Като установява различия в "програмирането на ума" у представителите на различни нации, G. Hofstede обосновава методика за измерване културата на отделни общности и - на тази основа - на междукултурни различия. Тази методика дава възможност представителите на различни национални, регионални и пр. култури да бъдат сравнявани по критериите властово разстояние, избягване на несигурност, индивидуализъм v колективизъм, мъжественост v женственост. Всеки от тези измерители, конструирани като съставни (производни) индикатори, притежава евристични възможности и може да се използва за съдържателно интерпретиране културата на изследваната общност. Властническата дистанция характеризира степента на неравенство между сътрудниците на организацията и прекия им ръководител. Избягването на несигурност показва как хората се справят с неопределеността, която ни съпътства на всяка крачка. Индивидуализмът (като „антитеза" на колективизма) характеризира по определен начин взаимовръзката на отделния индивид с групата (групите). Скалата мъжественост - женственост характеризира разделението на обществените роли в зависимост от пола.

 

Измерителят Мъжественост v женственост. "Всяко общество приема много поведенчески модели... за по-подходящи за жените или по-подходящи за мъжете, но това, кои поведения принадлежат на единия или другия пол е различно" (Хофстеде, 2001, с. 111). Тези различия могат да бъдат илюстрирани чрез различното присъствие в дадена професия на жени и мъже. По презумпция мъжете би трябвало да са напористи, жилави, със състезателен дух; жените - да се интересуват повече от дома и децата и да предпочитат "по-нежни" роли (Хофстеде, 2001, с. 112). Основната разграничителна линия между обществата, в които доминират мъжествеността или женствеността е следната: при първите има ясно изразено разграничение между половите роли; при вторите социалните полови роли се застъпват (пак там, с. 114).

 

Различията между мъжествено и женствено са свързани с господстващи цели и ценности, обществени идеали и приоритети. С разбирането за социално справедливо и смисъла на живота. С различни ролеви модели на поведение и начин на справяне с конфликтите. Те могат да бъдат мислени чрез двойките категории: съгласие - решителност, скромност - амбициозност, равенство - справедливост, сътрудничество - надпревара, взаимоотношения - работа, дружелюбност - (бляскав) ум, борба - компромис, сила - слабост, факти - чувства, хора и взаимоотношения - пари и предмети, малко - голямо, бавно - бързо и др.

 

Начин на измерване. В методиката на G. Hofstede индексът на мъжественост (ИМ) се формира чрез следните променливи (фиг. 1)¹:

 

фиг. 1

Индикатори, чрез които се измерва Им

 

Променлива 1	Променлива 2	Променлива 3	Променлива 4	Променлива 5	Променлива 6	Променлива 7	Променлива 8
Предизвикателства	Напредване	Признание	Високи доходи	Взаимоотношения с ръководителя	Сътрудничество	Желано място	Сигурност

 

като се използва формулата (фиг. 2)²:

 

фиг. 2

Им = 50 + 20 х [-0,54 х (средната стойност на Променлива 1) - 0,56 х (средната стойност на Променлива 2) - 0,59 (средната стойност на Променлива 3) - 0,70 х (средната стойност на Променлива 4) + 0,69 х (средната стойност на Променлива 5) + 0,69 х (средната стойност на Променлива 6) + 0,59 х (средната стойност на Променлива 7) + 0,48 (средната стойност на Променлива 8)]

 

Допустимите стойности за Им са в границите на -147,2 - 240,0.

 

През 2001 г. измереният Им за България е 50,32708, а през 2008 г. - 52,68370³. Нарастването за периода е с 2,35 пункта⁴. Ориентир за оценка на тези стойности е фактът, че средната стойност на ИМ за 53 страни и региони е 49 (Hofstede, 2001; p. 286). България може да бъде определена като страна със средни стойности по този показател.

 

Мястото на България по критерия Им⁵. Ако сравним България с останалите страни и региони, за които са налице данни по измерителя мъжественост / женственост, (фиг. 3), стойността за страната през 2001 г. (Им = 50,33 → 50) я нарежда на 25/26 позиция (наравно с Малайзия и Пакистан, преди Бразилия). Стойността на този измерител през 2008 г. (Им = 52,68 → 53) нарежда България на 23 позиция (наравно с арабските страни, преди Канада).

 

фиг. 3

Данни за стойността на ИМ за 53 страни и региони

 

Място

Страна/регион

ИМ

Място

Страна/регион

ИМ

 

1	Япония	95		28	Сингапур	48
2	Австрия	79		29	Израел	47
3	Венецуела	73		30/31	Индонезия	46
4/5	Италия	70		30/31	Западна Африка	46
4/5	Швейцария	70		32/33	Турция	45
6	Мексико	69		32/33	Тайван	45
7/8	Република Ирландия	68		34	Панама	44
7/8	Ямайка	68		35/36	Иран	43
9/10	Великобритания	66		35/36	Франция	43
9/10	Германия	66		37/38	Испания	42
11/12	Филипините	64		37/38	Перу	42
11/12	Колумбия	64		39	Източна Африка	41
13/14	Южна Африка	63		40	Салвадор	40
13/14	Еквадор	63		41	Южна Корея	39
15	САЩ	62		42	Уругвай	38
16	Австралия	61		43	Гватемала	37
17	Нова Зеландия	58		44	Тайланд	34
18/19	Гърция	57		45	Португалия	31
18/19	Хонг Конг	57		46	Чили	28
20/21	Аржентина	56		47	Финландия	26
20/21	Индия	56		48/49	Югославия	21
22	Белгия	54		48/49	Коста Рика	21
23	Арабските страни	53		50	Дания	16
24	Канада	52		51	Холандия	14
25/26	Малайзия	50		52	Норвегия	8
25/26	Пакистан	50		53	Швеция	5
27	Бразилия	49

 

Промяната на стойността на Им през периода 2001 - 2008 г. се дължи на следните промени:

 

• Мъжествените ценности предизвикателства, развитие, признание, високи доходи се засилват и това прибавя към стойността на ИМ съответно 1,29, 1,89, 1,95 и 1,57 пункта. Съвкупното нарастване на ИМ поради засилването на мъжествените ценности е около 6,67 пункта.

• Женствените ценности взаимоотношения с прекия ръководител, сътрудничество, желано място, сигурност също стават по-важни и това отнема от стойността на ИМ съответно 1,77, 1,14, 1,33 и 0,09 пункта. Съвкупно засилването на женствените ценности отнема от стойността на ИМ 4,33 пункта. Така съвкупният резултат е: нарастване на ИМ с около 2,34 пункта.

 

Ако отчетената промяна може да се интерпретира като начало на тенденция, в бъдеще може да се очаква по-голямо нарастване на ИМ с произтичащите от тази промяна последици.

 

Индексът на мъжественост зависи съществено от възрастта на респондентите. През 2008 г. стойностите на този индекс за различните възрастови групи е, както следва (фиг. 4):

 

фиг. 4

СТОЙНОСТ НА ИМ ЗА РЕСПОНДЕНТИ НА РАЗЛИЧНА ВЪЗРАСТ (2008)

 

Възраст	ИМ
До 30	57,430
31 - 40	52,376
41 - 50	52,128
Над 50	46,268

 

С нарастване на възрастта Им видимо намалява „стъпаловидно". Това се дължи в най-висока степен на промените в отношението към трудовите цели развитие, признание и сигурност. С нарастване на възрастта ценността на трудовите цели признание и сигурност нараства; ценността на работната цел развитие намалява.

 

Индексът на мъжественост се влияе незначително от физическия пол на изследваните лица (фиг. 5).

 

фиг. 5

СТОЙНОСТ НА ИМ ЗА МЪЖЕ И ЖЕНИ (2008)

 

Пол	ИМ
Мъже	53.84764
Жени	51.97962
Общо	52.68370

 

ИМ при мъжете е с около 2 пункта по-висок от този при жените. Този резултат показва, че измерителят мъжественост v женственост характеризира не толкова различията в поведението на мъжете и жените (като физически пол), а общностната култура на различни общества в категории на психичния пол.

 

Индексът на мъжественост се влияе различимо от равнището на образование на изследваните лица (фиг. 6).

 

фиг. 6

СТОЙНОСТ НА ИМ В ЗАВИСИМОСТ ОТ РАВНИЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕ (2008)

 

Образование (равнище)	ИМ
Средно образование (вкл. основно и начално)	48.20424
Висше образование (вкл. по-високо от висше)	54.43152
Общо	52.68370

 

Характеристиките на мъжественото поведение са видимо по-присъщи на изследваните лица с по-високо образование.

 

Индексът на мъжественост се влияе съществено от семейния статус на респондентите (фиг. 7).

 

фиг. 7

СТОЙНОСТ НА ИМ В ЗАВИСИМОСТ ОТ СЕМЕЙНИЯ СТАТУС

НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА (2008)

 

Семеен статус	ИМ
Несемейни	57.53294
Семейни	49.89598
Общо	52.68370

 

Резултатът във фиг. 7 изглежда логичен. Несемейните се характеризират с видимо по-високи стойности на ИМ. Този факт вероятно се дължи на необходимостта семейните мъже и жени по-често да обръщат внимание на взаимоотношенията с партньора (и членовете на семейството) и да се стремят към постигане на хармония. Несемейните (като че ли) имат повече свобода да насочат вниманието и усилията си към постигането на личните си цели (и по-малко да се съобразяват с целите и желанията на другите хора).

 

Индексът на мъжественост се влияе и от големината на организацията, за която работят изследваните лица. Тенденциите на тази зависимост са представени във фиг. 8.

 

фиг. 8

СТОЙНОСТ НА ИМ В ЗАВИСИМОСТ ОТ

ГОЛЕМИНАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА (2008)

 

Големина на организацията	ИМ
До 10 човека	51.57364
От 11 до 50 човека	49.38736
50 и повече човека	54.35156
Общо	52.68370

 

Макар че резултатите във фиг. 8 не очертават еднопосочна тенденция, сравняването на стойностите на ИМ за организациите с персонал до 10 човека и тези с персонал над 50 човека дава основание да се предположи следното: служителите в големите организации имат по-голяма нужда да упражняват мъжествено поведение в сравнение със служителите в малките организации.

 

Различията между културата на мъжественото и културата на женственото се проявяват в различни сфери на мисленето и поведението, в обществения и частния живот. В ценностите (Кое е важно?) и обществените норми; съдържанието и начина на формиране на половите роли; в семейството, училището и на работното място; в сексуалното поведение; в обществения живот и политиката; в потребителското поведение и др. Ще илюстрираме тези различия с някои примери.

 

На равнището на ценностите различията могат да се обобщят така: ценностите на мъжете и жените се различават много малко (ниска стойност на ИМ - женствени общества); ценностите на мъжете и жените се различават съществено (високи стойности на ИМ - мъжествени общества). За женствените общества са важни мястото за живеене и сигурността на работата (за мъжествените - напредъкът и печалбата). В мъжествените общества работата заема централно място в живота на индивида (в женствените работата не е най-важното). Женствените общества държат на сътрудничеството и качеството на взаимоотношенията; мъжествените - на напредъка, самочувствието, богатството, признанието. Двойки понятия, подчертаващи различията, са: съчувствие към другите v егоцентризъм; повишения въз основа на заслуги v повишения въз основа на протекции; вяра в груповите решения v вяра в индивидуалните решения; предпочитание към по-малките организации („малкото е прекрасно") v предпочитание към по-големите организации („голямото е прекрасно"); работодателят не се меси в частния живот на служителите v работодателят може да се меси в частния живот на служителите и т.н. (Hofstede, 2001; с. 298)

 

На равнището на обществените норми различията се подчертават от ориентацията към взаимоотношения (ж)⁶ спрямо ориентацията към себе си (егоцентризъм - м). Важни са хората и качеството на живота (ж) v важни са парите и материалните неща (м). Симпатиите са на страната на слабия (ж) v симпатиите са на страната на силния (м). Важно е какъв си ти самият (ж) v важно е какво правиш (м). Работиш за да живееш (важен е животът - ж) v живееш за да работиш (важна е работата - м). И мъжете, и жените трябва да бъдат скромни (ж) v мъжете трябва да се налагат и да бъдат амбициозни (за жените е допустимо - м) (Hofstede, 2001; с. 299).

 

На равнището на половите роли се наблюдава следното: социализацията следва традиционните полово-ролеви модели (м) v социализацията се отклонява от традиционните полово-ролеви модели (ж). На мъжете и жените лесно се приписват едни и същи характеристики (ж) v не е толкова лесно да припишеш едни и същи характеристики на мъжете и жените (м). Жените се представят като по-конкурентоспособни от мъжете («ние сме по-добри» - ж) v мъжете се представят като по- конкурентоспособни от жените («ние сме по-добри» - м). На мъжете е разрешено да бъдат нежни, женствени и слаби (ж) v нежни и женствени трябва да са жените; никой не трябва да бъде слаб (м). Поведението тип «мачо» се приема като нелепо (с присмех - ж) v мачизмът е характерен за мъжете; за жените - marianisimo⁷ или hembrisimo⁸. Еманципацията на жената означава, че мъжете и жените трябва да имат еднакво участие - у дома и на работата (ж) v еманципацията на жената означава, че жените трябва да имат достъп до позиции, които дотогава са заемани само от мъже (м) . вж. (Hofstede, 2001; p. 312).

 

В семейството: бащите се занимават с фактите, а майките с чувствата (м) v и майките, и бащите се занимават и с фактите, и с чувствата (ж). И момчетата, и момичетата могат да плачат, но не бива да се бият (ж) v момичетата плачат, момчетата - не; момчетата могат да се бият, момичетата не (м). Положителни чувства към дома и семейството (ж) v по-малка удовлетвореност от живота у дома (м). И момчетата, и момичетата са обучавани да бъдат скромни (ж) v и момчетата, и момичетата са обучавани да бъдат амбициозни (м). Родителите трябва да спечелят обичта и уважението на децата (ж) v децата са длъжни да обичат и уважават родителите си, независимо от тяхното поведение (м). Повече неженени, живеещи на съпружески начала (ж) v повече бързи сватби (м). Всеки от партньорите (може да има) има собствени интереси (ж) v партньорите трябва да имат споделени интереси (м). Едни и същи стандарти за младоженката и младоженеца (ж) v годеницата трябва да е девствена и работлива; това не се изисква за младоженеца (м). Майките решават въпросите, свързани с децата (ж) v бащите решават за цялото семейство (Hofstede, 2001; с. 306).

 

В училище: у учителите се цени приятелското отношение (ж) v учителите трябва да са интелигентни (м). Провалът в училище не е кой знае какъв проблем (ж) v провалът в училище е истинска катастрофа (м). Специални награди за добрите ученици и добрите учители (м) v няма специални награди (ж). Мярка на нещата е средният ученик (ж) v мярка на нещата са най-добрите ученици (м). Децата са учени да избягват агресивното поведение (ж) v децата са учени да се съпротивляват (м). Учениците не отдават голямо значение на собствените си проблеми (ж) v учениците вземат доста насериозно собствените си проблеми (м). Собственото «Аз» се неглижира, собствените резултати се подценяват v изтъкване («помпане») на собствето «Аз» - личните постижения се надценяват (м). Малките ученици се обучават и от мъже, и от жени (ж) v малките ученици се обучават само от жени (м). Учителите обращат еднакво внимание на момичетата и момчетата (ж) v учителите обръщат по-голямо внимание на момчетата (м). Момчетата и момичетата изучават едни и същи неща (ж) v момчетата и момичетата изучават различни неща (м) (Hofstede, 2001; с. 306).

 

Поведението и мисленето на работното място във висока степен възпроизвеждат общите ценностни нагласи и ориентации. Акцент върху равнопоставеността, солидарността, равенството в трудовия живот (работата) (ж) v акцент върху справедливостта, вътрешната конкуренция, доброто представяне (м). Мениджърите са служители като всички останали (ж) v мениджърите са «културни герои» (м)⁹. От мениджърите се очаква да бъдат интуитивни, да се занимават с чувствата на хората, да се стремят към съгласие (ж) v от мениджърите се очаква да бъдат решителни, твърди, настъпателни, агресивни, конкуриращи се, справедливи (м). По-малки различия в заплащането между мъжете и жените (ж) v по-големи различия в заплащането между мъжете и жените (м). Предпочитание към по-високо заплащане (м) v предпочитание към по-малко работни часове (ж). Жените предпочитат да имат за началник жена (ж) v жените предпочитат да имат за началник мъж (м). За мъжете е задължително да имат амбиции за кариерно развитие; за жените това е допустимо (м) v и за мъжете, и за жените е допустимо да имат амбиции за кариерно развитие (ж). Жените - ръководители смятат семейството за по-важно и приспособяват кариерата си към нуждите на семейството (ж) v жените - ръководители смятат работата за по-важна и приспособяват нуждите на семейството към кариерата си (м). Разрешаване на конфликтите чрез разрешаване на проблемите, компромиси, преговори (ж) v разрешаване на конфликтите чрез тяхното отхвърляне или борба докато «най-добрият» победи (м). Хуманизиране на работата чрез създаване на трудови групи (ж) v хуманизиране на работата чрез предизвикателни работни задачи (м). По-ниски равнища на стрес, по-малко burnout¹⁰ симптоми между здравите служители (ж) v по-високо равнище на стрес - повече burnout симптоми между здравите служители (м) - (Hofstede, 2001; с. 318).

 

За сексуалното поведение е характерно следното: отношение към секса - нещата са такива, каквито са (ж) v сексът се мисли в категориите на морала (м). Сексът е средство да изградиш връзка (взаимоотношения) (ж) v сексът е средство да се покажеш (м). Общ стандарт за мъжете и жените (ж) v двоен стандарт: при женитба жените трябва да са девствени; това не е задължително за мъжете (м). Обществени норми, които насърчават активната роля на жената (ж) v норми, които предполагат пасивна роля на жената: мачизъм срещу marianismo (м). Успелите мъже стават по-привлекателни; успелите жени - по-малко привлекателни (м) v успехът в кариерата не променя сексуалната привлекателност на мъжете и жените (ж). Младите хора изпитват по-силно влияние от родителите си (ж) v младите хора изпитват по-силно влияние от връстниците си (м). Секс, ориентиран към (нуждите на) другите (ж) v секс, ориентиран към (нуждите на) самия индивид (м). Жените се радват на първия сексуален контакт (ж) v при първия сексуален контакт жените се чувстват използвани (м). Хомусексуалността е недопустима, тя е заплаха (м) v хомусексуалността е факт от живота (ж). Между секс и любов няма голяма разлика (ж) v ясно очертана разлика между любов и секс (м). Сексът и насилието непрекъснато присъстват в медиите (м) v сексът и насилието в медиите са недопустими (ж). Сексуалният партньор трябва да бъде образован, социално ориентиран (към изграждане на взаимоотношения) (ж) v сексуалният партньор трябва да бъде успяващ, привлекателен (м). Щастливият сексуален партньор се стреми да дари другия (независимо какво получава от него) (ж) v щастливият сексуален партньор дава на другия толкова, колкото «заслужава» (м) (Hofstede, 2001; p. 330).

 

Познаването на „културната скала" мъжественост - женственост, начина на измерване на ИМ и тенденциите, свързани с високите и ниски стойности на този индекс (проявления в трудовите ценности, обществените норми, половите роли и т.н.), са надежден апарат за изследване и интерпретиране на социално-ролевите ориентации в съвременното българско общество.

 

(Доц. дсн Цветан Давидков е преподавател в Софийския университет „Климент Охридски")

 

Цитирана литература

 

1. Давидков, Ц. (2002) Измерители на организационната култура. С., СУ - Стопански факултет.

2. Давидков, Ц., Д. Илиева, Е. Николова (2006) Дистанцията на властта в Софийския университет «Св. Климент Охридски» (измерване по методиката на G. Hofstede). В: ГСУ "Св. Климент Охридски", Стопанския факултет, т. 5. С., УИ "Св. Климент Охридски", с. 281 - 299.

3. ЕСИ „Национална и организационни култури - 2001" (колектив с ръководител Ц. Давидков); 1200 респонденти.

4. ЕСИ „Национална и организационни култури - 2008" (колектив с ръководител Ц. Давидков); 1200 респонденти. Проектът е финансиран частично от фонд НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (договор № 10 / 2008 г.).

5. Силгиджиян, Х., С. Карабельова, Е. Герганов, Ю. Генов (2007) Подобни и различни в рамките на българската култура: резултати от представително изследване на ценностите и културните практики в България. В: ГСУ "Св. Климент Охридски", Философски факултет, книга Психология, т. 96, с. 5-74.

6. Сотирова, Д. Ц. Давидков (2005) Новата административна култура: организационни проблеми и лични стратегии за промяна. СУ - Стопански факултет.

7. Хофстеде, Х. (2001) Култури и организации: софтуеър на ума. С., Изд. Класика и стил.

8. Hofstede, G. (2001) Culture's Consequences: Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations. Sage Publication.

9. Hofstede, G. (1980) Culture's Consequences: International Differences in Work-related Value. USA, SAGE.

10. http://otgovori.info/?p=91 (изп. 25-08-2009)

1 Включването на тези осем променливи като съставни на И_М се основава върху статистическата им оценка като "работни цели". Доходите, признанието, издигането в служебната йерархия (напредване) и предизвикателствата образуват факторна група (високата значимост на една от тези ценности предполага висока стойност и на другите). Високата значимост на тези работни цели е характерна за мъжествените поведенчески модели. Работните цели: добри работни взаимоотношения с прекия ръководител, сътрудничество, желано място за живеене, сигурност на работното място също образуват факторна група. Силната значимост на тези ценности е характерна за женствените поведенчески модели. Вж. (Хофстеде, 2001; с. 113).

 

2 Вж. Hofstede, 1980, с. 277, 299.

3 За сравнение привеждаме данни за И_м от предходни изследвания. В изследване на: Давидков, Коларова, Минковски, Ведър от 1995 г. (377 респонденти) стойността на И_м е 50.87 - вж. (Давидков, 2002; с. 50-53). В изследване на държавната администрация от 2003-2004 г. (263 респонденти) И_м е 56.90 - вж. (Сотирова, Давидков, 2005; с. 115). В изследването „Култура на организациите - Софийски университет „Св. Климент Охридски"" (2004 г., 500 респонденти) И_м е 51,87 - вж. (Давидков, Илиева, Николова, 2006). В изследване на колектива Силгиджиян, Х., С. Карабельова, Е. Герганов, Ю. Генов (2001 г; 1005 респонденти) И_м е 46.9 - вж. (Силгиджиян, Карабельова, Герганов, Генов, 2007; с. 5). В книгата на G. Hofstede Culture's Consequences: Comparing Values, Behaviors, Institutions, and Organizations Across Nations (Hofstede, 2001, p. 502) се посочва, че за България стойността на И_м е 40. Тази оценка за стойността на И_м се основава върху наблюдения и описателна информация.

4 Използвани са данни от ЕСИ „Национална и организационни култури - 2001" и ЕСИ „Национална и организационни култури - 2008". Проектът от 2008 г. е финансиран частично от фонд НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (договор № 10 / 2008 г.).

5 Данните за страните (без България) са от (Hofstede, 1980; p. 279); (Hofstede, 2001; p. 286); (Хофстеде, 2001; с. 116).

6 Ж - женствени общества; м - мъжествени общества.

7 marianismo - тип идеал за женственост; подчертава разграничаването на полово-ролевите модели; като правило се съотнася с мачизма като тип идеал за мъжествено поведение; marianismo се свързва с Дева Мария като идеал за женственост.

8 hembrisimo - буквално много женско, в см. типично женско; тип идеал за женственост.

9 Това ще рече образци на поведение - такива, каквито ги постулира (изисква) фирмената култура.

10 burnout синдром - „... състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадежност, развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора. Най-често той се развива при работещите в ... здравеопазване, образование, обслужване, занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора... Тази дейност често е съпътствана от отрицателни емоции - гняв, възмущение, страх, отчаяние... Работещите при такива условия са застрашени от емоционално изчерпване и риск от "бърнаут"." Синдромът на професионално изчерпване / изпепеляване най-често се проявява с няколко групи симптоми: физиологични, когнитивни, емоционални, поведенчески - вж. http://otgovori.info/?p=91 (изп. 25-08-2009)