NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

ЛАБИРИНТЪТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

В този брой

Списание NotaBene Брой № 13 (2010)

Тема на броя: ЛАБИРИНТЪТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Феноменология на пърформънса (част 1)

In the present paper are analized different performance types by means of Heidegger's phenomenological ontology. Ascribing phenomenical character to a performance is possible when there is a lack of representativity of something else and approaching the point of self-suficiency and self-clarification of something “which shows itself in itself” (“das Sich-an-ihm-selbst-zeigen”). The contradiction between mimesis and poiesis is importand for the aimed analysis as well as the lack of representativity is replaced by sense producing.

Към публикацията »

Феноменология на пърформънса (част 2)

Към публикацията »

Тялото и означаващата интенция на етическия субект

The proposed text is an attempt to defend one dualistic conception about subjectivity (nominated as ethical dualism) investigating the relation between the subject and its own body. The authors which are in the core of the investigation – Milan Kundera and Pierre Abelard – put the topos of value (for both this value is the love) in the frame of one interiority which remains aside from the body and the action. The main pathos has for an object to illustrate that these two authors understand subjectivity as unalienated from the body and in the same time they hypostatize one latent intention, one ethical subject which is beyond and before the body.

Към публикацията »

Тялото, оковаване. Жените в романите на Милан Кундера

The body, shacklement. The women in the Kundera novels

Summary

It is well known that Milan Kundera is a discoverer in the novel genre. A part of his original novel poetics are the characters in his books, often called thesis-characters or function-characters. This is also valid for the female characters in Kundera's books. Even though secondary in respect to the male characters, it turns out they could also be a key to understanding the often complex work of the author. In their descriptions we find a painful juxtaposition or an oscillation between the female archetype and the sociopolitical environment that wouldn’t allow such an archetype to be. In the totalitarian world the female body becomes a locus of the humiliation of human individuals, a sort of metaphorical shackles for the woman's soul.

Резюме

Известно е, че Милан Кундера е откривател в областта на романовия жанр. Част от оригиналната му романова поетика са персонажите в книгите му, често наричани персонажи-тези, персонажи-функции. По подобен начин са конструирани и женските образи в романите на Кундера. Макар и второстепенни по отношение на мъжките персонажи, те, оказва се, могат да бъдат (още един) ключ към сложното творчество на писателя. В описанието им наблюдаваме мъчително противопоставяне или осцилация между архетипа на женското и опровергаващото, недопускащо този архетип социално и политическо. В тоталитарния свят женското тяло става топос на унизеността на човешкия индивид, превръща се в метафорични окови на женската душа.

Към публикацията »

Подиум

Символно обозначеното социокултурно пространство в трансцендентално-логически план

In a Kantian perspective, it will be argued that symbols as indirect representations give a chance to throw light on metaphors in our social expeirence at the level of the so-called „critical ontologies“. We could consider certain key metaphors in order with the aim to express social and cultural dimensions of life in a proper way. The literal and philosophical development of such metaphors could play the role of possibility condition for symbolic generalizations. From a transcendental-logical viewpoint, these generalizations are comprehensible as basic elements of our fore-predicative experience.

Към публикацията »

Ортега-и-Гасет: играта като самопреодоляване и освобождаване от себе си

In the first part of the article, "play - sport" identity is analysed in the Spanish philosopher's doctrine. It is concluded, that in this case, sport is metaphorically interpreted - it's not a notion for а part of the existing plays but for a certain type of human existence. For Ortega, the essential sport/play insignia is the stimulus of self-exemption: the play requires to be played as good as possible. In the second part of the article, the concept of sport/play relationship with the "good utopism" is analyzed. According to Ortega, the man who has no vital goals at the frontier between the actually attainable and the impossible is a person with degrading human existence. In this sense, authentic life turns out to have sportsmen orientation - a process of constant self-overcoming, permanent effort to achieve the unachievable. At the end of the article, by analyzing Ortega's vision of art and hunting, another meaning of play is provided. Ortega interprets it not only as self - exemption but also as a relief from reality. In the article, comparisons are made between Schiller, Huizinga and Ortega's game doctrines.
 
Keywords: sports, play, self-exemption, "good utopism", release from reality, hunting as a mankind holiday.

В първата част на статията се анализира тъждеството „игра - спорт” в доктрината на испанския философ. Прави се изводът, че в случая спортът се тълкува преносно - не е понятие за част от съществуващите игри, а за определен тип битие на човека. За Ортега същностен белег на спорта/играта е подтикът към самопреодоляване: ”играта изисква да се играе колкото се може по-добре”. Във втората част на статията се анализира връзката на понятието за спорта/играта с „добрия утопизъм”. Според Ортега човекът, който не разполага жизнените си цели на границата между реално постижимото и невъзможното, е човек с деградиращо битие. В този смисъл автентичният живот се оказва живот с ориентацията на „спортиста” – процес на непрестанно себенадмогване, на перманентни усилия за постигане на непосилното. В края на статията, като се анализира визията на Ортега за изкуството и за лова, се сочи още едно значение на играта. Ортега я интерпретира не само като самонадмогване, но и като освобождаване от реалността. В статията се правят сравнения между доктрината за играта на Шилер, Хьойзинха и Ортега.

Ключови думи: спорт, игра, самопреодоляване, „добрият утопизъм”, освобождаване от реалността, ловът като ваканция на човечеството.

Към публикацията »

Детство и юношество – мъките на /не/вярата (Из книга за Б. Ръсел)

Към публикацията »

Вавилон

Из: „Сфери на справедливостта. Защита на плурализма и равенството”

Към публикацията »

Анонс

Религия и наука в (нео)прагматистки контекст

Към публикацията »

Poiesis

Диалектика на портрета 2: Без фатализъм

Към публикацията »

Последни времена (поезия)

Към публикацията »