NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Необходимостта от алегорическата херменевтика и езика на мистериите при Филон Александрийски
Георги Шавулев
задочен докторант, Философски факултет, ЮЗУ "Неофит Рилски"
В епохата на Филон Александрийски философия, пророчество, мистерия и поезия изразяват една и съща истина, която изхожда, в този питагорико-платонически контекст, от друга реалност и идва директно от боговете. И именно защото тази истина идва директно от боговете, тя е предадена чрез поети като Омир или Хезиод, или чрез философи като Питагор или Платон, под една шифрована форма, предпазвайки я от вулгаризацията и съхранявайки изключителността ѝ за малцина, които са в състояние да се уподобят на боговете. Този тип на интерпретация се развива от Филон Александрийски до Порфирий, през посредничеството на Нумениус, Крониус и Плотин (Срв. Brisson 2004: 61).
Опирайки се на корпуса от текстове на Филон, би могло да се заключи, че той никога директно не задава въпроса за теоретичните основания на своята интерпретативна практика. Единствено в едно произведение, което му се приписва - De Providentia (За провидението) (1), се среща изрично упоменаване на различните нива на значение при Омир и Хезиод, и съответно тяхната важност. Под формата на диалог Филон предава разговор с неговия племенник Александър, който критикува идеята за провидението.В атаката си Александър прави ред забележки относно непристойността на някои митове, разказани от Омир и от Хезиод, докатосамият Филон се заема със защитата им. Няма нищо учудващо в това, че Филон продължава класическата интерпретация на Омир и Хезиод, тъй като питае към тях най-голямо възхищение, защитава ги срещу обвиненията за нечестивост и настоява, че най-сигурното средство да се оправдае това възхищение, както да се осигури тази защита, е да се разкрие чрез алегорията скритото учение в техните поеми. И както отбелязва Пепин, визирайки пасажа от De Providentia: "няма нищо в по-голямо съответствиес гръцката традиция от Теаген чак до псевдо-Хераклит, от това осъзнаване на необходимостта от алегорическа интерпретация, за да се спасят Омир и Хезиод" (Pepin1976: 235).
Отговорът на Филон и позицията му са формулирани по следния начин (2):
"Не знаеш ли, ти, любителю на мъдростта (sapientiae), който чрез тези слова (или чрез словата на поетите) обаче обвини целия човешки род в глупост (insipientiae), че не са така нещата както ти считаш? Ако всъщност славата на Хезиод и Омир се е разпространила по цялата земя, това е станало благодарение на смисъла под възприеманите неща (fueresententiaesubrebuscomprehensae). Чиито многочислени тълкуватели (enarratores) са непрестанно във възхита, от самите техни времена до сегашни дни те не престават да бъдат обект на възхищение. Ако все пак в някои неща са видяли погрешно, не за това следва да ги хулиш; но по-добре да ги представяш по-правилно, тъй като за полезен живот способстват, хвала заслужават. [...] Оставяйки настрана, че споменатото от теб преди, не богохулство съдържа за боговете, но е указание за съдържащата се алегория (physiologiae) (3); коeто не позволява на онези, чиито глави изобщо не са помазани, да се разкрият мистериите. Но мимоходом за някакво доказателство като пример да ти дам, доколко очевидно това може да се потвърди със съдържанието на Закона; тъй като Законът забранява да се излагат мистериите на тези, които неспособни са за мистерия (siquidem vetat lex mysteria iis qui inhabiles sunt ad mysterium exponere). Това, което приказно (fabulose) се приписва на Вулкан (4) (Хефест) се отнася за огъня и това, което за Юнона (Хера) за природата на въздуха: а което за Меркурий (Хермес) за разума (adrationem); така както що се отнася до другите, на които всяко съответства, съгласно отъпкания ред на теологията (adordinemiuxtavestigiumtheologiae). Тогава навярно поетите, малко преди това от тебе обвинени, ще бъдат възхвалявани, тъй като те вярно и подобаващо с възхвали са прославяли божеството. Затова ако правилата на алегорията (начина на мислене) (sententiarum) не приемаш, ще бъдеш като децата, които по незнание пренебрегват автентичните картини на Апел (5) и се привързват към тези изображения, които са отпечатани на монетите: почитатели на това, което е смехотворно и презирайки това, което достойно е във всяко едно отношение" (Prov. II 40–41; Philonis1830: 66).
В представения текст се съдържат няколко възлови израза на латински, чиито превод би могъл да повдигне интересни въпроси. Така например, изразът incausafueresententiaesubrebuscomprehensaeпредаден по-горе като: "това е било благодарение на възприемания (разбирания) смисъл под нещата", в превода на немски език е предаден като: "причината са били вложените мисли в техните материали (писания, творения) (sowarendieinihrenStoffensteckendenGedankendieUrsache)" (6). Докато на френски език Брисон превежда просто като "това е благодарение на скрития смисъл (sens) под думите (mots)" (Brisson1996: 89), а Пепин го предава като: "причината е в ученията (еnseignements) скрити под разказите (récits)" (Pepin1976: 235). Естествено при едно такова представяне на съвременните преводи на съответната фраза, възниква съмнението най-вече за смисъла на res, която дума очевидно освен "нещо, предмет, вещ" може да има и значението на "съдържание, факти", но обобщено и на "свят, действителност" (Срв. Войнов, Милев 1999: 582). Следователно, превеждането на думата в този контекст като "литературни материали", "разкази" или направо "думи", очевидно твърде стеснява значението. Нещо повече, не просто стеснява значението, а го ограничава и тенденциозно насочва в една чисто екзегетическа плоскост – тази на "алегорическия метод", така да се каже "приложно херменевтична", фиксирана върху литературата и текста. В тази връзка Пиер Боянсе просто си задава въпроса: какво би трябвало да се подразбира от разглеждания израз - физически или морални алегории, или пък това е вече указание за една мистична екзегеза? (Срв. Boyancé 1963: 68-69). Но не е за пренебрегване обстоятелството, че самият "език" на Филон, в случая достигнал до нас чрез превод на латински от арменски език, би могъл да препраща не просто към "текста" или "литературата", а да съдържа една отвореност и да препраща към битието. Миналото причастие на comprehendo, от друга страна, напълно възможно допуска значение на "съдържащия се, вложения", но тогава при превода акцентът е върху "вложените/съдържащите се мисли" сами по себе си, или съответно "скрития смисъл", а не върху възприемания (разбирания, схващания) смисъл от някой (7). Така прочита под определен ъгъл (собствено херменевтичен) на гореизложения пасаж, би могло да води към прочит на битието, който прочит би бил "разбирането" и "възприемането" на смисъла, който е "под него". Естествено, че тогава не би могло да се говори просто за "текст" или "литературно слово", а за "езика" или "словото", което представлява възприеманото или разбирано битие (8), което до някаква степен би могло да бъде предадено словесно - устно или като текст, но също и посредством изразността например на музиката или изобразителното изкуство.
Другият израз, на който трябва да се обърне внимание, гласи: siquidem vetat lex mysteria iis qui inhabiles sunt ad mysterium exponere.Брисон го превежда като: "тъй като Законът забранява да се обясняват мистериите на тези, които не са подготвени за тях"(carlaloiinterditd'expliquerlesmystèresà ceuxquin'ysontpaspréparés) (Brisson1996: 89). А съответният немски е: "тъй като не е разрешено, на непосветените тайните да се издават (разглашават, показват) (dennisnichtgestattet,denUneingeweichtendieGeheimnissezuverraten)" (PhilovonAlexandria1964: 344). Очевидно френският превод дава едно от вторичните значения на глагола exponо (exponere) - да се обясняват, което сериозно стеснява в определена посока значението на латинската думас първо значение на излагам, излагам на открито (показвам) (Срв. Войнов, Милев 1999: 231). Докато немският предава mysteriaпросто като "тайни", който превод не само опростява, но и съвсем изважда понятието от неговия античен контекст и значение (9). По-любопитното в разглеждания изразе с превода на думата inhabilis, която сама по себе си означава "непригоден, негоден, неспособен" (Войнов, Милев 1999: 325). Предаването с "неподготвен" на френски, или "непосветен" в немския превод, сериозно променя рестриктивното значение на цялата фраза, тъй като очевидно съдържа допускането за "тези, които още не са подготвени" или "още не са посветени", съответно, което от своя страна, оставя и вероятността и за "но могат да се подготвят" и "могат да бъдат посветени". Латинският изглежда да е много по-категоричен, като очевидно визира тези, които по принцип, изначално "са неспособни/негодни за мистериите". Като съвсем ясно в този случай е подчертана "избранността", че мистериите са "за малцина", които може би "по природа" са склонни или способни за тях, а на останалите, те не бива да се излагат (показват), тъй като вероятно дори да бъдат "подготвяни" или "посвещавани", те пак ще си останат "непригодни". Именно приравняването на митове с мистерии, което прави Филон в разглеждания цитат му позволява данастоява за необходимостта от интерпретация на митовете, която единствено позволява да се дешифрира техния скрит смисъл.А предимствата на алегорията или по-скоро алегорическия метод е възможността да извърши подбор между избрани и недостойни. В конкретния случай, примерите, които са приведени, препращат към стоическата интерпретация, но алюзията към мистериите позиционира филоновата интерпретация в коренно различен контекст.Поетите не са предшественици на стоиците, но са истински теолози, които са запазили откровението на истината, което е открито, за малка група от посветени, които може би "по природа" са склонни или способнида го получат (Срв. Brisson 2004: 62).
От приведения пасаж от De Providentiaсе вижда, че Филон приравнява древногръцките митове с мистериите. Но също така е ясно, от други негови произведения, че Филон уподобява разбирането на Писанието като на участие в мистериите и сравнява прочита на Библията с провеждането на мистериите, посредством обилие от технически термини, заимствани от тях(Срв. Pepin1967: 134). Като илюстративен пример би могло да се упомене как потомството на Исаак е представено като обект на свещена инициация, която участниците в мистериите получават чрез техните отворени уши (Leg.III, 219). Също така когато Моисей разказва за чудесните зачевания на Сара, на Лия, на Ребека, на Сепфора, чрез тях той представя свещените мистерии на посветените. Филон сам споменава за своята собствена посветеност, но той желае да придобие от други посветени допълнително откровение. Затова се присъединява към Йеремия, който той знае не само като посветен, но и съвършен йерофант (свещеник, жрец) (Cher.48-49). Като посветени и йерофанти на божествените мистерии са описани и праведните, призвани да се разделят от порочните души и да се отделят в градовете-убежища, описани в книга Чис. гл. 35 (Fug.85) (10). Филон също така е запознат с разликата между големи и малки мистерии и я пренася върху повече или по-малко възвисените откровения на Писанието. Така например, по отношение на явлението на Бога при Мамвре (Бит. 18: 1-15) духът, който не може да постигне Бога в неговата единственост, но само с неговите две главни сили, е сравнен с посветен, който още не е допуснат до големите мистерии, но е още на малките (Abr.122). По подобен начин, в сходни контексти Филон ще повтори колко е нормално и желателно да се спазва последователността между тези два вида на инициация (Sacr., 62; Mos.I, 62). Независимо дали става въпрос в случая за стил на подражание или за един по-дълбок умисъл, се вижда, че на Филон се нрави да описва прогресивното разбиране на Писанието по модела на етапите на посвещение при елинистическите мистерии (Pepin1967: 135).
Но също така е известно, че дисциплината на тайнственост е изключително важна за религията на мистериите и този аспект също не липсва при пренасянето на езика им, извършено от Филон. Божествените посвещения, казва той, по отношение на чудесните раждания, са открити за посветените, които са достойни за тях, чрез тяхната искрена набожност. Но йерофанията ще бъде отказана на злите, посветеният не ще говори за откровението на непросветения, но ще го пази в себе си като съкровище (Cher.42; 48). Играейки с думата на гръцки за пити (ἐγκρυφίας), които Авраам поръчва на Сара да приготви (Бит. 18:6), Филон заповядва на душата, допусната до последните посвещения, да не разгласява необмислено мистериите, но да ги съхранява в тайна. Тъй като трябва да се държи скрито (κεκρύφθαι) свещеното слово, което е за посветени, а всички не са способни да пазят хранилището на божествените мистерии (Sacr.60). Никой непосветен не трябва да слуша тайните предадени чрез свещеното слово (Somn.I, 191).
Един пасаж от QuastionisinGenesimразвива същата забрана и обявява причините: неспособен в своята слабост да възприеме свръхчувствената природа, непосветеният ще бъде изгубен и би се надсмивал над това, което не допуска насмешки; да му се откриват мистериите означава това да знае законите на свещеното посвещение (Quast.Gen. IV, 8). Остава да се види как тези съображения относно задължението да се пазят в тайна откровенията на Библията се свързват с използването на алегорическата интерпретация. Самият Филон заръчва да се направи това. Той призовава Бог като йерофант и мистагог, за да бъде въведен в тайната светлина на свещените слова и допуснат до откровението на сиянията, забранени за непосветените (Somn.I, 164). Какво е средството да се предаде това откровение? Твърде свещените пророчества предоставят един проницателен поглед на слепите умове и им дават да проникнат в истинската природа на нещата, вместо да се закотвят изключително в буквалния смисъл (ώς φυσιογνωμονεῖν καὶ μή μόνον τοῖς ρητοῖς έφορμεῖν) (Ibid.). Достатъчно е да се напомни за значението, което Филон влага в думата phusisи нейните производни (срв. Pepin1967: 132, пос. 1), за да се разбере, че тази "физиогномия" описва алегорическата интерпретация на Писанието. Тя е, която извършва посвещението на тези, които я заслужават, следователно, за нея се прилага дисциплината на тайнственост (arcane). Казаното до тук, потвърждава и приведения пасаж от DeProvidentia, където на мистерийно посвещение е уподобено не само дешифрирането на Писанието, но и това на езическите митове (Pepin1967: 136).
Алегорическият подход при интерпретацията на Писанието, чрез който могат да се разкрият скритите му мистерии, не трябва да бъде излаган на лица, които нямат съответните качества за това. Да бъде посветен някой в мистериите, за Филон означава да притежава природна способност, добро образование и добродетелен характер (Wolfson1962: 49, 52). В случая на приведения текст от DeProvidentia, както може да се види, Филон експлицитно утвърждава подобна интерпретация и за разбирането на езическите митове на Хезиод и Омир. Нещо повече, той внушава без съмнение и нуждата от алегорическа интерпретация за разбирането на изобразителното изкуство, противопоставяйки възприемането на картините (picturasgenuinas) на най-известния художник от античността Апел на изображенията (imaginibus), щамповани върху монетите. Като тук е прокарана ясна дистинкция между собствено произведенията на изкуството като нещо достойно (quodcondignumest), което ще рече ценно само по себе си, и серийно щампованите (отливани) изображения върху монетите, които представляват нещо просто забавно или дори жалко (quodestridiculum) по сравнение с първите. Може да се обобщи, че Филон утвърждава нуждата от алегорическата херменевтика, която неслучайно бива уподобена на посветеността в мистериите, за разбирането на всеки един случай, когато е налице "художествено изразяване" – в случая, са шедьоврите на античния мит, на Свещеното Писание, на изобразителното изкуство.
Бележки
1. Този диалог в цялост е достигнал до нас във версия на арменски език,със силна елинска окраска, датираща от Vили VI в., която самата е преведена на латински от Йоан БаптистАукер, монах от манастира Свети Лазар във Венеция, в началото на ХIХ в.Въпреки че авторството е приписано на Филон Александрийски, няколко фактора са накарали учените да се съмняват в автентичността на текста. Съмненията са свързани с това, че: В De Providentia не се споменава Писанието;страстно се защитават поетите;приема се обожествяването на елементите;и се поставят гръцките философи над всичко останало. За проблемите около превода, структурата и рецепцията на произведението виж: Olivieri, M. 2011 Philo`sDeProvidentia:AworkbetweentwotraditionsВ:Mancini Lombardi, S. - Pontani, P. (съст.) Studies on the Ancient Armenian Version of Philo's Works.Leiden, KoninklijkeBrill NV.стр. 87-124:https://books.google.bg/books?id=P74AFqMSdh8C&pg=PA87&lpg=PA87&dq=omit+Gregory+of+Trebizond%E2%80%99s+Latin+translation+of&source=bl&ots=M0Ane_q58H&sig=ACfU3U1PF9dm2MxFtkZVysqgFFrGu8mA&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjsjPaOqaT0AhX1hP0HHZFhC2QQ6AF6BAgLEAM#v=onepage&q=omit%20Gregory%20of%20Trebizond%E2%80%99s%20Latin%20translation%20of&f=false.
2. Цитирането еот изданието в превод на латински език: PhilonisJudaei1830 De Providentia. В:Opera omnia. vol. VIII. Lipsiae. стр. 3-100.
3. При Филон "физиология", най-често се използва като синоним на "алегория", срв. DeSomniisI120.
4. В текста, с който се работи, имената на боговете са с латинския им еквивалент. За по-голяма прегледност в настоящия превод в скоби се поясняват техните гръцки имена.
5. Придворен художник на Александър Македонски, впоследствие творил и при Птолемей в Александрия.
6. Срв. Philo von Alexandria 1964:344.
7. Срв. Войнов, Милев 1999: 121.
8. Срв. максимата на Гадамер: "Битие, което може да бъде разбрано е език", цит. по Grondin1994: XIV.
9. Опирайки се на Латинско-български речник,заmysterium/mysteriaпървото и често срещано значение е на: мистерии, тайно религиозно учение; тайно религиозно богослужение, на което присъствали само посветените; като второ значение е вече на тайна, секрет; като същевременно рядко се среща в ед. ч. (Войнов, Милев 1999: 415).Тъй като думата е с гръцки произход, при справка със Старогръцко-български речник, се вижда, че латинският запазва значението на тайнства, тайни религиозни обреди, мистерии за употребата в множествено число (Срв. Войнов, Георгиев 1996: 523).
10. Би могло да се приведат още примери от този род като тези от: Leg.III, 71; 100; Deus.61; Migr.14; Mos.II, 71.
Библиография
Войнов, Георгиев 1996Старогръцко-български речник. Отворено общество. София.
Войнов, Милев 1999Латинско-български речник.Планета 3.
Boyancé, P. 1963 Études philoniennes. В: Revue des Études Grecques, tome 76, fascicule 359-360, Janvier-juin 1963. стp. 64-110.
Brisson,L. 1996Introductionà la philosophie du mythe. Paris: Vrin.
Brisson, L. 2004 How Philosophers Saved Myths: Allegorical Interpretation and Classical Mythology. Chicago. The University of Chicago Press.
Grondin1994 Introduction to Philosophical Hermeneutics. New Haven and London. Yale University Press.
Olivieri, M. 2011 Philo'sDeProvidentia:AworkbetweentwotraditionsВ:Mancini Lombardi, S. - Pontani, P. (съст.) Studies on the Ancient Armenian Version of Philo's Works.Leiden, Koninklijke Brill NV. стр. 87-124: https://books.google.bg/books?id=P74AFqMSdh8C&pg=PA87&lpg=PA87&dq=omit+Gregory+of+Trebizond%E2%80%99s+Latin+translation+of&source=bl&ots=M0Ane_q58H&sig=ACfU3U1PF9dm2MxFtkZVysqgFFrGu8mA&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjsjPaOqaT0AhX1hP0HHZFhC2QQ6AF6BAgLEAM#v=onepage&q=omit%20Gregory%20of%20Trebizond%E2%80%99s%20Latin%20translation%20of&f=false.
Pépin, J. 1976 Mythe et allégorie.Paris. Éditions Montaigne.
Philo (1929-1962)in Ten Volumes (and Two Supplementary Volumes)with an English Translation by F.H. Colson, G.H. Whitaker. London-Cambridge: Harvard University press.
Philo von Alexandria 1964 Philo von Alexandria: Die Werke in deutscher Übersetzung. Band 7. Berlin. Walter de Gruyter & Co.
PhilonisJudaei1830 De Providentia. В:Opera omnia. vol. VIII. Lipsiae. стр. 3-100.
Wolfson1962 Philo. Foundations of Religious Philosophy in Judaism, Christianity and Islam. Cambridge. Harvard University Press.