ЗавръщаНЕ

 

Завръщам се

смирено

в дядовата къща,

а в хола часовника,

все така безчувствен,

отмерва звучно

всяка

секунда,

която не мога да

хвана и не искам да пусна…

 

В съзнането лудо се

гонят спомени

за щастливо детство с

колене ожулени,

за скъсаните

панталонки на съседската ограда,

за филията с

лютеница и студената

лимонада.

 

И сякаш пак съм

същото малко

момиче, което наивно вярва и

наивно обича

всички – от малката

тревичка на двора

до големите и трудни

за разбиране хора.

 

А часовникът

продължава да

отмерва секундите…

 

Моето завръщане тук

е неизбежното

сбогуване с онова дете, което

бързаше да порасне

голямо,

за да разбере, че

Земята не е кръгла…

а с ръбове, които

правят рани.

 

 

ИМЕТО Ѝ Е ЛЯТО

 

В душата ѝ е вечно

лято,

цъфнали божури и

песен на щурци. Огнена стихия

в нежно тяло,

която в ръцете ти

спокойно спи.

 

Спи, а всъщност

рисува вселени, в които Икар е

завоевател на небето. И там всяко обичане

е опит за летене,

всяко обичане е

инстинкт на сърцето.

 

Нима повярва, че си

опитомил

една жена с кръв на

самодива…

Потомка на сто

безстрашни жени, вплели в косите си и

воля, и сила.

 

С непоробен ум и

непоробена душа,

несломима

пред мъжа повелител.

Орисана е да

сътворява чудеса.

А осъди теб да бъдеш

само зрител.