NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Аналитична философия 170 години от рождението на Готлоб Фреге

В този брой

Списание NotaBene Брой 41 (2018) Водещ броя: Камен Лозев; 100 години от създаването на „Логико-философски трактат”

Тема на броя: Аналитична философия 170 години от рождението на Готлоб Фреге

Фреге за утвърждаването

Резюме: Онова, което различава подходът на Фреге към логиката от традиционните начини, по които логическата теория е била развивана, е това, че той е семантичен: логическите феномени се изследват на фона на нашето говорене за света. Това си личи не на последно място по терминологията на Фреге, в която централна роля се пада на понятия като смисъл и референция, с които описваме отношенията между езика и действителността, а с това и значенията на езиковите изрази. Подходът на Фреге следва от неговата ориентация към понятието за истината. Това понятие е пределно основополагащо и не може да се сведе до по-прости понятия. Ето защо, за да го обясни, Фреге се позовава на нашата практика на говорене и по-специално на практиката на правене на твърдения. Това придава интересен прагматически нюанс на Фрегевите занимания с логиката. Чрез анализ на релевантните текстове можем да кажем, че чрез обсъждането на понятието за истината в контекста на темата за твърдението Фреге антиципира важни идеи, които са били развити едва в средата на ХХ век в теорията на речевите актове на Остин и Сърл.

Ключови думи: Фреге, утвърждаване, теория за речевите актове

Към публикацията »

Ролята на Трактата за разделянето на логика и математика

Резюме: Статията разглежда причините (като идеи и теории), коитов края на 19-ти и началото на 20-ти век водят до възникването налогицизма - доктрината, че математиката е част от логиката,както и причините за неговото последващо преодоляване (след края 20-те години на 20-ти век). Важна философска роля за преодоляването на това разбиранеи за повторноторазделянена логика и математика изиграваконцепцията за логиката в Логико-философски Трактат на Витгенщайн.

Ключови думи: Витгенщайн, Ръсел, Фреге, логицизъм, логика, математика

Към публикацията »

Теорията за описанията и влиянието й върху Трактата

Резюме

В статия е обсъден повдигнатият от Ръсел въпрос за същността на обозначаващите понятия в широк смисъл и в частност определените описания. Накратко са изложени схващанията на Ръсел от периода на платоническия атомизъм за природата и логическата форма на пропозициите и техните съставки. Коментирана е теорията на описанията и основни положения от онтологията на ранния Витгенщайн.

Ключови думи: Ръсел, Фреге, Витгенщайн, описание, редукционизъм

Към публикацията »

Няколко думи относно мълчанието (и говоренето, което не казва нищо)

Резюме: Статията набелязва един особен поглед към философското наследство на Витгенщайн след публикуването на Трактата - като (неизбежно обречен на неуспех) опит за конструиране на философска граматика, която допълва чисто отрицателното учение на ранния Витгенщайн.

Ключови думи: Витгеншайнр Трактатар мълчание, граматика

Към публикацията »

Относно инфлационната интерпретация на възгледите на Фреге за мисленето

Резюме: Текстът дискутира неотдавна изложена идея за предполагаемата нужда от преосмисляне на концепцията на Фреге за мисленето и неговата епистемична роля (в теоретичния проект на Фреге). Предложението е отхвърлено като концептуално проблематично и интерпретативно неиздържано при наличните текстуални свидетелства.

Ключови думи: Фреге, Г.; мислене; епистемология; анти-психологизъм

Към публикацията »

Относно заглавието на първата книга на Фреге

Резюме: В статията се опитвам да отговоря на въпроса защо в края на живота си Фреге ясно изразява неудовлетвореност от избора на Begriffsschrift (Понятопис) като заглавие на своя първи труд. Известно е, че Ернст Шрьодер, най-важният рецензент на Понятопис, е много критичен относно творбата и нейното заглавие. Сравняването на причините за неудовлетвореността от заглавието при Фреге и Шрьодер разкрива същността на главния принцип, който Фреге внимателно и неотклонно следва през годините. Именно благодарение на този принцип, Принципа на приоритета (на съждението спрямо понятието), е преодоляна Аристотеловата традиция в логиката и е установена новата парадигма на математическата логика.

Ключови думи: понятопис, Фреге, Шрьодер, Принцип на приоритета, модерна логика

Към публикацията »

Post-bellum Tractatus?

Резюме: Текстът разглежда някои опити за „преодоляване" на интерпретативния конфликт („войни") свързан с Tractatus Logico-Philosophicus и посочва причините за тяхната нереалистичност, свръх-оптимизъм или открита противоречивост, както и тези за слабата вероятност за скорошно прекратяване на противопоставянето между интерпретаторите на ранния Витгенщайн.

Към публикацията »

За разграничението между формална и материална импликация

Резюме: Ръселовото схващане за импликацията в „Принципи на математиката, 1903, е дуално. В същността на това разбиране стоят две понятия: материална и формална импликация. В статията излагам причините, които карат Ръсел да въведе разграничението между формална и материална импликация. След това проследявам последиците от това разграничение, като наблягам върху логическото утвърждаване и логическия извод.

Ключови думи: пропозиция, пропозиционална функция, материална импликация, формална импликация, логически извод.

Към публикацията »

Подиум

Класификация на визуалните тропи във визуалната семиотика на Групата µ (Първа част)

Резюме: Статията представя таксономията на визуалните риторични фигури, предложени от белгийската Група µ, в тяхното изследване, озаглавено "Traite du signevisuel: Pour unerhetorique de l'image", дефиниращо визуалния реторичен акт като разширяване на възможностите на семиотичния свят. Предложената класификация на визуалните фигури е описана на базата на изображения, използвани от белгийските семиотици, но и на такива свързани със съвременната визуална комуникация. Класификацията, предложена от екипа от Лиеж, е разгледана в сравнителна перспектива, съставена с друга типология на визуалните фигури, представителна за структурната версия на франкофонската визуална семиотика, формулирана от представителя на Парижката семиотична школа Жак Дюран.

Ключови думи: визуално риторични фигури, таксономия, група µ, визуална семиотика, структурализъм.

Към публикацията »

Класификация на визуалните тропи във визуалната семиотика на Групата µ (Втора част)

Резюме: Статията представя таксономията на визуалните риторични фигури, предложени от белгийската Група µ, в тяхното изследване, озаглавено "Traite du signevisuel: Pour unerhetorique de l'image", дефиниращо визуалния реторичен акт като разширяване на възможностите на семиотичния свят. Предложената класификация на визуалните фигури е описана на базата на изображения, използвани от белгийските семиотици, но и на такива свързани със съвременната визуална комуникация. Класификацията, предложена от екипа от Лиеж, е разгледана в сравнителна перспектива, съставена с друга типология на визуалните фигури, представителна за структурната версия на франкофонската визуална семиотика, формулирана от представителя на Парижката семиотична школа Жак Дюран.
Ключови думи: визуално риторични фигури, таксономия, група µ, визуална семиотика, структурализъм.

Към публикацията »

Субективно оправдаване и разпределена когнитивна система

Резюме:

В тази статия ще изследвам проблема за субективното оправдаване в случаите на разпределено познание през призмата на епистемологическия екстернализъм, и в частност - теорията за когнитивна интеграцияна Джон Греко (1999). Хипотезата за разпределеното познание се отнася до случаи на групов агент, изграден от няколко индивиди заедно със съпътстващите ги инструменти, техника и артефакти. Те оформят самостоятелна цялост, групов субект, различна от сумата на отделните части.

В статията предлагам нормативна система за групов агент по подобие с теорията на Греко за индивидуален субект. Всяко социално взаимодействие между индивидите в случите на разпределено познание се извършва съобразно правилото за нелинейно динамично взаимодействие, коетосе приемаимплицитно или експлицитно от участниците в разпределената система. Това взаимодействие се приема и в комуникационните и езикови практики между членовете на разпределената система.То е сходно с идеята за езиковите игри на Витгенщайн.

Ключови думи: когнитивна интеграция, екстернализъм, епистемология, групов агент, субективно оправдание

Към публикацията »

Политика на постистината и бежанци: един български медиен пример

Резюме: Ерата на социалните мрежи, информационното изобилие и фалшивите новини ражда политиката на постистината - комбинация от емоционална аргументация, лъжи, измишльотини, сензации и премълчаване на важните теми. Текстът ще се опита да проследи механизма на функциониране на постистинната политика през медийния образ на бежанците в България.

Ключови думи: постистина, фалшиви новини, бежанци, медии, популярна култура

Към публикацията »

Minima moralia

„Авеню Фош" във философско-естетически и аксиологически щрихи

Резюме:

Статията представлява близък прочит на художествения роман на д-р Петър Константинов „Авеню Фош" (1993) - хроника на житейските успехи и несгоди на един млад художник в София от 80-те години, - през призмата на естетическите и ценностните аспекти в световъзприятието на главния герой. Изложението се спира последователно върху „авеню Фош" като алегория на върховете в човешката култура в тяхната аксиологическа амбивалентност; върху обрисуването на личността на младия художник през неговите взаимоотношения с най-близките в обкръжението му; върху изначалните мотиви човек да избере - или дори по-скоро да осъзнае и приеме - своята съдба на творец по рождение; върху непреодолимостта в този избор и в тази съдба.

Ключови думи:„Авеню Фош", Петър Константинов, изкуство, творчество, художествено световъзприятие, очакване, непреодолимост

Към публикацията »

Вавилон

Превод на Въведението от книгата Епистемология: Въведение в теорията на познанието от Никалъс Решър

Към публикацията »

Анонс

РЕЦЕНЗИЯ ЗА КНИГАТА НА ТОДОР ПОЛИМЕНОВ „ИСТИНА И СМИСЪЛ. КАТЕГОРИИ НА ЛОГИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ НА ЕЗИКА"

Към публикацията »

Болест ли е любовта според Ортега-и-Гасет?

Резюме: Статията е фокусирана върху произведението на Хосе Ортега-и-Гасет „Изследвания върху любовта", в което испанският мислител очертава два типа чувства, които можем да наречем условно: любов-страст и любов-утвърждаване. В първата може да се открие патогенен характер, но във втората се реализира съзнателен избор на сътворяване и съхраняване на обичаното.

Ключови думи: Любов, Болест, Хосе Ортега-и-Гасет, нагон, избор на отдаване

Към публикацията »

Poiesis

СТИХОВЕ ОТ ВАНЯ ВЪЛКОВА

Към публикацията »

Списание „Хайку свят"

Към публикацията »