ПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ВКЛЮЧВАНЕТО НА ДЕЦА С КОГНИТИВНИ УВРЕЖДЕНИЯ, ЖИВЕЕЩИ В ДОМ ЗА СИРАЦИ -   ИНТЕРНАТ, В МУЗИКАЛНО ТВОРЧЕСТВО

Наталия Григорьевна Тагильцева

Доктор на педагогическите науки, професор

ръководител на катедра „Музикално образование“ на Уралския държавен педагогически университет,

Институт за музикално и художествено образование, Екатеринбург, Русия,

e-mail: musis52nt@mail.ru

Лидия Здравкова Цветанова-Чурукова

Доктор на педагогическите науки, доцент

Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград, България,

 

e-mail: lidycveta@swu.bg

Увод

Днес глобализацията предявява към човечеството като цяло и към всеки човек поотделно нови предизвикателства, сред които се открояват свързаните с психологическите проблеми на развитието и навлизането в обществото на хора с когнитивни разстройства. Става дума за някои специфични разстройства в психологичното развитие: развитието на речта и езика, на училищните умения, на двигателните функции или някои генерализирани разстройства в развитието. Често това са деца със сензорни нарушения, напр. увреден слух или зрение.

Въпросите за външния вид на деца с когнитивни разстройства, за тяхното психическо състояние днес са особено остри както в психологическата наука, така и в педагогическата психология. Те се обсъждат на много форуми и конференции, дискутират се в научни и методологични семинари, включително тези, свързани с глобализацията, за тях се правят публикации в руслото на психологията, когнитивната психология, психологията на творчеството.

Статистическите данни за появата на деца с когнитивни нарушения и разстройства показват увеличаване на техния брой, на тяхното количество в почти всички страни по света. Причините за проявления в последно време на динамиката на раждаемостта при децата могат да бъдат различни: това е лоша екология, остаряването на първородните жени, разпространението на наркотици сред млади хора, които все още не са сключили брак, увеличаване на честотата на заболявания от диабет, хипертония и други, постоянния стрес, множеството инфекциозни заболявания.

Обучението на такива деца се обсъжда от много изследователи, които са съгласни, че такива деца се развиват успешно в семейства, с подкрепата на близки роднини и родители (Guseva, 2016). Но децата с когнитивни увреждания обаче често попадат в така наречените сиропиталища. В много страни, както свидетелстват същите статистически данни, от децата с когнитивни увреждания в развитието много често се отказват директно техните родители още в болниците при раждането им, изоставят ги, след което такова дете попада в специализиран дом за сираци (Kirpu, 2018).

Анализът на основните насоки на възпитанието на такива деца даде възможност да се открои следната закономерност – всички дейности, развлечения, културни събития, провеждани в дома за сираци, са насочени преди всичко към социализацията на такова дете, към включването му като пълноправен човек в социалните отношения. Малко дете, независимо дали е ученик в сиропиталище или е отгледано в семейство, трябва да бъде системно приобщавано както в игра, така и в творчески дейности. Те, разбира се, може да бъдат насочени и към социализацията и адаптацията на детето в социалните отношения, но подобни дейности трябва да доставят на детето преди всичко удоволствие и удовлетворение. В тази връзка за децата с когнитивни увреждания особено перспективно е музикалното или художественото творчество – целта на което на първо място е появата у дете от дом за сираци на чувство на радост, удоволствие и интерес към творчеството.

 

Анализ на теоретичната и методическа литература

Проблемът за психологическото състояние и развитие на децата с когнитивни увреждания, живеещи в дом-интернат за сираци е разгледан от много изследователи. По този начин, много автори (Kirpu, 2018; Makeeva, Sirotina, 2019; Plotnikova, 2018) подчертават, че социалната и културна рехабилитация на детето би следвало да се извършва активно в сиропиталището, по време на което то усвоява нормите на живот и поведение в обществото, учи се да се самообслужва, да общува с хора и връстници. Друга гледна точка е необходимостта от адаптация на децата с когнитивни увреждания (Akulina, 2019), като се вземат предвид техните психологически и индивидуални характеристики. Създаването на такава адаптационна среда позволява да се реши един от съвременните глобални проблеми – да се социализира детето, да се включи в определена социална среда (Yarskaja-Smirnova, 2018). Позицията на някои автори относно развитието на деца с когнитивни увреждания засяга въпроса за социалната  им интеграция, която се разбира като специална, особена  форма на социализация на деца с такива нарушения, обединяваща всички деца и подпомагаща ги в единното образователно пространство (Valerievna, 2015; Karadgova, 2018; Makeeva, Sirotina, 2019; Makintayar, Deponio, 2015; Oskelford).

        Анализирайки позициите на тези автори, можем да направим извод, че всички те, въпреки различните подходи към трактовката на развитието на децата с когнитивни увреждания подчертават необходимостта от социално-културна реабилитация в този процес, създаване на среда с цел адаптиране на детето към определено общество,  интеграцията му в социалното пространство. Всичко е насочено към оптималното протичане на процеса на тяхната социализация, който в най-общ вид се представя като овладяване от детето на социални норми на поведение и дейност.

        Тази доминираща линия в дейностите на домовете за сираци за деца с когнитивни увреждания оставя определен отпечатък върху всички останали дейности на децата. Следователно, когато се включват към тези други спомагателни видове дейности, целта е същата – социализация на детето. Ако анализираме трудовете, посветени на музикалното творчество на децата (Makeeva, Sirotina, 2019), става ясно, че това творчество не се предоставя на детето като нещо самоценно, което му носи удовлетворение и радост, а е определено средство за неговата социализация. В тази връзка възниква въпросът доколко психологически комфортен може да бъде животът на детето в сиропиталище с безкрайна работа относно неговата социализация? Нека се обърнем във връзка с този въпрос към трудовете на психолозите. Например Плотникова отбелязва: „Днес в много институции от интернатен тип децата продължават да живеят в оскъдна, почти практически стерилна сензорна среда. Животът е планиран за цялата група” (Plotnikova, 2018, p. 354), но не за всяко дете, отличаващо се със свои индивидуални психически характеристики. Всяко сиропиталище за деца с когнитивни увреждания е затворена институция, изолирана от посещения от страна на други деца и възрастни, така че насищането с емоционални събития и интересни неща в домовете е минимално. Възможно ли е да се създаде този психологически комфорт в живота на дете с когнитивни разстройства в сиропиталище, когато животът му поради затворения характер на такива домове е монотонен и оскъден на емоции? Решение на този проблем може да се постигне чрез включване на такива деца в творчество, което според психолозите предоставя възможност на всеки човек да създаде елемент на новост, който му носи радост. За деца от лека до умерена умствена изостаналост се изискват специфични образователнти условия. За трансформиране на образователната им среда от значение е и използването на съвременни информационни технологии, които позволяват на децата с различна степен на умствена изостаналост да „излезат“ извън рамките на дома-интернат и да обогатят представите си за околната действителност. Чрез тях и разнообразните музикални дейности тези деца започват да чуват и разпознават звуците на света, да се запознават с различни предмети, които имат собствен глас, да се научат правилно да произнасят думи, пеейки песнички и слушайки музика.

 

Експериментални резултати

 

В нашите изследователски дейности, които се проведоха в стените на сиропиталище за деца с умствена изостаналост в град Екатеринбург (Русия), ние се базирахме на идеите на руския психолог, занимаващ се с решаването на проблемите на психологията на художественото творчество и образование – А.А. Мелик-Пашаев (2013). Този автор, заедно с колегите си доказа, че психическа особеност е творческата активност, която съществува и се проявява във всяко дете. Следователно желанието и стремежът към творчество се открива при деца още в ранна предучилищна възраст. В допълнение, същият автор твърди, че това желание за творчество е присъщо само на едно живо същество – човекът. Разчитайки на позициите на този психолог и неговите колеги, трябваше да получим отговор на въпроса за творческия потенциал на децата с ограничено равнище на когнитивно развитие. За това от нас беше  избран определен вид художествена дейност – музикално творчество.

Децата от по-младата юношеска възраст бяха включени в групата на децата, обект на диагностични проучване, което позволява да се разкрие степента на предразположеност към музикално творчество. Тъй като процесът на обучение на такива деца предполага  малки групи, то 7 деца бяха включени в едната група и 7 деца в другата. Психологическите характеристики на такива деца бяха, че някои от тях проявяваха страх от друг (непознат за тях) човек, някои имаха неразвити вербални способности и изобщо не можеха да говорят, други се страхуваха от неуспешно изпълнение на задачата, а други, напротив, показваха пълна откъснатост и незаинтересованост от музикалните занятия.

Не избрахме музикалната дейност случайно. Музиката е най-яркия вид изкуство, което силно въздейства на човека в емоционално отношение. В едно музикално произведение неговата ритмична и темпова основа допринася за формирането на емоционален отклик. Темпото, динамиката, ритъмът влияят върху формирането на определено настроение.

Основните задачи, които могат да бъдат решени чрез използване техниките на музикалното въздействие и корекция са следните:

1. Подпомагат  невербалната комуникация на личността, благодарение на която се преодоляват редица симптоми на неадекватно поведение.

2. Раздвижват емоционалната сфера на индивида. Потискат проявяващи се депресивни емоционални състояния.

3.  Оптимизират функциите на моториката. Постига се в определена степен координация на движенията при вегетативно и психо-соматично детерминирани поведенчески аномалии.

4.Ориентират ученика към интроспекция и осмисляне на действителността през призмата на естетическите ценности.

5. Подпомагат интегративните процеси в групата и преодоляването на изолацията и отчуждението на учениците.

В педагогиката на музикалното образование творбите на такива автори, които прокламират ритмичното развитие на малкото дете като фактор за развитието на цялата му музикална култура, както и на музикалните му способности, са широко известни и търсени. Идеи за значението на ритмичното възпитание за деца с проблеми в развитието бяха провъзгласени още от Р. Щайнер, който в образователната система на Валфдорфските училищата въвежда специален вид дейност – евритмия (12). Ритмичната пропорционалност на поезията и музиката настройва учениците от такива училища да въплъщават ритъма в движение, в танц. В музикалните системи на К. Орф, Е. Далкроуз, ритъмът на музиката, влияещ върху детето е този значим компонент, който помага не само за развитието на музикалните способности на децата, но и на цялата им музикална култура.

Въз основа на тези идеи проведохме диагностично проучване на предразположението и най-важното на желанието на деца с когнитивни увреждания да участват в музикални дейности. За нас този резултат изглеждаше важен, защото в случай на положителен резултат би било възможно да се построи серия от специални занятия по музикално и ритмично обучение на такива деца.

Техниките на музикална психокорекция, използвани от нас са: рецептивни (пасивни), от една страна, свързани с катарзисен, вегетативно-хармонизиращ и комуникационен ефект, и от друга, продуктивни (активни), при които децата сами музицират, свързани с двигателни или минструментални  импровизации, с танцова групова музикална психокорекция. При втория вид техники чрез активна музикална дейност децата пресъздават музиката в движения, подхождат творчески при различните импровизации, придобиват музикално-ритмични умения. В практиката не може да се пренебрегва и детското музикално-изпълнителско творчество, обогатяващо двигателната експресия на децата, противодействащо на груповата дезинтеграция, развиващо творческото им въображение.

От значение за децата, живеещи в изолация, е да обогатят представите си за звучащите предмети в околната действителност, което се постигна с помощта на Smart Board.  В резултат те започнаха успешно да идентифицират немузикални звуци. На екрана бяха представени изображения на влак, коли, камбани, часовници,  животни – крави, кукувици, жаби, петли и др. Заедно с демонстрацията на картините децата възприемаха звуците, характерни за предмета или животното, показани на екрана. След упражненията им се възлагаше задача за установяване на съответствие – след прослушване на звук да се открие обекта, на който той отговаря. Втората серия упражнения беше за определяне на музикални звуци с помощта на интерактивната дъска. След слушане на музика се избира рисунка на музикален инструмент, която се вмъква в квадрат на дъската. Бяха включени и упражнения за ритмичен акомпанимент  на музикални инструменти на децата към музикални произведения. Друго упражнение предполагаше използване на мнемонични схеми – рисунки на песенни герои, някои предмети, за които се отнася песента, които им се показват на интерактивната дъска, паралелно със звука. Според мнемоничната схема и звучащата мелодия на песен, децата трябваше да отгатнат песента, да запомнят нейните думи, след което да я  изпълнят заедно с учителя.

В поредицата от експерименти, които извършихме, бяха включени редица творби, при прослушване на които детето показа определени реакции.  Предполагаше се, че положителният резултат може да бъде основата за разработването на специални уроци по музика и музикални проекти с развиваща стойност, в които активно ще участват деца с когнитивни разстройства. За експеримента на децата от двете групи бяха представени различни музикални произведения за възприемане, в които ясно се виждаха ритмичните ефекти и такива, при които този ритмичен компонент не беше толкова забележим (става дума за народни песни в бавен и провлечен във времето темп, които ги има в музикалната култура на всяка нация). Трябва да се отбележи, че всички деца, след прослушването на ритмична музика, правеха опити за музикални движения към нея. Дори тези от тях, които се придвижваха из сиропиталището с инвалидна количка, движеха ръцете си. Децата, които бяха с леки когнитивни увреждания, сами, без съвета на експериментатора, избираха детски инструменти за шум, които бяха поставени пред тях по време на звучене на музиката. Във всяка група обаче имаше деца, които демонстрираха безразлично отношение към звучащата музика. Едно дете, с целия си външен вид проявяваше интерес не към музиката, а към съвсем различни предмети – към части от стола, към приспособленията за маса, но не и към музиката. Друго дете бе разтревожено от присъствието освен на музикалния ръководител и на другия човек в стаята, в която се провеждаше експериментът. Донякъде различни резултати бяха получени при представянето на народни песни в бавен и провлечен темп на децата. Почти всички деца сякаш бяха в недоумение при прослушването на такива песни и не реагираха на звучащата музика. Ето защо е важен подборът на музикалните фрагменти, за да могат те позитивно да въздействат върху децата.

При провежданите с децата занятия, както и творчески проекти – танци под музикален съпровод, прави впечатление, че такива танци дори се изпълняваха от деца, движещи се в инвалидни колички. Концертите с музика, изпълнявана под ритмичен акомпанимент, проектите „Пускане на музика на барабани“, различните концерти с покана на деца, които учат в детски музикални училища – силно активизират децата с когнитивни нарушения. По правило такива концерти завършват с изпълнения на шумови инструменти, придружаващи музикално произведение, от деца с когнитивни увреждания в развитието.

На първата снимка децата се включват в музикална и ритмична дейност, изпълняват акомпанимент на музикално произведение на шумови инструменти. В този урок учителят използва камбани за такъв акомпанимент.

Втората снимка демонстрира включването на децата в музикални и ритмични дейности след концерта, който беше подготвен от ученици на детски музикални училища за Нова година.

В последствие в експерименталната работа беше използвана светлинната и звукова система LiteBim. Учителят демонстрира възможностите на отразяващи пръчки и ракети. Следващият етап беше игра със светлина, за която беше избрана спокойна лирична музика. Играта „Придържай се към ритъма“ се проведе с помощта на пресичането на лъчи от програмата. В началото на работата са използвани леки ритмични модели, например, премерено потупване с пръчка, което е отражение на значителна част от ритмичния модел.

Програмата LiteBim представя различни тонове на музикални инструменти. Играта „пусни музика“ беше въведена, когато децата усвоиха методите за ритмично изпълнение на определено музикално произведение и изцбраха тембъра на конкретен инструмент. За тази игра бяха използвани както инструментални, така и вокални произведения – песни, които учителят пееше, докато изпълняваше ритмичен акомпанимент с пръчките си. Резултатите от първоначалната и окончателната диагностика,  които бяха проведени съответно през ноември и февруари 2020 г., са показани в таблица „Сравнителни характеристики на изпълнението на задачите в началото и в края на обучението“ след използване на информационни технологии в музикалното и речево развитие на децата, след използването на музикални техники с креативен характер.

Критерии	Начална фаза		Финален етап
	Задачата е изпълнена успешно	Задачата не е изпълнена	Задачата е изпълнена успешно	Задачата не е изпълнена
Правилно назовете обекта, чиито звуци детето чува	2	5	4	3
Изпейте фрагмент от позната детска песен	1	6	3	4
Спомнете си думите на песента	0	7	2	5
Придружете музиката с ритъм	3	4	7	0

 

Наблюдението на участието на деца в тези занятия и концерти, свързани с музикални и ритмични дейности, показа, че:

- този тип музикална дейност носи радост на децата, те са щастливи да бъдат включени в тази дейност;

- децата отиват в началото на урока с удоволствие, по време на урока често се усмихват, което показва положителен емоционален тон в тяхното състояние;

- в такива класове нямаше деца, които да са безразлични, всички откликваха на музиката и дори на такава, която нямаше ясно изразено ритмично начало;

- децата се интересуваха от детските музикални инструменти, на които се изпълняваше музикалния съпровод. Преди да започнат да свирят на акомпанимента, те разглеждаха тези инструменти с интерес.

Всички тези факти ни позволяват да направим извод, че музикално-ритмичната дейност носи радост на децата. Това творчество може да се тълкува като откритие от детето с когнитивни увреждания в развитието на нещо ново за себе си. Когато то свири музика на барабана в ритъма на марш, когато избира копринена кърпичка за музикално произведение и я размахва в ритъма на по-продължителна песенна музика, когато избира картини  за марш или танцова музика, когато бързата музика му позволява да се движи бързо, дори с ръце или пръсти, когато е невъзможно това да става с крака, поради съпътстващо заболяване на краката.

Заключения.

Въз основа на проведения експеримент може да се направят някои заключения:

- както всички други деца, които живеят с родителите си и нямат увреждания, децата с когнитивни увреждания проявяват интерес към музикално- ритмичната дейност;

- тази дейност позволява на тези деца да усетят емоцията на радост от музикалната тоналност;

- тези деца получават удоволствие, което се проявява в емоционалното им състояние от откриването на своите способности – да се движат под звуците на музиката, да акомпанират музикалното произведение;

- това занимание дава на детето увереност в собствените му сили, когато самото то свири на инструмента, движи се под звуците на музикалните творби без помощта на възпитателя и неговите подкани. Това подобрява психо-емоционалното състояние на децата.

Ще отбележим, разбира се, че в музикалната и ритмична дейност се формират уменията за взаимодействие между децата, те овладяват и затвърдяват определени навици за поведение в клас и по време на концерт, учат се да възприемат думите на учителя и т.н., но най-важното е, че децата неволево се социализират, а включването им в творчество им носи радост. Програмите за ресурсна подкрепа на такива деца могат да бъдат съществено обогатени с използване похватите на музикално-ритмичната дейност за корекция и творчество.

Авторите на статията изказват своята благодарност към директора на детския дом-интернат в Екатеринбург за деца с умствена изостаналост Наталия Генадиевна Печенек, на музикалния ръководител на тази институция – Татяна Борисовна Стрижак за разбирането на важността на процеса на включване на деца с когнитивни нарушения в музикалната дейност, за стремежа им да създадат психологически комфортна среда по време на занятия и концерти, за разбирането на значението на  този проблем, който авторите на статията повдигнаха в представената публикация.

 

ЛИТЕРАТУРА

1.       Акulina, О.А. & Chernaih V.V. (2019) Analiz vozmozhnostey i ugroz adaptatsii detey s ogranichennaimi vozmozhnostyami zdorovya v sovremennom obshtestve // nauchnoe obozrenie Pedagogicheskie nauki. No 3-1. p. 9-14.

2.       Аtanasova-Vukova, А. (2014) Muzikalna psihologiya. – Shumen, Universitetsko izdatelstvo „Episkop К. Preslavski“.

3.       Valerievna B. (2015) Muzikoterapiyata v sotsialnata praktika – faktor za uspeshnata sotsializatsiya i presotsializatsiya na lichnostta. – Sofiya: „Veda-Slovena – ZhG“.

4.       Guseva I.V. (2016) Osobennosti detsko-roditelskih otnosheniy v semie, vospitaivayushei rebenka s umstvennoy otstalostyu // Nauchno-metodichesko elektronno spisanie Concept.  Т20. p. 32-34.

5.       Karadzhova К. (2018) Alternativni podhodi pri detsa s umstvena izostanalost. – Sofia: UI „ Sv. Кl. Охridski“.

6.       Kirpu S.S. (2018) Sotsiokulturnaya reabilitatsiya detey s tyazhelaimi i s mnozhestvennaimi narusheniyami razvitiya v usloviyah detskih domov-internatov dlya umstvenno-otstalaih detey: pravna ramka // Sotsialnaya integratsiya i razvitie etnokultur v evraziyskom prostranstve. No 6-2. p. 313-319.

7.       Makeeva А.О., Sirotina Т.V. (2019) Sotsialnaya integratsiya detey s mentalnoy invalidnostyu: vozmozhnosti muzaikalnoy terapii // Sotsialnaya integratsiya i razvitie etnokultur v evraziyskom prostranstve. Tom 2. № 8. p. 349-352.

8.       Makintayar К., Deponio P. (2015) Identifitsirane i podkrepa na detsa sas spetsifichni obuchitelni trudnosti. – Sofiya.: Izd-vo Iztok-Zapad.

9.       Melik-Pashaev А.А. (2013) V edinstve s mirom. Isкusstvo i hudozhestvennoe razvitie rebenka. Moskva: Iskusstvo v shkole, p. 176.

10.    Plotnikova М.V. (2018) Sotsiokulturnaya reabilitatsiya detey s mentalnoy invalidnostyu v usloviyah detskogo doma-internata dlya umstvenno-otstalaih detey: teoreticheskiy analiz//Sotsialnaya integratsiya i razvitie etnokultur v evraziyskom prostranstve. No 6-1. p. 351-358.

11.    Trosheva-Аsenova А. (2018) Igrata i detsata sas specialni obrazovatelni potrebnosti. – Sofiya.: „Veda-Slovena – ZhG“.

12.    Shtayner R. (2012) Evritmiya kak vidimaya rech. Кiev: Nair, p. 336.

 

13.    Yarskaya-Smirnova V.N. (2018) Protivorechiya gorodskogo sotsialnogo vremeni: diskursi incluziy i deinstitutsionalizatsii (postanovka problemai) // Izd. Saratovskogo universiteta. Nov. ser. Ser. Sotsiologiya. Politologiya. - Т. 18, br. 3. – Saratov. p. 242–249.

14. Ockelford A. All join in! Framework for Making Music With Children and Young People Who are Visually Impaired and Have Learning Disabilities, http://pom.Sagepub.com/content/28/2/197.