Основни глобални трендове в образованието и тяхното влияние върху учащите

Мариана Тодорова

Институт по философия и социология – БАН

Mariana_g_todorova@yahoo.com

Резюме: Статията разглежда детайлно кои са новите дигитални технологии, които променят образованието и с какво спомагат за обогатяването и задълбочаването на компетентности, включително и на дигиталните, така че образованието да започне да отговаря на нуждите на пазара на труда и професиите на 21 век. Дискутират се всички налични дигитални технологии: изкуствен интелект, 3D принтери, роботи, виртуална и смесена реалност, ползите и приносите от тях и къде тези практики вече се използват. Към този по-прагматичен подход статията добавя и критична рефлексия, показваща, че, освен възможностите, съществуват и множество рискове за учащите и човечеството като цяло. Сред заплахите е сценарият да загубим не само когнитивни и физически способности, “улеснени” от технологиите, но и човешката независимост и суверенитет на вземане на решения във все повече сфери поради липса на време или достатъчно знания и информация.

Ключови думи: изкуствен интелект, образование, дигитална компетентност, когнитивни способности.

Abstract: The article examines in detail what are the new digital technologies that are changing education and how they help to enrich and deepen competencies, including digital ones, so that education begins to meet the needs of the labour market and professions of the 21st century. All available digital technologies are discussed: artificial intelligence, 3D printers, robots, virtual and mixed reality, etc., their benefits and contributions and where these practices are already used. To this more pragmatic approach, the article adds a critical reflection that, in addition to opportunities, there are many risks to learners and humanity as a whole. Among the threats is the scenario of losing not only cognitive and physical abilities “facilitated” by technology, but also human independence and sovereignty in more and more areas due to lack of time or sufficient knowledge and information.

Keywords: artificial intelligence, education, digital competence, cognitive abilities.

 

Увод

Основните глобални трендове за промяна на  образователните системи са продиктувани от Четвъртата индустриална революция и дигитализиращото се общество. Ако те не следват тези изменения, това би било в ущърб не само на училищата и университетите, а и на икономическите сектори и конкурентоспособността на самите национални държави. Ключовите компетентности, сред които водещи ще са дигиталните умения, ще трябва да се валидират на всеки 5 години, а образователните сфери ще трябва активно да реагират на новата необходимост (и вече установена като нормалност) от учене през целия живот. Твърде стандартизираното обучение не отговаря на съвременните и бъдещи нужди на икономиката, бизнеса и пазара на труда.

Същевременно, както и в много други сфери, прекомерната дигитализация, роботизация, автоматизация и навлизане на изкуствен интелект, може да дехуманизира образованието като промени духа му на екзистенциално важен и социализиращ фактор, около който изграждаме част от живота си. Когато се ражда нова идейна или идеологическа концепция за “нов световен ред” или “нова икономическа или политическа парадигма”, човечеството винаги изработва своя адаптационен отговор, но без винаги да анализира дали тези промени служат на неговото добруване или просто са безапелационен тренд, който трябва да се следва.

Ключовите мега трендове в образованието са дигитализация, роботизация, навлизане на изкуствения интелект, обръщането на модела на обучение (материалът се усвоява вкъщи, а в училище се дебатира и се стимулира критично мислене), индивидуализиран подход към всеки ученик, студент, масова дигитализация на висшето образование и монополизация на магистърските, а по-късно и на бакалавърските програми от водещите световни (американски) университети; учене през целия живот и нетрадиционно съчетаване на твърди и меки умения.

Дигитализация

Дигитализацията в образованието се отнася до използването на компютри, мобилни устройства, интернет, софтуерни приложения и други видове дигитални технологии за обучение на ученици, студенти и преподаватели от всички възрасти. По-конкретно тя може да включва използването на:

Умни класни стаи: Това е [1] технология от подобрени класни стаи, които насърчават възможностите за преподаване и обучение чрез интегриране на учебните технологии, като компютри, специализиран софтуер, технология за реагиране на аудитория, помощни устройства за слушане, мрежи и аудиовизуални възможности.

Виртуалната класна стая [2] е онлайн учебна среда, където учителите и учениците могат да представят учебни материали, да се занимават и взаимодействат помежду си и да работят в групи заедно. Ключовото разграничение на виртуална класна стая е, че тя се извършва в жива, синхронна обстановка.

Умните дъски [3] предоставят нова картина на обучение чрез свързаност с компютри.  Предлагат достъп на цялата група до цветни, образователни уебсайтове, мощен софтуер за оценяване и материали, направени от учители, съобразени с нуждите на класа. Те биха могли да се свързват с таблетите на учениците. Позволяват на учителите и учениците да работят с аудио и видео съдържание; да създават интерактивност; да “конкурират” смарт телефоните и сърфирането в “Интернет”, като го насочват към образователния процес; да изграждат нови меки умения (критично мислене и дебатиране); да подобряват когнитивните способности, залагайки на ученето чрез правене; да стимулират индивидуален подход и откриването на персонални таланти или на затруднения на ученика. Те водят до отпадане на необходимостта от вземането на допълнителни часове или частни уроци и пр.

В този списък с възможности могат да се откроят няколко посоки. Чрез технологиите образованието вече започва да става адекватно на процесите на 21 век, а не е онази застинала система, която според Джак Ма е непроменена от 19 век. Учениците и студентите придобиват нови умения, насочени към индивидуализацията на образованието, а не към масовия подход, което дава шанс на всеки ученик по-прецизно да конструира интересите си и така да инвестира в бъдещето. Но от друга страна все още липсват данни за влиянието на екранизацията върху физическото здраве и когнитивните способности на мозъка, за ефектите от “затварянето в един дигитален свят”, подсилено от пандемията от COVID-19, както и от неразвиването или дори загубата на умения от друг тип: ръчни, занаятчийство, връзка с природата, добри социални,  комуникационни и презентационни умения и пр.

Kодиране и програмиране като ключови образователни предмети

Страни като САЩ, Китай, Южна Корея, Япония, Индия, Естония въвеждат такъв  официален предмет в началното образование. Канада, Ирландия, Холандия, Малайзия, Швеция дори Румъния внедряват в образователните си програми  “Компютърни науки” за основно и гимназиално образование. Бизнесът от своя страна не чака правителствата, които не могат да вземат решения в тази посока. От 2016 г. датският производител на играчки Lego предлага Lego Boost [4] (за деца над седем години) – хибриден комплект, който комбинира традиционното сглобяване с програмиране. Sony предлага комплект за програмиране и роботика, а Koov [5] изисква първо да се програмира обектът, а след това може да се построи от наличните компоненти. Appshare позволява на учениците да споделят разработения от тях код с техни връстници от цял свят. В Холандия и САЩ децата се учат на етично хакерство, така че да разбират технологиите и да могат да фиксират проблеми в контекста на киберсигурността. Част от уменията са за “киберхигиена”: те са в полето на създаване на добри пароли, легално и нелегално използване на данни, преследване на натрапници, идентифициране на вируси. Към тях спада и умението да се откриват фалшиви новини чрез анализ на източници, fact checkers и алгоритми, за да израснат децата като отговорни и разумни възрастни.

Подобни инициативи подготвят учащите за бъдещото неизбежно сътрудничество с технологиите, програмирането или поне разбирането за алгоритмите и алгоритмизацята на множество трудови процеси. По естествен начин се налага и по-ранно партньорство с бизнеса, който освен, че открива нова пазарна ниша (продукти и услуги за образованието) спомага за изграждане на бъдещи дигитални умения, от които той ще има нужда в лицето на служителите си.

Изместването на акцента на новите концепции за образование обаче, може да бъде за сметка на хуманитарните и социалните науки, на загуба или подценяване на концепции като “емоционална”, “културна интелигентност”, “емпатия” и пр.

Виртуална и смесена реалност

Виртуалната и смесената реалност навлизат в образованието чрез устройства като маски и очила, които създават виртуални класни стаи, в които има триизмерни образи, подходящи при изучаването на биология (растения и животни), история (триизмерни клипове с исторически случки, битки), география (посещение на музеи и на реални географски обекти), молекулярна биология и пр. Децата могат по всяко време да правят виртуални посещения на музеи, все едно дали се намират на разстояние от 60 или 6000 км. Във висшето образование виртуална реалност се използва например при обучението на студенти по медицина (могат да се симулират до 5300 казуса на хирургични операции, които в реалния живот студентът никога не би могъл да упражни като многообразие). Teormin e първата в света виртуална учителка по пиано. В съвместна разработка с HoloLens [6] на Microsoft холограмни ръце ще свирят и обучават учениците. Смесената реалност създава холограмни образи, имитиращи истински учители, които “разказват” уроци, на фона на исторически филм или триизмерен обект.

Чрез виртуалната и смесената реалност