналитици), които са пръснати из тогавашната хуманитарна периодика и днес не са преиздавани. Става дума за публикации в литературни и обществено-политически ориентирани вестници и списания като „Литературен глас“, „Литературен час“, „Развигор“, „Листопад“, „Мисъл“, „Изкуство и критика“, „Стрелец“, „Философски преглед“. Статията е опит за днешен прочит на тези забравени текстове.
Ключови думи: психоанализа и литература, психоаналитично обяснение на любовта, междувоенен период, български психоаналитици, българска хуманитарна периодика
Разсъждението очертава възможен начин, по който едни изначални понятия за дух и изкуство биха могли да се отнесат едно към друго що се отнася до една основна онтология на изкуството. По-точно принципът на отнасяне се определя от изначалността на самата духовност що се отнася до изкуството, поради което и той сам по себе си разкрива изкуството като духовна форма.
Ключови думи: дух, изкуство, онтология на изкуството
Качеството на образованието в областта на аудиовизуалните изкуства и медиите предполага методически и практически усилия за разширяване на „хоризонта“ на студентите в различните специалности не само за по-добра конкурентоспособност и професионална реализация, но и в посока на мотивация и стимулиране на способностите за рефлексия и анализиране на процесите, протичащи в сферата на медиите, киноизкуството и културата като цяло. Този опит е свързан с личностно развитие, независимост, креативност и иновации. Но има ли съществени проблеми за постигането на високо качество на кинообразованието в България и какво може да се направи за преодоляването им.
Ключови думи: кино, образование, автор, килтура, достъп
Постмодерността изправя пред задължително осмисляне на традиционните възгледи. Основополагащи са онези, касаещи новия етически прочит на категориалното в етиката. Без преосмисляне на идеите за свобода и справедливост, днешното общество не би могло да преодолее предизвикателствата, свързани с масовостта, колективната конюнктурност и грешно разбираната солидарност. Именно критичността и реабилитирането на идеалите би подпомогнало премахването на заблужденията, превърнали се в образец за съвременния човек.
Преплитайки класически и съвременен прочит на изначалните дълг, свобода и справедливост, изложението не целù да анализира тяхната същност, а да посочи причините за съществуващото противопоставяне между свобода и етическо, най-ярко проявени в политическата роля на субекта и държавата като артефакт.
Ключови думи: плуралистичен прагматизъм, утилитаризъм, свобода, справедливост, дълг, обществено полезно, индивидуално, етическо
В тази статия се повдигат проблемите, възникнали в процеса на онлайн обучението по актьорско майсторство. Провокирани от обстоятелствата се наложи да се справим с неочаквана загуба на позната среда, изкривяването на обичайния работен ритъм и изместването на фокуса върху невербалните актьорски упражнения, все пак мотивиращи през първата година на обучение. Осмелихме се да направим експеримент, базиран на митологичната тема „Язон и аргонавтите“. Студентите създадоха свои съвременни монолози за онлайн представление. Задачата беше да навлезем в дълбините на емоционалната памет и фината текстура на театралните светове. Изводите от тази работа са, че трябва да предизвикаме въображението на студентите и е необходимо да имаме индивидуален подход към всеки актьор. Ситуацията ни позволи да работим за развитието на актьорски умения пред камера. А за да запазим мотивацията на студентите си, толкова крехка в такова объркано време, техните уникални творения, по един или друг начин, трябва да срещнат публиката, дори и от дистанция чрез създадени отново от студенти късометражни филмови адаптации. Отидохме на това ненавременно пътуване във виртуалната празнота неподготвени, но вдъхновени, изправени пред кризата и изправяйки се срещу нейното въздействие с художествена чувствителност.
Ключови думи: актьорско майсторство, съвременна митология, онлайн представление
Работата върху текста е част от проект, финансиран от Министерството на културата в сесия за подпомагане на творчески проекти в областта на литературата.
Идеята за глобализацията се продуцира като неизбежното бъдеще на хората и обществата по света, но от това се пораждат много въпроси, чиито отговори са неясни или незадоволителни. Затова в настоящия текст се разглеждат някои от проблемите свързани с глобализацията като, например, отношението й към националната държава и последиците за последната, които произтичат от това съприкосновение. Чрез анализ на понятия като „глобализъм”, „глобалност”, „глоблизация”, „модерност”, „постмодерност” и други, се търсят отговори на въпроситe за това, какво означава да си глобализиран по отношение на отделния човек и дали той печели нещо от този процес или е просто въвлечен в него.
Ключови думи: глобализация, глобалност, глобализъм, модерност, постмодерност, паноптикум, синоптикум, световно рисково общектво.
Целта на тази статия е да представи теоретично изследване, което обхваща връзката между видимото и невидимото, иманентното и трансцендентното, сетивното и разумното, позовавайки се на древни философски теории.
Във връзка с това, ще бъде поставен въпросът за светлината като ейдос, служещ за гранична линия между битието и небитието, и в същото време обединяващ двата принципа (активен и пасивен, т. е. (информация и енергия/материя)). Идеята е да се подчертае, че именно благодарение на взаимодействието между тези две съставки на ноумена (пасивен и активен принцип,), се появява съществуващото, т. е. битието (феноменът).
Ключови думи: светлина, ейдос, материя, информация, енергия
На 15 май 2022 г. Ливан стана свидетел на първите си парламентарни избори след протестите от октомври 2019 г. и експлозията на пристанището на Бейрут през август 2020 г. Въпреки че лагерът, който включва Хизбула и нейните съюзници, загуби мнозинството, от което се ползваше в предишния парламент, резултатите не доведоха до ясно мнозинство за нито една от страните. Това може да забави формирането на правителството и избора на нов президент, който да замени настоящия президент Мишел Аун, чийто мандат изтича през октомври 2022 г., и да потопи страната в състояние на политическа парализа. Статията представя прочит на предисторията и резултатите от тези избори и прогноза за бъдещи сценарии на развитие на политическата ситуация в страната.
Ключови думи: избори, Ливан, правителство, президентски избори, ливанска система.
Статията анализира темата за социалните роли на учениците като участници в процеса на инспектиране на качеството на образованието, като един нов социален феномен в българската образователна система. Като нов процес, стартирал наскоро в българското образование, инспектирането на качеството на образованието поставя учениците в две противоположни роли: на „оценявани“ и „оценяващи“. Учениците познават и се представят много успешно в традиционната за тях в училищните институции роля на „учащи се, които са оценявани в процеса на обучение“. Но в процеса на оценяване на качеството на образованието пред учениците се поставя изискването да овладеят една нова социална роля - на „оценяващи“, които пряко участват в процеса на инспектирането.
Първата част на статията проблематизира термина социална роля. Втората част е посветена на анализа на инспектирането, с акцент върху конкретните мнения на учениците, влезли в социалната роля на оценяващи при осъществяването на дейностите по инспектирането на качеството на образователния процес.
Как се случва инспектирането на качеството на образованието в българските образователни институции? Как един нов социален феномен, какъвто е инспектирането на качеството образованието, може да помогне за развитието на българската образователна система и за утвърждаването на политика на гарантиране на качеството на образованието? До колко социалните актьори в образователните институции: ученици, родители, учители, директори, административен персонал са запознати със своите роли в процесите по оценяване на достигнатото качество на образованието и как ги реализират?
Всички тези въпроси предстоят да бъдат научно изследвани и огласени в българската образователна система, за да бъдат насочени социалните актьори - ученици, родители, учители, директори - при изпълнението на взаимозависимите си и вътрешно противоречиви социални роли (на оценявани и оценяващи), така че да ги изпълняват възможно най-ефективно.Част от тези въпроси са предмет на анализ и в настоящата статия.
Ключови думи: социален актьор, социални роли, инспектиране на качеството на българското образование, оценяване на качеството на образованието