NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Около края на модерността

В този брой

Списание NotaBene Брой 48 (2020) Водещ броя: Гергана Попова

Тема на броя: Около края на модерността

Психологически и философски аспекти на темата за потреблението в трудовете на Херберт Маркузе и Ерих Фром. Съвременни проекции. Част 1

Резюме: Статията анализира темата за потреблението в критическите теории на Херберт Маркузе и Ерих Фром. В първата си част тя разглежда концепцията на Маркузе за репресивното общество и мястото и функцията на потреблението в него. Текстът акцентира върху тезите на Маркузе за доминацията на принципа на производителността в репресивната цивилизация, за възможностите за премахването му и за създаването на един нерепресивен ред, който ще обезсили принудите на подтика към консумация. Втората част на статията тематизира проблема за потреблението в перспективата на възгледите на Ерох Фром за свободата, любовта и двете битийни ориентации – да имаш или да бъдеш. Проследяват се психологическите, екзистенциални и екологически следствия от господството на притежателната нагласа и нейния най-разпространен съвременен модус – потреблението. С оглед на направените анализи в статията се формулира тезата за потреблението като екзистенциален отказ от свобода, форма на пасивност и отрицание на възможностите за непатологично развитие както на личността, така и на обществото. Третият параграф на изследването изхожда от констатацията за консумативния характер на съвременните западни общества и прави опит за оценка на теоретичния потенциал на рефлексиите на Маркузе и Фром върху потреблението от гледна точка на настоящето.
Ключови думи: потребление, консумативно общество, притежателна нагласа, репресивно общество

Към публикацията »

Психологически и философски аспекти на темата за потреблението в трудовете на Херберт Маркузе и Ерих Фром. Съвременни проекции. Част 2

Към публикацията »

Дюркем и дюркемианството: общество sui generis и заличаване на природата

Студията има за свой предмет еволюцията на възгледите на Дюркем за обществото, по-нататъшното развитието на идеите му от видни негови ученици (Мос и Халбвакс), както и рецепцията на дюркемианските идеи от социолози и антрополози извън тесния кръг на неговите ученици. Във фокуса на вниманието е проблемът за отношението между общество и природа. Анализирани са противоречията в концепцията на Дюркем за обществото и провала на опита му да съчетае биологизма („борбата за съществуване“) и морализма. Разрешението е намерено в откъсването на обществото от природата и представянето му като реалност sui generis. „Социалните факти“ се обявяват за творения на „колективното съзнание“; материалните неща, в тяхното социално битие, се превръщат в чисто пасивен елемент (субстрат). Човешките „маси“ също стават един вид „субстрат“. Учениците на Дюркем запазват тази концептуална рамка, докато други дюркемианци съществено я променят в различни посоки. В цялата дюркемианска традиция обаче (социология и антропология) обществото се интерпретира като напълно отделено от природата – в биологичен и телуричен аспект. Така дюркемианската, а заедно с нея и цялата мейнстрийм социология се оказва теоретично неподготвена за назрелите екологични проблеми и за атаките на редукционистката „биосоциология“ от последните няколко десетилетия. Така съвременното развитие ни връща към първоначалната дилема на Дюркем за отношението между природно и социално.
Ключови думи: Дюркем, Мос, Халбвакс, Малиновски, Радклиф-Браун, Леви-Строс, социология, антропология, общество, природа, биологично

Към публикацията »

50 години след Карл Ясперс

Карл Ясперс (1883-1969) е немски психиатър, психолог и философ. Той се счита за един от основните представители на школата на екзистенциализма, в частност на неговия религиозен вариант. Философията на Ясперс е идиосинкразна. Самият Ясперс няма диплома за философ; неговите философски знания и разработки са плод на собствените му усилия в областта. През 2019 година се празнуваха 50 години от смъртта на този голям европейски мислител. Философията на Ясперс е ориентирана най-вече към живота и съдбата на отделния човек – към реализиране на неговите скрити способности и постигането на неговия истински и автентичен Аз. Ясперс въвежда понятието „гранични ситуации“, с което означава крайните преживявания в живота на човек, които обръщат неговия свят наопаки, но пък, от друга страна, предоставят възможността за себереализация и автентичност. Граничните ситуации могат да бъдат преборени само временно. Временното излизане от граничните ситуации представлява креативно постижение. Именно затова си струва, да се изследва ролята на креативността в динамиката на тези гранични ситуации.
Ключови думи: Карл Ясперс, биография, годишнина от смъртта, гранични ситуации, креативност

Към публикацията »

Нови размишления

Към публикацията »

Зараза

Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Зараза" (Contagio), публикуван по повод на кризата с COVID-19, на 11/о3/2020.

Към публикацията »

Размисли върху чумата

Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Размисли върху чумата", публикуван в разгара на кризата с COVID-19, на 27/о3/2020 в рубриката на философа, на сайта на издателство www.quodlibet.it

Към публикацията »

Подиум

Архитектурата на колективното жилищно строителство след Втората световна война: концептуални предпоставки и тенденции на развитие. Част 1

Резюме: Текстът е посветен на концепциите и тенденциите на развитие на модерната архитектура след Втората световна война. В първата си част той анализира теоретичните и практически трудове на Корбюзие, като се спира подробно върху неговите Едноблокови жилищни комплекси, изградени в Марсилия и Берлин. Проследени са също така проектите в областта на колективното жилищно строителство в Източния блок, като специално внимание е обърнато на процесите в СССР, които диктуват архитектурните тенденции и в другите социалистически страни. В този контекст са разгледани бараките и сталинките от сталинския период, заменени от така наречените хрушчовки и брежневки. Статията акцентира и върху колективното жилищно строителство в САЩ, разгърнато в резултат на социалната програма на Хари Труман. Във втората си част текстът се фокусира върху промените в архитектурата през 70-те години на ХХ в. и възникването и развитието на постмодерната архитектура. Анализирани са нейните концептуални предпоставки, както и различните ѝ стилови тенденции.
Ключови думи: Корбюзие, Едноблокови жилищни комплекси, постмодерна архитектура, Международен архитектурен стил

Към публикацията »

Архитектурата на колективното жилищно строителство след Втората световна война: концептуални предпоставки и тенденции на развитие. Част 2


Към публикацията »

Януш Корчак като масон

Статията анализира връзката на Януш Корчак с масонството. В нея педагогическите трудове на Корчак се разглеждат в контекста на масонските ритуали и възгледи. Представеното изследване прокарва хипотезата, че голяма част от идеите на Корчак могат да бъдат разбрани при проследяване на генеалогията им спрямо идеите на масонските и езотерични организации, с които Корчак е свързан, по-специално - френското масонство и теософията.
Ключови думи: Януш Корчак, масонство, педагогика, образователни дейности

Към публикацията »

Minima moralia

Един век без Макс Вебер - какви завети ни остави

100 години след смъртта на Максимилиан Карл Емил Вебер, наследството на юриста, социолога, философа и икономиста Макс Вебер остава актуално и към днешна дата. Нещо повече, трудовете на Вебер продължават да предизвикват дискусии и спорове, да печелят привърженици и противници, да дават отговори и да поставят все повече въпроси. Едва ли самият Вебер би могъл да предположи колко голямо ще бъде влиянието му в областта на социологията и колко малко, за съжаление, в специалността, която винаги е привличала вниманието му - икономиката. Един век не стига, за да бъде осъзнат и описан Вебер, неговият житейски път и влиянието, което е оказал върху толкова много научни дисциплини. Един век не стига, но не е и необходимо, тъй като заветите на Вебер никога няма да бъдат напълно завършени, също както и трудовете му.
Ключови думи: Макс Вебер, капитализъм, социология, икономика, протестантска етика

Към публикацията »

ИЗТОК-ЗАПАД – ОТВЪД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ И ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Фигурата на бежанеца е такава фигура, която показва как преминаването на граници (изток-запад) провокира установения политически ред. Преминавайки границите на своята собствена страна и кандидатствайки за статус на бежанец в друга, концепцията за гражданин, граждански права, човешки права, националност, суверенност, които организират политическия ред на националните държави, всъщност са сериозно провокирани. Принципът на включване чрез изключване в политическата сфера е принципът на функциониране на биополитическия ред всъщност.
Keywords: бежанец, граждански права, човешки права, националност, суверенност

Към публикацията »

Вавилон

Интервю на Майк Уолъс с Ерих Фром

Към публикацията »

Анонс

ОТНОШЕНИЕТО ФИЛОСОФИЯ – ИЗКУСТВО ВЪВ ФИЛОСОФСКАТА СИСТЕМА НА ШЕЛИНГ

The main moment of coincidence between philosophy and art is the interpenetration of science, the good and the beautiful in an absolute simultaneity of the peculiarity in Schelling's philosophical system. Philosophy encompasses everything in its totality, and by the principle of construction is an eternal and faithful image of the universe. Art as a doctrine is formed in philosophy through contemplation. The latter is a main creative principle and receives the image of the immediate eternal.
Through the principle of construction, philosophy produces in art to the extent of determining its place in the universe, and by contemplating it, attains the highest – the identity of philosophy and the doctrine of art. This seemingly cyclical process represents two different paths of knowledge – one by constructing in the ideal, subjective sphere and the other by contemplation in the real, objective realm. The sublime moment of fusion is the idea of the divine where god and the universe appear as the same expression of the whole.
The construction and reconstruction are the immanent and transcendental path of reflection, by which we can define the logical construct of art, accepting pure thought as an ideal principle and pure Being as a real principle.
The theorizing of art in the history of Western philosophy was not an easy task, given Plato's severe condemnation of poets and painters in the Ideal State, but the artist's thought and the becoming of its works are ideal definitions of the universe.
Apart from mythology, the antiquity could be determined by the principle of sculpture, because as a kind of art, it is the work of an artist, a consummate and master where the philosopher has to produce and reflect, and by himself, to raise this ideal essence in itself – in this particular moment of logical construction. Thus, the sculpture becomes an ideal definition of philosophy. Not just the order and symmetry, but its place in the universe.
To achieve the theoretical foundation of art, philosophy must gradually build its essential moments in the act of creation for itself – to raise it in the identical image to itself as a real truth of the universe.

Keywords: Schelling, philosophy of art, German classical philosophy, aesthetics, philosophy, art

Към публикацията »

Френският дебат за философско образование: актуалност спрямо българската ситуация

Текстът разглежда развитието на френския дебат, съсредоточен около проблеми на образованието по философия в гимназията, които се отнасят до неговото съдържание и то начина на преподаване. Заедно с това, статията опитва да отнесе посочените проблеми към българската ситуация, що се отнася до образованието по философия в първи гимназиален етап на обучение, задължителен за българските ученици. Разгледани са две основни схващания за преподаването: като философстване и като предаване на знания. Чрез оповаване на Държавните образователни стандарти за обучението по философия и на опит, се показва, че първият модел на преподаване е неприложим към момента за България. Стъпвайки на текста на френския дебат и на вторични източници, се изказва предположението, че „българският дебат” ще се разреши, ако в Държавните образователни стандарти се постигне съчетаване на практика и теория, що се отнася до философията. Изпозван е основно методът на анализ.
Ключови думи: образование по философия, философстване, дисциплини, българска ситуация, френски дебат.

Към публикацията »

Poiesis

Дали ще знае пролетта…

Към публикацията »

Франкенщайн днес. Фотоколаж на Николай Пандърски

Към публикацията »