Женски пазар, 18 юни 2022, 16:40

 

Черешите са 5 и 50,

едри и тъмно червени,

Кайсиите са 4 лева,

прегоряло оранжеви като в картина на Гоген.

Доматите са розови,

изглеждат малко недозрели,

но казват че са най-добрите.

Картофите с кал по тях

са с цвят на глина от Сиена,

но глината и картофите са самоковски.

И още копър - 1 и 50 връзката, З за З лева.

По нататък са грънците, шарени гледжосани –

тенджери за боб всякакви размери,

тави с похлупак за свинското със зеле и

гювечета за сирене по шопски.

Циганки с цвят на медни менци,

дебели българки,

бели помакини,

мустакати шкембелии,

усмихнати цигани и

самовглъбени турци

стоят зад стоката си по сергиите.

Не бързат,

знаят че хората са доброволни техни пленници,

така или иначе ще изпразнят оскъдните си портмонета.

Тук изобилието не е повод за веселие.

В коридорите между сергиите бутаница,

бабите с бастуните

които за трети път минават за да огледат стоката,

изнервят жените в неопределена възраст,

които бързат, защото са избягали от работа.

Мъже, най-често възрастни,

мълчаливо пристъпят между тях,

с усилие запазват своето достолепие.

Всеки е дошъл да вземе само шепа две от изобилието

с което са затрупани сергиите.

Всичко е добре премерено,

кило от това,

половинка от онова (по-малко от полвинка не продаваме).

Няма пазарене, мерят бързо, стотинките са точно преброени,

погледите почти не се кръстосват.

Черешите, вечерта сервирани на

масата, са недоимък.

Циганите от чистотата

дремят в градинката при паметника на Георги Кирков,

чакат докато сергиите затворят

за да изметат остатъците от отминаващия ден.

--
Kalin Nikolov Koev