Статията е част от дипломната работа на Мария Дерижан, защитена във Философски факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” през м. септември 2008 г.

Любовта е сред вечните теми на философията – появява се и заема средищно място у Платон, но присъства с почти същата интензивност и във философските търсения на множество съвременни мислители. Киркегор, М. Шелер, Фройд, Ортега-и-Гасет, Н. Бердяев са само част от авторите на проникновени изследвания върху темата за любовта. Присъствието на тази тема в съвременната философия е обяснимо: в нея се открояват фундаментални проблеми на човешкото битие и заедно с това се осветяват някои от най-сенчестите аспекти на модерния и постмодерния свят.

Немско-американският философ и психолог Ерих Фром е сред авторите от ХХ век, които са оставили трайна диря в изследването на любовта. Какви са неговите възгледи за любовта и нейните разновидности, какви са условията, без които тя е невъзможна, защо съвременното общество е враждебна среда за автентичната любов, защо любовта е изкуство, на което следва да се учим? На тези въпроси са посветени следващите редове.

(Поради технически проблем, статията не може да бъде публикувана в пълния й обем, за което се извиняваме. За компенсация, целия текст на статията публикувахме  тук.)