В езика като съзнателен продукт отсъстват изрази за цветообозначения на асоциативната връзка с изтласканите емоционални състояния. Едва в процеса на катарзиса (естетически план, чийто строго психоаналитичен аналог по функциониране е сублимацията) индвидът е в сътояние да ги опредмети в корелацията с предпочитан цвят по експресия на чувствата (например, релацията тревожност – избор на сини дрехи в облеклото), десублимирайки ги, т.е. опредметявайки ги на съзнателно (абстрактно) ниво чрез семантична интерпретация.

     Ето защо 1/ не е адекватно предметният характер на асоциативното възприятие при катарзиса да се съполага със 2/ словесната експресия на изтласканите емоции в цветотерапевтичната психоанализа. Тъй като в първия случай несъзнаваните цветове биват опредметени от индивида по асоциативен път и се преживяват навън без участието на съзнанието, то, второ, изтласканите в несъзнаваното емоции се вербализират, с което се анализират съзнателно и се правят съответстващите им логически изводи. Този пример илюстрира как се извършва усъвместяването на хроматичния модел на психиката с цветовата терапия, като се използва базата от множество опитни, експриментални и теоретични данни на основата на единната представа за вътрешно цветово пространство на човека, взаимодействащо по определен начин с обкръжаващото цветово такова.

     Концентрирано могат да се изброят три групи методи по цветова терапия. Първата е изграждането на хармонично цветово обкръжение (дрехи, интериор). Тук цветът се използва като активен фактор, едновременно действащ върху тялото и душата, на всички компоненти. Първата група организира психологичното въздействие и влияние на цвета.  Втората група представлява собствено средства за цветолечение. Към него се отнася приема на вода или настойка, наситена с лъчите на определен цвят светлина (по Бебит). В групата влиза и въздействието на слънчевата светлина, падаща и „облъчваща“ болните органи чрез специално подбрани светлинни филтри. Цветът тук въздейства основно върху тялото и можем да говорим за физико-физиологично и физко-химично влияние на безсънателно ниво.  Според това разбиране съществено значение за лечението на болестта играе оцветяването на лекарството, дори опаковката му. Бебит посочва, например, че на пациенти, страдащи от сърдечна недостатъчност, в по-голяма степен им помагат таблетки, оцветени в светлосиньо и по-малко – в червено или жълто, т.е. налице е връзката: конкретно заболяване – подходящ лечебен цвят. Бебит извежда принципа на контраста: цветът въздейства точно на тези болни органи, чиито цвят му е функционално противоположен. Ето защо се прави изводът, че подобното се лекува с противоположното, т.е. лечението е неутрализация на негативното влияние. Например, разстройството на стомаха се лекува със синьо-виолетов цвят. Пурпурно-люляковият цвят на чая се явява стягащо средство и снема раздразнението. Виолетовият сок на боровинките също се използва като стягащо и успокояващо средство. Според цветолечителя Бебит, веществата с природна окраска или тези, заредени със слънчева светлина чрез цветни филтри, се характеризират със същите лечебни свойства, както и лъчите на дадените цветове. Това може лесно да се повери опитно: като две бучки захар се покрият с цветни стъкла (едното – червено, другото - синьо) и се оставят за 20-30 минути под пряка слънчева светлина. След като цветните стъкла се махнат, парчето, стояло под червеното стъкло, изглежда топло и сладко, а под синьото стъкло – прохладно и освежаващо. Затова Бебит съветва по тези правила да се съхраняват лекарствата, водите, настойките, заредени с цветна светлина: очистващите, средствата за повръщане и изпотяване, диуретичните и стимулиращите средства да се поставят в оранжев съд, а  стягащите, седитивни, температуропонижаващи и успокояващи средства – в съд от синьо стъкло.

       Към третата група следва да се отнесат всички известни методи по цветомедитация. Така по пътя на неволева (непреднамерена) медитация (носенето на цветни очила, престоя в помещение с цветови филтри) получаваме нужния заряд от светлинна енергия, въздействащ по специфичен начин на определени функции от психиката и организма. Пасивната медитация ни позволява да се вглъбим в себе си, представяйки си един или друг цвят. По подобен неосъзнат (като внушение) начин ни въздействат цветовите образи в храмовете. Активната медитация стъпва върху способността на подсъзнанието ни да създава цветови образи. Тях насочваме и фокусираме върху определени органи от тялото ни, така че да осъществим цветовото им лечение.

Сега ще представим цветомедитацията {43} като форма на цветотерапия по синтез на цвят и звук в Източната традиция чрез мантра {44} йога {45}. Но преди собствено да пристъпим към нея, следва да въведем още едно обуславящо и определящо я понятие – „чакра“. Думата идва от далечния Изток и означава „кръг, колело, диск". Ако тръгнем от общото към конкретното, следва да започнем с аурата. Тя представлява нашето невидимо енергийно поле. Първият метод за заснемане на аурата е създаден още през 1930 г. от руския учен Семьон Давидович Кирлиан. При него ръката се поставя върху електрична пластина, върху която е нанесена фотоплака. При подаване на електричен заряд на пластината, върху плаката се получава образ от биополето на ръцете. Оттогава са правени най-различни експерименти, всички опиращи се на откритието на Кирлиан, получило името „Кирлианова фотография”. Така че може да се каже, че аурата е технически регистрируема. Сияещият овален облик, обкръжаващ цялото тяло на човека, в изобразителното изкуство се нарича „нимб, ореол“. Очевидно аурата е такъв феномен, в който се съчетават науката, изкуството и духовните (религиозни или окултни) практики. Според индийската мисъл и различни западни школи с окултна насоченост, аурата е съставена е от три слоя: 1/ ефирно, 2/ астрално и 3/ духовно тяло.  Важна е резониращата взаимовръзка между тях, изразяваща се в понятието „психосоматика“: зад определен физиологичен проблем стои психичен генезис. В ефирния слой на аурата се намират седемте основни енергийни центрове на нашето тяло. Именно те се наричат „чакри“. Те преобразуват енергиите на Вселената и ги интегрират в нашето тяло. За основа на чакрите в тантра йога се приема  представата за тъждеството и огледалното отражение на макро- и микрокосмоса,  на света и човека. Всяка чакра съответства на определена жлеза, орган, душевно или психическо състояние (съответствие чакра – жлеза – орган – психическо състояние; именно чакрите като енергиен канал свързват и осигуряват директната връзка душа – тяло, така че енергията е връзката, опъната между душата и тялото). Равновесието между тези седем центъра осигурява на тялото виталност и здраве, а дисбаланасът, дисхармонията води до физиологични и психични (здравословни) заболявания. При проблем ние можем сами да възвърнем енергийното си равновесие чрез медитация, като концентрираме мисълта си в областта на съответната чакра, където чувстваме неразположение и визуализираме цвета й (всяка чакра отговаря и се свързва с определен цвят), повтаряйки мантрата й. Чакрите са като цветни „батерии“: когато са заредени, ние сме здрави и във вътрешна хармония. Ако някоя „батерия" се изтощи, цялата ни система спада и в резултат възниква заболяване. В такъв случай може да ни помогне цветотерапията. Честотите, свързани с всеки цвят на спектъра, съответстват на честотата на енергията на всяка от чакрите. Цветът може да се използва за активиране на цялата ни система или само на отделни чакри.

Ето как индийската мисъл разбира връзката на чакрите с органите, психиката и цветовете:

 Първа чакра: Муладхара чакра (синоним Коренова чакра). Локализация: намира се в основата на гръбначния стълб, разположена между ануса и половия орган. Тази чакра съответства на нервната структура - plexus sacralis. Цвят: Червен. Елемнт на чакрата: земя. Мантра: ЛАМ. Значение: тази чакра е връзката ни със земята, т.е. с всичко земно и човешко. Тя отговаря за инстинктите ни за самосъхранение и материалния ни свят. Рефлектира върху органите: опорно-двигателна система, надбъбречни жлези, отделителната система и репродуктивните органи. Отворена (функционираща) чакра: увереност в собствените сили и умения, постоянство, самостоятелност, заземеност. Функциониращи добре отделителна, репродуктивна и опорнодвигателна система. Човек се чувства бодър, свеж, зареден с физическа и психическа енергия, с добро самочувствие, радостен от живота си. Затворена (нефункционираща) чакра: чувство на несигурност, непрекъсната загриженост, страх от всички възможни пречки в живота, липса на увереност в собствените сили и възможности, липса на усещане за принадлежност към дадена общност, семейство. Организмът на хората със затворена първа чакра е по-слаб, по-възприемчив за инфекции. Тези хора имат проблеми с опорнодвигателния апарат като много често претърпяват изкълчвания и други травми; страдат от разширени вени на долните крайници, студени ходила, намалена сила на долните крайници. Компенсаторно мускулите на долните крайници се характеризират с повишен тонус и краката се усещат като вдървени. Много често може да се оплакват от тежест в краката. Проблеми със ставите и костите не са рядкост, чести възпаления на венците и парадонтозни изменения.

Втора чакра – Свадхисана (синоним Сакрална чакра).  Локализация: разположена е в областта на гениталиите и съответства на анатомичната структура plexus prostaticus, при мъжете. Ако за ориентировъчна равнина приемем фронталната част на тялото, чакрата се разполага на 4 сантиметра под пъпа. Мандала: в центъра е разположен бял полумесец, които е заобиколен от 6 листенца, които оформят картината на лотос. Цвят: оранжев. Елементът й е вода. Мантра: ВАМ. Значение: сакралната чакра стимулира развитието на богато въображение, повишаване на сензивността и сетивността (засилва „шестото чувство”). Дава увереност на човека да се доверява повече на своята интуиция, засилва майчиното чувство и желанието да се остави потомство. Рефлектира върху органите: бъбреците, стомашно-чревният тракт, яйчници при жените и тестиси при мъжете. Функциониращата чакра: осигурява уравновесеност, спокойствие и привързаност към любимия човек, желание за активни действие, богата палитра от позитивни чувства и емоции, добра регулация на телесната температура, добро настроение, сексуална мощ, хармоничен сексуален живот. Нефункционираща чакра: ако сакралната чакра е с намален енергиен приток се проявяват следните „симптоми”: депресия, непостоянност във всекидневните дейности, липса на заинтересованост към случващото се в живота на човека, хронична нервност и свръхраздразнителност, намалена сексуална мощ, дисхармонични отношения с близкия човек и с цялото семейство, болезненост в жлъчката и черния дроб, много често запек, болки в долната част на гърба, постоянни силно главоболие (може да се прояви като мигрена).

Трета чакра - Манипура (синоним: чакра на слънчевия сплит). Тя е една от най-уязвимите и трябва да бъдат положени много усилия за по-доброто й функциониране. Локализация: намира се на нивото на пъпа и съответства на анатомичната структура plexus solaris или т. нар. зона на слънчевия сплит, нивото на 3-ти кръстен прешлен. Мандала: в центъра на мандалата се намира триъгълник – в него „гори огън”. Тази фигура е заобиколена от 10 лотосови листа. Цвят: жълт. Елемнт: огън. Мантра: РАМ. Значение: Манипура чакра повишава желанието за мощ. Рефлектира върху органите: панкреас, жлъчен мехур, надбъбречни жлези, черен дроб, храносмилателни органи, далак. Функционираща чакра: третата чакра е отговорна за създаване на добро чувство за лична самооценка, съгласяване със собствените си убеждения, създаване на вътрешен баланс, ставащ причина за силна самомотивация, амбициозност, решителност, вяра в добрите промени. Отворената трета чакра дава вътрешна убеденост на човека, че е здрав и не може да се разболее. Нефункционираща чакра: ако чакрата на слънчевия сплит не функционира добре, може да са налице следните „симптоми”: срам от самите себе си, повишена раздразнителност, нагаждачество, за да се получи одобрението на околните, слаба воля и характер, мързел, лицемерие, алчност, липса на спонтанна реакция към почти всички ситуации (всичко от тези хора се прави, с цел да бъдат харесвани от всички), липса на сили за справяне с проблемите в живота, неизречени и потиснати чувства и мисли, тотална апатия, нежелание за активен живот, егоизъм. Физическото състояние на хора със затворена Манипура чакра се характеризира със следните прояви: схващане на мускулите, което инхибира нормалното движение на тялото, проблеми с храносмилането, чести оплаквания от черния дроб, панкреаса, често редуване на запек с диария.

Четвърта чакра: Анахата (синоним: сърдечна чакра). Локализация: намира се по средата на гърдите, върху гръдната кост и съответства на анатомичната структура plexus cardiacus. Мандала: в центъра й е изобразен елемента въздух, с формата на звездата на Давид. Цвят: зелен. Елемент: въздух. Мантра: ЯМ. Значение: Анахата е свързана с желанието да изпитваме и даряваме любов и състрадание. Има роля за изграждане на добър имунитет. Регулира дейността на сърцето и белите дробове. Четвъртата чакра е много интересна и специална, защото тя е центърът, който свързва животинските чакри (от 1-ва до 3-та) с човешките чакри (от 5-та до 7-ма). Чакрите Муладхара, Свадхисана и Манипура са животински, тъй като се срещат и при животните и отговарят за животинските ни инстинкти. Чакрите Вишудха, Аджна и Сахасрара са човешки, защото са отговорни за човешката душевност. Нарушения във функционирането й винаги се отразяват на нашия личен свят. Изгубват се романтичните отношения между двамата партньора. Рефлектира върху органите: сърце, бели дробове, тимус, щитовидната жлеза. Функционираща чакра: Анахата чакра е отговорна за проявата на любов, опрощение, услужливост, доброта и състрадание. Активната четвърта чакра има свойството на трансформира убежденията на човека, като го прави по-духовен и по-осъзнат по отношение на своите постъпки и качества. Благодарение на нея хората общуват свободно с другите, доверяват им се, щедри са и са винаги в помощ на другите. Тези хора са оптимистични, ведри, спокойни и хармонични. Нефункционираща чакра: може да се прояви със следните „симптоми”: скръб, силна привързаност не само към хора, но и към предмети, силна зависимост от любовта на другите към тях, ревнивост, лесна ранимост, непрестанна тревожност от отхвърляне. Липса на радост от живота, постоянно песимистични мисли, липса на сърдечност. Здравословни проблеми с белите дробове, сърцето и кръвното налягане, намален имунитет. Човекът има характерен изглед: увиснали рамене, с дихателни нарушения. Много често хората със затворена Анахата чакра се оплакват от сърцебиене, което най-често е провокирано от спор или неудобна ситуация в ежедневието. Търси се връзка между затворената сърдечна чакра и проявата на заболявания като астма, сърдечно-съдова недостатъчност, артериална хипертония.

Пета чакра: Вишудха чакра (синоним: гърлена чакра). Локализация: намира се в областта на гърлото и съответства на анатомичната структура plexus laryngealis. Мандала: светлосин кръг, във вътрешността, на който е изобразен етер. Цвят: светлосин. Елемент (татва): етер. Мантра: ХАМ. Значение: в превод от санскрит означава „пречистване”. Участва основно в правилното изговаряне на звуците и хармоничното звучене на речта. Осигурява пълноценния сън и сънуването. Рефлектира върху органите: гърло, трахея, щитовидна жлеза, шийни прешлени. Функционираща чакра: гърлената чакра е отговорна за осъществяване на ефективна комуникация, при която човекът свободно и лесно да може да изкаже своите идеи и намерения пред околните, без да чувства дискомфорт. Човек е със самочувствие, отговорен, организиран, притежава изключителни личностни качества, разполага с обширен арсенал от оригинални идеи, които улесняват както неговия живот, така и този на заобикалящите го. Добре функционираща имунна система. Нефункционираща чакра: човек е срамежлив, има силни затруднения в комуникацията, не може спокойно и правилно да изрази своите мисли, чувства и често пъти остава неразбран. Друга проява на нарушение в говора е заекването, което често е съпроводено с неправилното произнасяне на отделни звуци. Постоянно е притеснен и загрижен за мнението на околните за него. Други признаци на затворена гърлена чакра са: нежелание за поемане на отговорност, желание да се върне в детството, липса на енергия за осъществяване на целите докрай, липса на творческа инициативност, страх от промени. От физична гледна точка „признаците” на нефункционираща пета чакра са: метеоризъм, изхождане на полусмлени хранителни продукти, трудна редукция на теглото, схващане на ръцете, врата и рамената.

Шеста чакра – Аджна (синоним “трето око”). Локализация: разположена е в пространството между веждите и съответства на анататомичната структура plexus cavernosus. Мандала: индигов лотос само с две листчета. Цвят: тъмносиньо-виолетов (индиго). Татва: облак от жизнена енергия. Мантра: ОМ. Двете листчета се активират от вибрациите при произнасянето на мантрите ХАМ и КШАМ. Значение: Аджна определя начина, по който се разкриваме пред света. Тази чакра определя чистота и активността на мисълта, съзнанието и паметта. Рефлектира върху органите: мозък, хипофизна жлеза. Отворена (функционираща) чакра: чакрата „трето око” е отговорна за самопознанието, самоизграждането, самоконтрола, много развита интуиция, „желязна” воля, непоклатима решимост. Ако Аджна е добре наситена с жизнена енергия тя може да ни позволи да се освободим от оковите на грешките както от този живот, така и от предишни. Когато тази чакра работи добре човек е хармоничен и се чувства завършен. Затворена (нефункционираща) чакра: признаци на възникнали нарушения във функцията на Аджнаса; трудности в концентрацията на вниманието, липса на увереност в собствените възможности, постоянно водене на вътрешни диалози (от типа „трябваше ли да казвам това”, „трябваше ли да правя това”, „не можеше ли да постъпя по друг начин”), липса на спонтанни реакции, натрапливи мисли за грешки в комуникацията и в отношенията с околните, разсеяност, депресивност, песимизъм, прекалено логична мисъл, проблеми със зрението (двойно виждане, далекогледство, късогледство, астигматизъм), главоболие; нарушения в централната и периферната нервна система.

Причини за затваряне на чакрата: повлияване от насочена негативна енергия от друг човек, прекалено песимистично или прекалено оптимистично мислене.

Седма чакра: Сахасрара чакра (синоним: kоронна чакра). Преведено от санскрит името означава „хилядолистна”. Този енергиен център е отделен от другите като енергията, която достига до него, е много важна за правилното му функциониране. Според Източните учения тази чакра е известна като „енергиен център за връзка със създателя на всичко”. Локализация: коронната чакра се намира на върха на главата и съответства на анатомичната жлеза епифиза. Мандала (символно изображение на чакрата, т.е. знак): представлява лотос с 1000 венчелистчета, върху всяко от които има една от 50-те санскритски букви. Цвят: виолетов. Мантра: хамсо. Значение: Сахасрара чакра е олицетворение на единството на противоположностите, на истината, без всякакви заблуждения. Рефлектира върху органите: мозък, епифизата. Функционираща чакра: признаци на достатъчно енергийно снабдяване на Сахасрара чакра са: силно изявена бодрост, усещане за завършеност, цялостно самоопознаване и самоусъвършенстване. Нефункционираща чакра: „предвестници” за блокирана чакра са: липса на доверие на собствената си интуиция, липса на самочувствие, непрестанен стремеж да не бъде изгубена нито една минута (такива хора винаги бързат и времето никога не им стига). Други признаци на нефункционираща седма чакра са: нарушена функция на щитовидната и надбъбречната жлеза, липса на мускулен тонус, болки в мускулите или постоянно напрежение и схващане.

 Виждаме, че според източната мисъл седемте чакри отговарят на определени цветове, звукови вибрации и телесни органи, като са свързани и с определени физиологични и психологични функции и дисфункции. Според това разбиране можем да въздействаме върху определен физиологичен орган и да подобрим състоянието му със силата на цветовете. Известно е, че от гледна точка на физиката светлината представлява вълна с определена честота, като светлината с определена дължина на вълната и различен ъгъл на пречупване образува различни цветове. През 1676 г. с помощта на тристенна призма сър Айзак Нютън разложил слънчевата светлина на цветовия спектър, съдържал всички с изключение на пурпурния. Експериментът се състоял в следното: слънчевият лъч светлина се пропускал през тесен отвор и падал върху призмата - в нея се разслоявал на отделните спектрални цветове. Така разложената на цветове светлина се проектирала върху екран, където възниквало изображението на спектъра. Непрекъсната цветова лента започвала с 1/ червения и преминавала през: 2/ оранжевия, 3/ жълтия, 4/ зеления, 5/ синия и свършвала с 6/ виолетовия. Интересно е, че светлинният спектър на сър Исак Нютън точно отговаря на цветовете на чакрите в градация, може би древните йоги са имали познания по физика на светлината. Ако впоследствие това изображение се пропусне през събирателна леща, съединението на всички цветове отново ще даде бял цвят. Изводът, направен от Нютън, е, че всички цветове се получават от и, респективно, са производни на белия слънчев лъч при пречупване. От което следва, че бялата светлина (респ. белият цвят) не е първична, а производна, състояща се и образуваща се от цветни компоненти с различна „степен на пречупване“. Така субективното усещане за цвят получило солидна обективна (научна) опора – „дължина на вълната“, според съвременната терминология, спрямо която може да се съди по степента на пречупване. Съответно, различните цветове се създават от светлинни вълни, представляващи електромагнитна енергия с различни характеристики (дължина на вълната, честотата й – броят на колебанията в секунда и т.н.).