СИМВОЛИТЕ В МИТА ЗА ОРФЕЙ  - ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСТИНАТА И НЕЙНОТО РАЗГРЪЩАНЕ

 Александър Попов

 

 

Мъдростта е многолика и многотиха. Полифоничността на нейната загадъчност в словото на митовете и легендите създава неустоима жар за ново докосване на скритото познание в душите ни, носители на което сме хората. За да открием тази мистичност и дълбочинност е нужно да чуваме гласът на тишината и да виждаме в мъглата. Да усещаме трептенето и да долавяме повея в жегата. Това изисква от нас митът. Той не е някаква история с притенцията за изисканост на суетния разказ на някой, вгледан в себе си творец. Митът е случване на не-истината в нейната съвършена истинна форма – знанието. За каквото да се говори в него, независимо от фабулата, митът не казва, не просто разказва, а мълчи и с това изчерпва истината, спотаена в опита да съзерцаваш себе си, излизайки от твоята формирана по принуда несъвършена земна същност и проява. Принудата, която изисква от теб едно единствено нещо, да оцелееш, за да съзреш несъвършенството си чрез знанието. Чрез преоткриването на знанието зад тази обречена на безсилие човешка, земна, колкото уникална, толкова и безполезна за висшата форма на съществуване, същност.

Пътят към това взиране в нашето уникално несъвършенство минава през опита ни да създадем нещо по-висше от нас самите – познание чрез спотаената в нас, в душата ни, мъдрост и истина. Този път ни отвежда до обекта на нашето узряване и очистване от болката на невежеството – истината на мита. По какъв начин творчеството на митовете формира истината?

За истината в мита за Орфей

Истината в мита за Орфей е формирана чрез поставянето на множество линии – емоционални, ценностни и духовно обединяващи, които да се проявят като вид проверка на истинността. Хиперболизирането е начинът, по който не-истината да се превърне, смалявайки се до земното разбиране за истина. Това е онова разбиране, което в земната ни същност би могло да намери разбираемо, адекватно и приемливо място в убежденията ни, формиращи ценностите ни и подкрепящо усещането ни за достоверна правдивост.  Чрез хиперболизирането истината в повествованието е нещо недостижимо за обикновения човек, похват, който все пак да придаде цвета на божественото в истината, която бихме достигнали съзерцавайки собствената си немощ в докосването й.

Истината за Орфей е формирана като стремеж на обикновения читател да осъзнае божествения произход на недостижимото в природата му – божеството, което може да бъде човек и човекът, който има божествен „билет“ към недостижимите земни стремежи.  Това се случва в началото на мита, когато ясно е уточнено, че родителите на Орфей имат своята божествена природа и естествено истината оправдава проявата на тази природа в песните и поезията, с която той впечатлява боговете.  Това е основният аспект на истината, която е задължително за целите на мита да бъде достигната, защото без това себевзиране читателят не би могъл да достигне до следващото и истински фундаменталното намерение на мита – да разкрие другия аспект на истината чрез мъдростта в символиката си.

За изграждането на символиката в мита за Орфей

Символите в мита за Орфей са изградени с цел истината, макар и хиперболизирана да бъде открита след многократно откриване на множеството малки истини, едни от които са валидни чрез познанието за природата, до което човек достига, а други – чрез съзерцаването на неговия индивидуален потенциал за преоткриване на истината в душата. Тази душа, която следва да бъде осмислена като следа, нишка, пъпна връв на живота чрез душата с духа на Твореца.  Онзи същият дух, който не би достигнал до нас без себеизразявне чрез душевността на човешката природа. Именно тази проява на душевност е мъдростта на кода на истината, вплетен в кода на мита и неговата символика.

Подобно на думите на Платон, че поетите са в пряк досег с божественото, когато „тълкуват“ неговата проява и истина. Затова и символите в мита за Орфей са приказни и същевременно поетични, граничещи с усещане за безкрайност в истинността на преоткритото послание. Това чувство е стремежът на духа да накара земната несъвършена същност да открива съвършенството на истината многократно с различен глас, с различна форма,  с различна тежест и цвят, но истина. Безкрайна като времето и не биваща да бъде ограничена от ничие познание или претенция за такова.

Творецът, който трогва боговете – това е ясна линия, по която митът се плъзва за да изгради основа за цялостно символно разгръщане на „скритата истина“. Орфей е обединител на символи, които в крайна сметка имат всеки по отделно свой собствен живот в мита.

За живота на символа

Всеки един символ, вплетен в същностната и природна проява на образа на Орфей има такъв път на съществуване, че първо завладява с приказно тайнство, после увлича с мистична недоизказаност, а след това мълчи пред усилието да бъде чут. Накратко, подобно на онова, което откриваме като познание в Източната философия за разгръщането на енергията и нейните три етапа – начало, връх, край. Същото, толкова естествено, без дори творящия мита да го следвал, е разпознаваемо в живота на всеки един символ в мита за Орфей. Раждането, началото на всеки символ е едва забележимо -  енергията едва доловима. Нейното чувстване  не граничи със земно осезание, което би отказало несъвършения във взирането си човек да се опълчи на осъзнаването на безсилието. Този лек „поход“ към „върха“, на който митът изненадва с мистичния си изказ подготвя за посланието. В началото е неразбираемо, а после многозначно и трудно уловимо в еднозначност на истинността си. И после, краят като истинско начало е тишината пред незнаещия. Той просто се опитва вече да чуе…енергията в посланието на истината. Разбира се това е интерпретация, подобно на митовете, прекалено пожелателна и наситена с очакване за щастливи обстоятелства, определящи прозрението в себесъзерцаването.

Символите, вплетени в символа Орфей

Песните на Орфей

Те имат сила да „омагьосват дивите зверове и карат скалите и дърветата да оживеят“. В същността символът задава задачата да се открие и прозре връзката между хармонията и живота. Връзката е божествената промисъл за природното равновесие (хармония), нещо, което може да бъде повлияно от друго нещо със същата природа – музиката и песента. В същността на поезията и музиката е ритъмът и истинното прозрение на хармонията като подредба на различието в ред на съглашение и разбиране между различните. Дали ще са звуци, тонове, скали и дървета, зверове и хора, хармонията е онова, което прави животът по божествената промисъл възможен. В съглашение с истината в знанието за живота. Омагьосването е символът на поразителната сила на хармонията (разбирателството на различията). Тя е толкова голяма, че успява да даде живот на неживото, да направи възможен живота в разбирателство за изключенията от хармонията като ги превърне в част от реда на „взаимното съглашение и разбирателство“.

Един въпрос би се появил тук, а именно, защо Платон обяснява за поетите, че когато „тълкуват“ са без разсъдък и са в пряко докосване с божественото. Отговорът е очевиден. Точно разсъдъкът би било онова, което да попречи на живота да се „вслуша“ в заръката на божествения закон. Точно пренебрегването на разсъдъка допуска да се изключи всякаква намеса на земното несъвършенство и невежество в божественото изтъкано идеално равновесие. В тази връзка песента е най-близък за осмисляне символ на хармонията. И тя е първият символ, вплетен в цялостната символика на Орфей.

Змията и съпругата на Орфей

Защо този символ е заплетен в отношения на знание и незнание? Змията е лишена от разсъдък, жената не. Змията лишава от живот, жената дарява живот. Това, което стои в средата на тези крайно утвърдени противоположности е любовта. Змията отнема любовта, а с това и живота. Мъдростта подсказва, че любовта е висша форма на хармония, едно по-вплътнено познание за разбирателство и съглашения на различията, което ражда хармония, изразяваща се в самия живот. Без Евридика, животът не би се родил, а този на Орфей би спрял. Животът на неговата песен би спрял, а от там и гласът на хармонията би замлъкнал поради невежество.  В този смисъл змията, лишена от познание и разсъдък е онова, което ощетява, дори отравя живота, подобно на идеята за разболяването на човека от незнание в Мита за пещерата на Платон. Тук обаче разболяването, липсата на познание за любов у змията, се явява отровния, пагубен израз на невежеството.  И така заплетени в отношение невежеството и докосването до другото по-висше познание за хармония – любовта, символът подсказва със своята загадъчна истинност смисълът от съзерцаването на неоткритото в нас.  Хиперболизирането на истината като похват е изключително показателно в това символно изтъкване.

Хадес и решението да даде шанс на любовта

В тази част на мита за Орфей символиката е изключително фина и деликатна, същевременно с това е и много силен символ на хармонията. Имаме подземното царство (светът на мъртвите, където животът отсъства). После имаме другия свят, който е онзи, изпълнен с живот. Животът слиза при смъртта, за да отложи тази хармоничност. Хармоничност, при която животът е и живот и смърт едновременно, в два различни свята, създаващи цял един свят. Все пак хармонията е тази, която кара Хадес да се смили над Орфей , да бъде умилостивен и да реши да даде шанс на любовта. Как не-животът избира живота. Това се случва в името на хармонията на живота и любовта. Но не без условие. Това условие е символ на знание. Отново без знание хармонията се явява невъзможна. Как точно знанието е прикрито в мистичното звучене на условието на Хадес? Вярата в нещо „над знанието“ и това нещо са боговете – тяхната мъдрост и сила са израз на знанието въобще. Те са негови властници и решават. „Над знанието“ е символ на земното несъвършенство и нуждата все пак по наивен начин да се постави нужната отговорност за знанието на плещите на боговете. От там те да се превърнат в това „над знание“ или иначе казано „скритото знание“. Чудесата, здравият живот, живият живот на Евридика биха могли да бъдат постигнати чрез „скритото“ недостигнато знание, което е достъпно за боговете. Условието е точно този символ, че достигането и разгръщането на знанието е нещо, което би могло да се случи само, ако хората имат почитане към властниците му. Това разбира се е начин да се потвърди етическа норма за вяра в боговете и идеята за богоугодничество по пътя към подземното царство от една страна, а от друга е вид утвърждаване на идеята че чрез знание човекът е в състояние да повлияе на неговото „приемане“ без да страда в този свят. В основата на всичко, залогът за всичко е отново животът и още по-точно хармонията.

Орфей и неговият поглед назад

Пренебрегването на знанието. Водени от земното разбиране за знание, хората се проявяват като невежи. Боговете са символ на знанието в неговата истинност и непоколебимост. Хората са онова, което чрез разсъдъка си успяват да не вярват. Именно разсъдъкът вреди на Орфей и липсата на вяра, липсата на познание у него,  разрушават хармонията на любовта, връщайки Евридика в подземното царство. Липсата на вяра и почитане на знанието е пагубна за човека. Пагубна за хармонията в нейния израз на любов и живота въобще. Какъв е символът в „поглеждането назад“? Освен липсата на вяра в този момент митът изобразява символа на трудното отделяне и продължаване напред. Ако разгледаме това като продължаване напред в живота и любовта, бихме сметнали, че Митът за пещерата е засегнал по-плахо тази идея, но човъркането в символиката ни заставя бързо да се откажем от такова твърдение, защото в Мита за пещерата символът на знанието е подсилен от светлината, която освен, че е видима е и болезнена. Докато тук, Орфей боледува от незнание, без да го „болят истински очите“. Затова все пак светлината на границата между два свята е неизбежна като символ в тази символна композиция. Освен на живот, тя е и символ на знание, а иначе животът и знанието са хармония, така че, светлината преди всичко е символ на хармонията.

Убийството на Орфей

Това е твърде явен символ на противоборството в човешката душа, за която говори и Платон. Битката между разумното и неразумното начало, които биват озаптени от волята. Неразумното начало като обител на земните, плътски желания, а разумното като пазител на божествената проява на любов (знание).  Тази битка и победата на неразумното начало и унищожаването на хармонията в лицето на Орфей , е важен символ. Важен с това, че той изгражда цялостна символна композиция, в която отговорите на въпросите за този символ, продължават да звучат като истини и в следващия символ в повествованието. Убийството на Орфей е противопоставянето на земната плътска несъвършеност срещу божественото начало, следа от което е Орфей. По този начин в мита е показана разрушителната сила на „неразумното начало“ на земния свят и липсата на разпознаване на божествената „разумна“ проява на любов и надеждата за земната несъвършеност да се докосне до нещо истинно. Самият акт на убиване е символ на безпричинността на невежеството. То просто се проявява със своята природа без да  има причина. Просто единствената причина е в самото невежество, в самата „болка“ на неговата същност.

Отнесената глава на Орфей продължавала да пее носена от реката

Тук митът, както започнах по-горе, се развива в по-наситена изразност на посланието.  Ако в предишната си част тази символика е по-семпла, то в тази си част истинският победител на невежеството е хармонията в лицето на пеещата  глава на Орфей. С това уточнение, че се случва в реката, символът подсилва истината за знанието и хармонията, а именно, че независимо от безкрайността на времето, символ на което е течащата река, знанието, хармонията, са непреходни. Без тях дори и времето не би било безкрайно течащо.  Песента през времето ( главата носеща се по водата) е знание през времето, мъдрост, истина и най-вече хармонична определимост на всичко в света. Защо главата спира да пее до остров Лесбос е въпрос, чиято интерпретация, би следвало да бъде предмет на ново мое скромно изследване.

СИМВОЛЪТ НА ОРФЕЙ

Като множеството символи, които разгледах до момента, общата природа на истинното послание е това за хармонията, нейното утвърждаване като необходимо условие за всичко. От това цялостната природа на символа на Орфей е тази – символ на хармония. Това, че е постига себе си чрез символи на хармонията го прави самия него символ на хармонията.

За тълкуването на символа , вместо извод

Както споменах, символиката е богата на интерпретации, които сами по себе си позволяват своята истинност и правилност. В опита си да го постигна чрез това тълкуване, е напълно възможно да има някаква неистинност, което от своя страна дава отлични условия за прозирането на истината в тълкуването. Какво по-хубаво от това  да разбереш какво е едно нещо, разбирайки какво не е?! В този ред на мисли съм щастлив и да не се окажа твърде прав за онова, което съм видял в символите в Мита за Орфей!