Павлина Ангелова Гатева

 

Разпознаване

И докато да търся някой

да ме поведе

и "направи свободна",

срещнах тебе

(след някакви си

хиляда години);

осъзнах -

не ти мене,

а аз тебе

трябва да водя,

да те уча да ходиш

през полèта човеци,

да пестиш от ресурсите

да ни стигат по-дълго;

аз самата - разсипница,

пропиляла из пътя си

толкова шансове!

 

И, учудващо,

страховете ми

от безпътно раздаване,

разпиляване и оголване

са изчезнали!

Не ми трябва дори и усмивка

да ти бъда двигателя!

Не ми трябва паролата,

за да знам, че си ти -

онзи спътник към вечното,

който щял да ме води

нагоре,

а аз ще издигна.

 

За последно

Предадоха ме думите, така ли?

Ще трябва да си стягам вече куфара?

Приятелството вчерашно забрави

и между нас друг вятър май задуха.

 

Не се грижи, известни са ми стъпките,

към изхода с които да си тръгна.

Но с няколко минути за напътствие

в изпразнения дом ще се озърна.

 

И тъй, ти бе не първи, но различният,

отнасяш моята наивност в сака си.

Вратата се люлее непривично

и тръгвам си, а никой не ме чака.