***

Пише ми се дълбоко. С кръвта си бих изписала всяка дума. На хартия,
пожълтяла от чакане
за най-неизписаната истина.
Пише ми се за огъня, каращ живота да разпръсква искри и сажди и да потъва в
пепелища.
Пише ми се за животи, които от пепелищата са градили домове и градове,  и
храмове. Пише ми се за Бога, който така ни е създал и събирал едни с други,
че ми се плаче. Плаче ми се на пожълтели страници, новоизписани, с кръвна
истина. И ми се плаче. За непреставащата жажда на живота сред пепелищата,
търсещ капки да се от кал надгражда, и в пламъци да гори ненаситен.
Пиша с капки солени, по пожълтели страници на живот от пламъци. Незагасени
въглени на души прераждани.
Надградили се от кал, в огън заякнали.

***

Излез от метафорите, от абстракциите.
Излез от скобите и кавичките.
Излез без удобните си дрехи.
От мрака си.
Излез от коловоза.
От страха си да не нарушиш идилията си.
Излез гол. Без срам. Бос.
Излез с очите си, с ръцете си.
С косата си несресана.
Излез с полуусмивката си.
С руменината по бузите.
Излез преди да свърши тази страница
И да започна нова.
За да те доопиша.
По усет, по докосване.
Без да съм те виждала.

***
Преди пеперудата, преди красивите ѝ крила да предизвикат буря.
Преди пеперудата.
Тежестта на товара разпуква обвивката.
И никога нищо няма да бъде същото.
Никога вече.
Преди пеперудата да разтвори крила,
Товарът трябва да натежи до скъсване.
Бурята носи пеперуден полъх.
И нищо след нея няма да бъде същото.
Пурпурно безумен полет.
Меки крила
Предвещават буря.

ДРАСКАЧИ

Изгубени в последната си чаша вино, забравили началото на своята история,
когато всички спят
и е разстлала тишината плащ от спомени,
те сграбчват своите безсънни мисли
и ги редят, през паузи, на бледата хартия.
Не е ли муза всяко отклонение, не е ли мрачна тяхната природа?
Или е просто тихо откровение
пред никого, за нищо, миг без логика?
Ли е или игра на образи?
По сенките създават си илюзии за платонови оковани призраци,
идеи носещи за свойто съществуване,
а слепи за живота без вериги.
Далеч от огъня на живите
да се освободиш от свойто собствено присъствие,
да вдишаш в друга форма тленността си,
да я изваеш в съвършена структура,
да я унищожиш, преди да срещне личността ти
и да се родиш от нея, в себе си.
Драскачи!
Безверни, верни само на природата си.
Сами, а никога оставени сами със себе си.
Ровейки се в дъното на пъкъла си
Опитващи се да открият Рая си.