NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Изобразителното представяне на Амитаюрдхяна-сутра цели да освободи човек от психическо напрежение. Тя се основава на философията и практиката на йога за постигане на освобождение от страданието. Човек може да получи ползи от песнопенията, слушането или гледането на картиннот изображение на сутрата като кралица Вайдехи, която слуша думите на Буда. Правейки това, умът му ще стане ясен и фокусиран върху върховната реалност.
Ключови думи: Йога, будизъм, мандала, саматхи, Висша реалност
Изобразителното представяне на Амитаюрдхяна-сутра цели да освободи човек от психическо напрежение. Тя се основава на философията и практиката на йога за постигане на освобождение от страданието. Човек може да получи ползи от песнопенията, слушането или гледането на картиннот изображение на сутрата като кралица Вайдехи, която слуша думите на Буда. Правейки това, умът му ще стане ясен и фокусиран върху върховната реалност.
Ключови думи: Йога, будизъм, мандала, саматхи, Висша реалност
Настоящото изследване проследява значенията на думата прана - „дъх“, „дишане“, „жизнена сила“ - в контекста на Атхарваведа. В Атхарваведа прана често се свързва с живота и дълголетието, с дишането и диханието, с поддържането на живота, с виждането, слуха, силата и потомството. Прана е господар на всичко живо и неживо и контролира цялата вселена. Тя е наблюдател на всичко. Чрез вятъра или въздуха дихателната прана е свързана с цялата вселена. Изчезването на прана води до смърт и на това схващане се основават някои от магиите за елиминиране на враговете чрез отнемане на дъха им.
Въз основа на значенията на думата прана в изследваните откъси от Атхарваведа е създадена семантична карта на думата. За сравнение с българския език е създадена и семантична карта на думата дишам - „да дишам“.
Ключови думи: прана, веда, Атхарваведа
Тази статия изследва някои западни перцепции на китайските понятия ин и ян и тяхното философско отражение като изначална символична система. Предположението за основата на хомологията във Вселената като цяло подсказва, че съществуват свързани последователности на събития, които са свързани по нелокален, акаузален начин. Юнг нарича даоисткия подход „синхроничен начин“ - Идзин (космологичната Книга на промените) включва изучаването и класификацията на събитията, при които значимата взаимозависимост надхвърля пространството, времето и причинността като определящ фактор. Много близко до модела на Великия предел, представител на отношенията ин-ян, са виртуалните частици в атомната физика, които общуват помежду си в някои основни аспекти, дори в някои случаи техните идентичности се съдържат една в друга.
Ключови думи: източна философия, съвременна наука, синхроничност, ин-ян, Дао, Тайдзи.
Целта на тази статия е да сравни западния и източния подход към философския въпрос „Защо има нещо, а не нищо?“ За целите на нашата работа използваме две основни имена от историята на философията - Лаодзъ и Парменид. Статията сравнява мислите на двамата философи относно онтологичните аспекти на този проблем. Текстът следва думите на двата трактата и намира някои основни прилики и разлики. Изглежда, че и Лаодзъ, и Парменид са съгласни, че Битието и Дао са метафизични условия за самото съществуване. Те не са статични, но динамични и колкото и трансцендентни да изглеждат, те присъстват в света, който възприемаме. Онтологичният подход на метафизичния проблем на битието и небитието се разкрива чрез специфични метафори, които са обект на анализ в тази работа.
Ключови думи: граница, онтология, нищо, празнота, Дао, Докса, Алетея, Парменид, Лаодзъ
Целта на доклада е да се обсъди какви понятия от далечноизточната мисъл съответстват на такива понятия на западната мисъл като „реалност“ и „отражение“. За да се отговори на този въпрос, накратко се анализират трите основни учения на китайската мисъл - даоизъм, конфуцианство и будизъм. Изводът е, че китайската мисъл разглежда света от гледна точка на такива понятия като промяна, трансформация и взаимна зависимост. Следователно нейната естетика не се основава на противопоставяне между някаква независима обективна реалност и някакъв независим субект, който я отразява. По-скоро става въпрос за взаимно допълване и взаимен отклик на вътрешно и външно, постоянство и промяна, отвореност и затвореност. Основните характеристики на тази естетика са взаимността и съвместното възникване, които трансформират и двата аспекта на процеса.
Ключови думи: китайска философия, реалност и отражение, промяна, отклик, хайку
Темата за отраженията на реалността в поетичния текст има множество проекции в различни нива на философската и литературната наука. Целта на настоящата разработка е изследването от една гледна точка, свързана с най-късите западни поетични форми и хайку. Има специален акцент върху диалога между Изтока и Запада.
Ключови думи: Далечен Изток; Запад; хайку; афоризъм, поговорка, стихотворение от един ред
В статията се обсъжда въпросът какво е хайку според съвременните разбирания, докъде може да се простира свободата на поета при стриктен канон и доколко прогласените правила служат на художественото творчество или се превръщат в догма, която поставя ограничения за художественото процес. Накратко се докосваме до метафората, наличието на абстрактни понятия, ритъма на 5-7-5 срички и т.н. Представени са примери за илюстриране на тези понятия.
Ключови думи: хайку, правила, творчество
Настоящата статия има за цел да добави още един щрих към темата за влиянието на шинто и дзен върху хайку поезията. Авторът разглежда хайку-проблематиката от позицията на духовните пътеки. А основната теза е, че не може да се говори еднозначно за влиянието на отделна духовна традиция върху хайку, защото самата същност на японеца е многопластова, обогатена с преплитането на шинто, местната традиция, с дзен, привнесената традиция. Разглеждат се и други влияния като: епоха, предшестващи хайку творчески произведения, влияния на личности и др. Докладът разглежда периода на създаване на това изкуство и анализира предпоставките и причината за появата му. Изведени са основни факти за шинто и дзен традициите, които показват как и къде тези духовни пътеки се преплитат и образуват един уникален път, наречен дзен. Заключението е, че японският будист е роден японец, което означава, че той по принцип носи в себе си шинто. А влиянието на шинто и дзен върху хайку се вижда в дадените и анализирани примери на хайку-стихове.
Ключови думи: шинто, дзен, хайку.
„Основни понятия в китайската мисъл и култура" е поредица от сборници, представящи важни понятия на китайската философия, култура, изкуство, мисловност. Предложените откъси са от първи том на поредицата, издаден през 2017 г. от издателство „Изток-Запад", и са предоставени с любезното разрешение на издателя. Преводач на поредицата и автор на обяснителните бележки е Петко Хинов, изтъкнат преводач от китайски и старокитайски, носител на Специална награда на Съюза на преводачите в България за изключително високи постижения в областта на превода и на Национална награда на Министерство на културата „Христо Г. Данов" за художествен превод.
Социалното инженерство може да звучи като нова наука за разбиране на социалните проблеми и поведението на хората като членове на държавата, но корените му могат да бъдат открити в миналото. Политическите философи като Конфуций и други след него са предложили своите разбирания, анализи и предписания за социален ред. По време на дългата и пъстра история на Китай представата за обществото и неговото развитие и отношения се променя, но по някакъв странен начин запазва основните си ценности, създадени в древни времена. Дори сега, когато Китай е втората световна икономика и правителството инициира програма за контрол и социално инженерство над своите субекти, това не е нищо друго, освен реформа на старата идея на Конфуций за поддържане на социалния ред, като се използва образованието и етичното поведение.
Ключови думи: социално инженерство, Конфуций, китайско общество, образование, социален кредит, статус на жените
Философията на изкуствения интелект (AI) е известна тема, която се изучава от близо век. Темата започва с Тюринг инеговия мисловен експеримент. Тестът на Тюринг е продължен от Сиърл и неговият експеримент с китайската стая и е изследван от множество други философи и учени. Съвременната технология се развива с експоненциална скорост и не показва признаци на застой. Тя става все по-важна в ежедневието ни. Ако продължим да мислим в тази посока, можем да си представим близко бъдеще, където представители на изкуствения интелект и хора си взаимодействат чрез човешкия език. Дднес вече имаме разпознаване на реч в мобилните ни телефони. Умните ни машини стават все по-интелигентни и вероятно скоро ще са способни на проста мисъл. Има реална нужда от нов метод, нова философия, за да се отговори на въпросите на съвременния свят. Според мен тези отговори могат да се получат чрез сътрудничество между философията на изкуствения интелект и философията на процеса.
Тази статия има за цел да очертае някои исторически и съвременни предпоставки за разработването на нова философска методология за справяне с въпроса за изкуствения интелект. Изследвани са историческите основи на мисленето за изкуствения интелект, като се започне от античността, премине се през епохата на Романтизма и се стигне до наши дни. Тук са някои от най-актуалните теми през 2017 г., както и позициите на изтъкнати учени, технолози и компютърни специалисти. Във втората част на статията са представени някои от съвременните тенденции във философията на изкуствения интелект; разгледани са въпросите защо класическите философски методи вече не работят толкова добре при изследване на проблемите, какво им липсва и как биха могли да бъдат допълнени. В третата част се предлага подходът на философията на процеса като най-подходящ за съвременната ситуация. По-нататък се обсъжда известният основател на философията на процеса, математикът и философ Алфред Уайтхед, както и някои от неговите възгледи, които имат отношение към настоящата тема. Някои позиции на съвременните философи, такива като Уилям Джеймс, които подкрепят възгледите на Уайтхед, се разглеждат като част от изследването на новата философска методология на изкуствения интелект.
Ключови думи: философия, изкуствен интелект, AI, философия на изкуствения интелект, философия на процеса, прагматизъм, епистемология, онтология, Алфред Уайтхед, Уилям Джеймс, Маргарет Бодън, Джон Сиърл, Веселин Петров.
Радка Миндова пишe в областта на кратките форми - миниатюри, хайку, сенрю. Нейни творби са печелили редица наши и международни награди. Активно публикува както в български, така и в англоезични сайтове. Включена е в "Living haiku anthology" и в пет поредни години е сред 100-те най-креативни автори на хайку в Европа.
Ели Венкова е студентка по философия, автор на стихове и медитативни фотографии, чрез които се стреми да проникне отвъд зримото, до фината същност на заобикалящото ни.