Хегел предлага обща концепция за понятието като логическата единица, от която и върху която се изграждат традиционно логическите форми. Тъкмо така той намира обединителен елемент между трите класически логически форми: понятието, съждението и умозаключението. Хегел въвежда логическа структура, която се следва от много логици след него в построяването на традиционната логика: понятието е най-простата, най-основната логическа единица, чрез собственото й взаимоотнасяне се получава, на първо място, -  съждението: "понятието се раздвоява" и поставя себе си като "отрицателното или като другото на самото себе си", в "диалектическото движение" на съждението чрез участващите в него понятия се получава умозаключението, което е "станало напълно поставено понятие, тъй като в умозаключението са поставени както моментите на понятието, като самостоятелни крайни термини, така и тяхното опосредстване" (Хегел 1967: 40). Тъй като съждението се разгражда до най-малките самостоятелни логически единици - участващите в него понятия (Бънков 1975: 99), по-малки от които няма, както посочва и самият Аристотел в За тълкуването (след имената, като по-малки формации, но лишени от всякакъв предметен смисъл, остават сричките, които са само "реч", Аристотел 1997: 10), то решението на Хегел има сериозни логически основания. Това обаче означава да се разгледа и отдели като част от традиционно логическата теория обосноваването на понятието като самостоятелна логическа форма, което повечето логици, включително Аристотел и Кант, не правят, като поставят проблемите на съждението в центъра на своето логическо разработване.

Пространното и задълбочено разработване на типовете понятия при Хегел дава основание за реализиране на понятието като първа и самостоятелна логическа форма, и то разгледана по начин, различен от наложилия се до този момент в традиционната логика. Въз основа на това Хегел извежда универсалните логически елементи на понятието, чрез които ще разработи и проблемите на съждението и умозаключението, именно така разгръщайки една единна теоретическа концепция. Нейната цел е да развие цялото мислене и то не само в традиционното количествено, обемно разработване на класическите форми, което Хегел не приема като адекватно на техните логически възможности (Хегел 1967: 63-66), а и по отношение на качествените им възможности спрямо логическото съдържание, а така и като тяхно обосноваване от универсална гледна точка. Тази основни логически елементи на понятието са "всеобщото, особеното и единичното" (Хегел 1967: 42, 58, 63, 68), като въвеждането им е високо оценено от изследователите (Бънков 1977: 141). Те съставят в своите взаимовръзки традиционно логическите форми и обединяват тяхното теоретическо разглеждане. В реализацията на своята разработка Хегел включва и още един важен момент: "способността" на логическите форми "да се разлагат и да преминават в своето противоположно" (Хегел 1967: 57), това именно ще ги представи като субординирани една спрямо друга и спрямо общата им структура, с което те ще съставят едно систематично построение на основните логически форми на мисленето.

И. Нарски определя Хегеловата разработка на понятието като "задача-максимум" (Нарский 1976: 351), с което е подчертана оригиналността и цялостността на Хегеловия анализ. На първо място тук ще отбележим разработените от Хегел три основни логически типа понятия, определения, на които се разлага, и то логически, самото понятие: "Всеобщото, особеното и единичното са три момента на понятието, но ако искаме да ги броим, според Хегел, същевременно те са три вида понятия." (Бънков 1977: 140). Хегел, след Кант, обособява и то като логически вид понятие единичното, и това ще има своите важни логически последици в съвременната логическа теория (в теорията на индукцията, на предикатната логика). Днес, то е прието в класическата логическа теория (Бънков 1975: 217-220). Безспорно оригинално въведение на Хегел е извеждането на особеното понятие, което от количествена гледна точка не може да бъде обосновано в традиционната логика, за аналог то има частните съждения, но Хегел представя обосновано логическата му спецификация. Именно това е основанието за една "нова класификация на формите на логиката, в която последните биха били максимално съдържателни" (Нарский 1976: 353), разработена от Хегел, тя по отношение на понятието е новосъздадена, за разлика от приетите от Хегел и разработени по нов "начин" (Нарский 1976: 353) и с нова терминология класификации на съждението и умозаключението. Така Хегел преработва самата "основа на класическата формална логика": "отношението между понятията род и вид", "формалната логика обаче разглежда рода и вида като устойчиви, а не като текущи, изменящи се. При това тя изследва главно обемните отношения между тези два вида понятия." (Бънков 1975: 221). Хегел поставя логическата задача понятието напълно и докрай да се "разложи" на своите логически елементи, които не са само "общото" и "особеното": "всяко понятие съдържа в себе си общо и особено, т.е. може да се разложи на нещо общо и нещо особено" (Бънков 1975: 221), а и единичното, и да се покаже необходимостта и преминаването на тези основни логически определения на понятията. Тъкмо с това свое вътрешно изчерпване понятието трябва да се демонстрира като "конкретното и най-богатото" (Хегел 1967: 65), а не като "празното понятие", получено чрез абстракцията на общото от единичното, в извеждането на "една едностранчива определеност" (Хегел 1967: 53-54). Получените три момента гарантират "целокупността" в разглеждането на понятието, т.е. дават го в пълния му и вътрешно развит логически обхват и го обосновават като логически действаща основна единица на мисленето, която напълно се реализира чрез структурата от своите логически елементи: общо, особено и единично.

Хегел отхвърля срещащите се "в обикновената трактовка на логиката" "най-различни подразделения и видове понятия" (Хегел 1967: 58) и извежда собствените "логически определения на понятието" (Хегел 1967: 59), чрез които то да се постави, да се обхване и напълно да се определи: "всеобщност, особеност и единичност са трите определени понятия" (Хегел 1967: 58). На първо място Хегел разглежда "общото понятие", то се характеризира с "определението на всеобщността" (Хегел 1967: 42). В класическата логика определението на общото понятие се дава основно чрез количествени характеристики: "общи понятия се наричат тези понятия, които се отнасят до цял клас предмети и явления. Те обхващат в себе си, в своя обем група или клас от еднородни предмети." (Бънков 1975: 219), и съвпада със самото определение за понятие. Ще отбележим тук като качествена страна на тази формулировка основната позиция на предметите, без които не може да се дефинира едно понятие, както и неговата обемна характеристика: "общото понятие се отнася до повече от един предмет" (Бънков 1975: 221). Разлагайки понятието, Хегел ще реализира и ще изведе тъкмо това логическо основание при формирането на едно понятие като основна качествена негова характеристика, както посочва А. Бънков, "понятията не са само количество, но и качество" (Бънков 1977: 140).

Собствената универсална логическа характеристика на понятието според Хегел е неговата "всеобщност" (Хегел 1967: 43): "чистото понятие е абсолютно безкрайното, безусловното и свободното" (Хегел 1967: 42). Като форма на мисленето понятието обхваща и изпълва едно цялостно съдържание, владее го напълно и го обобщава до "просто определение" (Хегел 1967: 43): "общото, напротив, е простото, което е също така най-богато вътре в себе си" (Хегел 1967: 44). Понятието като всеобщо е тъкмо такава форма, която напълно владее и обхваща цялото свое съдържание и то в най-големите му вътрешни разлики: "общото е невъзпрепятствано и еднакво със самото себе си в многообразието и различието на конкретното", то "се продължава непрекъснато" през това "многообразие" (Хегел 1967: 45). Няма предмет, "друго", което да противостои на чистото понятийно съдържание, дори и спрямо другото понятието е "отнасяне на себе си към това, което се различава от него, само като към самото себе си" (Хегел 1967: 46). Понятието се обоснова от Хегел като неограничена форма за съдържателно обработване на нова и нова предметност, с което тя придобива характера на всеобщност. Така понятието според Хегел е една действаща, изцяло формираща и запълваща своето различено, максимално конкретно, наситено съдържание, област от цялото мислене, която напълно владее своето собствено съдържание в неговите разлики и може да сведе, да обобщи това съдържание до едно просто "тъждество" (Хегел 1967: 45). Именно това поставя основният въпрос спрямо логическите възможности на понятието: как то логически се реализира като такава област на всеобщо максимално конкретно съдържание и как то разгръща своята определеност на една действаща област, формация на мисленето.

Понятието има така своята определеност: да е тъкмо тази напълно заградена, съдържателно изпълнена област от цялото мислене: "но чистото или общото понятие е също така само едно определено или особено понятие, което застава редом с другите" (Хегел 1967: 42). Според Хегел всяко понятие е такова, т.е. функционира като една самостоятелна съдържателна област от мисленето спрямо останалите понятия, спрямо другите такива области, на които се обособява цялото мислене, това е трактовката на понятието, която Фихте въвежда в логиката. За общото понятие според Хегел тази "разлика спрямо нещо друго" се "разрешава" "в едно по-висше общо" (Хегел 1967: 47). Въз основа на тази концепция може да се изведе една логическа характеристика в самото получаване на понятията. Всяко понятие структурира не само своя съдържателен обхват, а чрез него - цялата територия на мисленето. За да го имаме като една определена област от мисленето, ние вече сме "разграфили" цялата територия на мисленето с неговите характеристики; например, класът "планина" е възможен като напълно определен само наред с всичките други класове върху общото предметно поле на индивидите, които го изпълват (например, географските обекти: долини, низини, реки, морета и т.н.). Няма самостоятелно дадено понятие в мисленето. С даването си то форматира самата територия на цялото мислене, макар и при оперирането с него всички останали понятия да не се калкулират в точния им собствен обхват; Хегел описва този процес така: "определеността като определено понятие е излязла от външността и се е върнала обратно в себе си" (Хегел 1967: 47).

Когато "външните понятия" се субординират, то спрямо определеността на общото понятие получаваме логическата характеристика на рода: "родът е ограничен от своя определен характер", "като по-низш род той има своето разрешение в едно по-висше общо" (Хегел 1967: 47). Хегел получава логическото определение на рода спрямо пълното конкретно съдържание на едно понятие, субординирано и отграничено върху възходящата линия към все по-общите понятия. Т.е. това е една качествена граница, "ограниченост" на съответното понятие, ако то не може да се включи в една субординирана редица от по-общи от него понятия, то не може да представи, да осъществи своята определеност като род и така да преходи към собственото си вътрешно определение, Хегел го назовава придвижване "навътре" (Хегел 1967: 47), още: "различаване вътре в себе си" (Хегел 1967: 48). И тук Хегел получава същия резултат като Кант, субординационното движение по пълното определяне на собствения обхват на едно понятие трябва с необходимост да завърши с "истински по-висшето общо, в което тази отиваща навън страна е взета обратно навътре", тя се гарантира така от "онова общо, което трябва да се схваща като истински "абсолютно понятие" (Хегел 1967: 48). Стигането до истински абсолютното понятие ("върховен род" при Кант) с необходимост демонстрира, че понятието е реализирано върху целия обхват на мисленето и така са гарантирани и затвърдени неговите собствени рамки, неговата обща определеност.

Оттук понятието навлиза навътре в себе си, като трябва да се определи начинът то напълно и докрай да разложи своята определеност и така да развие логически своето съдържание. Хегел обосновава "особеното понятие", като "собственият иманентен момент на общото" (Хегел 1967: 49) в извеждането на неговата определеност. Хегел въвежда "вида" като логическа характеристика на особеното понятие, но той я обосновава като "видовете", на които родът се разлага докрай: "родът е непроменен в своите видове; видовете са различни не от общото, а само един спрямо друг" (Хегел 1967: 49). Особеното понятие е "логическата степен", до която се разгражда самата определеност на общото. Затова и особените понятия са онези логически елементи, които изпълват общото и подреждат, разпределят неговото съдържание, на които то логически се разгражда. Хегел поставя тук един изключително значим проблем. Видът е логически възможен само в пълната съвкупност на всичките видове, които изпълват и разпределят докрай рода, всеобщността на понятието: "особеното не само съдържа общото, но и го представя чрез своята определеност, дотолкова общото съставлява сфера, която особеното трябва да изчерпи" (Хегел 1967: 49). Логическата спецификация на особеното понятие е, че то изчерпва сферата на общото понятие. Видът се демонстрира като особено понятие, ако покаже как съставя и разпределя общата сфера на понятието. Така той не е просто една група индивиди в рамките на рода, а е логическа съставка на общата сфера, на пълното логическо съдържание на общото понятие. Хегел не разглежда обаче как конкретно особеното понятие осъществява това: да разпредели и изведе цялата сфера на понятието. Но в това логическо взаимоотнасяне на общото и особеното понятие Хегел формулира особеността като логически принцип на разпределението на общото, на понятието въобще. Според Хегел за понятието този "принцип съдържа началото и същността на неговото развитие и реализация" (Хегел 1967: 54). Затова особеното понятие като принцип трябва да изведе, да измине сферата на общото и така да отхвърли "непосредствената, неопределената всеобщност" (Хегел 1967: 50), развивайки я в определеността на особеното. Особените понятия са логически елементи на пълния обхват на едно понятие. Особените понятия трябва да разпределят и изведат логическото съдържание на едно понятие в отношение към пълния му обем, за да се изведе пълнотата на логическия обхват на понятието. Те осъществяват логическия принцип на подразделяне (и на съставяне) на логическата пълнота на понятието като всеобщо: "Доколкото определеността на особеното се взема като чисто различие, тази целокупност се проявява като пълнота." (Хегел 1967: 49). Особеното е в необходимо логическо отношение спрямо всеобщото: то съставя и осигурява неговата съдържателна пълнота и така необходимо изчерпва и подразделя общото. Хегел формулира и логически критерий на това подразделяне: "В това отношение видовете са пълни само дотолкова, доколкото няма повече от тях." (Хегел 1967: 49). Можем да добавим, както и колкото и да се обособят видовете, те са такива, само доколкото демонстрират логическото изчерпване на общата сфера чрез своето оформяне. Логическата пълнота на едно понятие се реализира в необходимото му съставяне от особените понятия, на които то се разлага, те са неговият логически строеж. От това следва, че за да получим тази пълнота, ни трябват точният брой и връзка до цялото на особените понятия в строежа на едно понятие, взето като общо. Хегел подчертава, че особеното е поставянето на разликата в самото общо, "общото определя себе си, така самото то е особеното"; "определеността е неговата разлика" и е "субординирано" спрямо това общо (Хегел 1967: 50). За да имаме логическата пълнота на общото понятие, трябва да съставим всички без изключение особени понятия, на които то се разлага.

Според Хегел понятието развива своята определеност тъкмо чрез поставянето на особеното понятие, като този логически ход отменя непосредственото "единството" на трите момента на понятието: "доколкото понятието определя или различава себе си, то е насочено отрицателно към своето единство" (Хегел 1967: 52). Самото негово определяне трябва да завърши с поставянето на "определената определеност или абсолютната отрицателност" (Хегел 1967: 58), на онова, което е реализацията на тази същинска определеност и отвъд което не можем изобщо да имаме каквото и да е определяне. Хегел обосновава "единичността" като "определеността, която се отнася към самата себе си" (Хегел 1967: 58). С това се постига "определеното понятие" и то се разгръща във взаимовръзката и прехода между "трите момента" на понятието: "колкото непосредствено всеобщността вече сама по себе си е особеност, толкова непосредствено и особеността сама по себе си е единичност" (Хегел 1967: 58). Тук по-скоро единичността е поставена като последната логическа граница на понятието въобще, тя не съставя особеното понятие, а завършва общия ход на понятието към последните логически граници, които оформят неговата определеност. Хегел посочва единичното като "загубване на самото понятие" (Хегел 1967: 58), тъй като, ако премахнем единичния предмет, ще изгубим логическата съставка, чрез която определяме неговия обем. Логиката обаче признава и понятия с нулев обем, за които не може да се посочи конкретен предмет (Бънков 1975: 212).

За извеждането на пълната определеност на понятието според Хегел трябва да се обособи неговият трети елемент - единичното понятие, то поставя понятието в отношение спрямо едно "определено нещо" (Хегел 1967: 66). Единичното понятие е дефинирано по този начин и в класическата логика: "Единичното понятие е онова понятие, което отразява характеристиките, съществените признаци на един предмет или лице (индивид)." (Бънков 1975: 217). Същевременно А. Бънков посочва трудността да се изразят тези съществени характеристики, тъй като те се обозначават чрез общи признаци (Бънков 1975: 217), затова  "в единичното се съдържа общото, същественото, родът и видът" (Бънков 1975: 218). Според Хегел също така "всеобщото и особеността се проявиха като моментите на ставането на единичността" (Хегел 1967: 67). Понятието трябва да се реализира в цялата си определеност само чрез определяне на единичното нещо спрямо общата сфера. (Такава е постановката и на Шелинг в необходимото взаимоотношение на целокупността и единичното, само чрез което абсолютната целокупност се различава и се осъществява като определена.) Така понятието според Хегел придобива пълната си определеност с едно "двойно връщане" спрямо общата сфера на "връщането до по-висшия и най-висшия род, или пък чрез единичността, до която слиза общото в самата определеност" (Хегел 1967: 66). Хегел характеризира единичността като "дълбочината, в която понятието схваща самото себе си и е поставено като понятие" (Хегел 1967: 67). Постигането на пълната определеност на едно понятие ни задължава да реализираме "принципа на индивидуалността и личността", защото "общото, което затова няма единичността вътре в самото себе си" "остава без понятие" (Хегел 1967: 67), без своята втора граница на определеност спрямо единичните неща. Според Хегел особеното придобива пълната си определеност чрез единичното, заедно те се реализират като определено общото, така трите момента са взаимосвързани (Хегел 1967: 68), Хегел ще използва тази изведена тяхна взаимовръзка за разглеждането на съждението и умозаключението, чрез които понятието се опосредства напълно спрямо мисленето. Хегел подчертава, че едва с единичността "е поставено въпросното истинно отношение, неделимостта на определенията на понятието" (Хегел 1967: 69). За да добием единичното, Хегел посочва характеристиките му: да е "качествено "едно" или "това", като, за да го представим като такова, трябва да "се представят много други едни" (Хегел 1967: 70). Според Хегел трябва да сме в състояние да представим така една съвкупност от качествените едни, които обаче не трябва само външно да бъдат "обединени" от всеобщността като "безразлични едни" (Хегел 1967: 70). Тези едни трябва и да представят целокупното съдържание на понятието, т.е. да са реализация на особените понятия спрямо общата сфера. С получаването на "отблъскващите се", "опосредствани" чрез общото единични понятия (Хегел 1967: 71) до цялата му сфера, от единството на понятието се обособява и единичността, така според Хегел: "всяко определение, което направихме в досегашното изложение на понятието, се разпадна непосредствено и се загуби в своето друго" (Хегел 1967: 71), затова понятието "се загуби" като "това отношение на своите самостоятелни определения" (Хегел 1967: 71). Това поставя и още една дефиниция на понятието като основен логически компонент на мисленето: то е единство на пълната определеност във взаимоотношението на своите логически определения "всеобщо, особено, единично", които представят, логически разлагат (и съставят) една понятийна, целокупна съдържателна сфера от цялото мислене и гарантират нейните граници, съдържателно изпълване и реализация. Тази сфера не се свързва с друго съдържание извън собствената си определеност, а се отграничава спрямо всички останали понятия в мисленето и се разгражда, реализирайки пълната си съдържателна определеност, която за Хегел се осъществява като предметна (понятието трябва да определи един единичен, наличен предмет и в многото едни да определи същинско предметния си обхват). Понятийните определения стават "устойчиво съществуващи в себе си и за себе си" (Хегел 1967: 71), с което понятието е осъществено като "първоначалното разделяне на себе си, или като единичност, понятието е поставено като съждение" (Хегел 1967: 72). Обособяването на единичния предмет спрямо общата понятийна сфера дава извеждането на логическата възможност на съждението от вътрешната структура на напълно определеното понятие.

В общата си трактовка на понятието като логическа форма Хегел развива една нова теоретична гледна точка. Тя е ориентирана в посоката на качественото разглеждане на понятието. Неговата определеност се разглежда като логически възможна чрез точното му позициониране спрямо пълния обхват на понятийността в мисленето и така като определена спрямо всички останали понятия в мисленето и по-точно чрез качествените граници: "истински абсолютното понятие" и "наличния единичен предмет". Според Хегел трябва да развием, да демонстрираме логическата пълнота на понятието чрез неговите особени понятия и чрез посочване на единичните предмети, които то е в състояние да определя. Така понятието е изградено като нова логическа структура, различна от обемната му трактовка в традиционната логика, като е осигурена качествената страна на неговите логически заложби. А. Бънков обобщава новото в логическата трактовка на Хегел за понятието в издигнатата "идея за всестранната връзка между понятията": "Съдържанието на дадено понятие се разкрива в отношението му с останалите. Няма според Хегел изобщо общо, то винаги е дадено с една или друга особеност, т.е. то винаги изразява особеното. Също няма чисто особено, то винаги съдържа нещо общо. Няма изобщо единично, то винаги съдържа общо и особено." (Бънков 1977: 142). За своето формиране и съдържателно реализиране понятието оперира с цялата територия на мисленето и то чрез свои определени логически техники на добиване на своите граници и своята собствена определеност, така понятието наистина демонстрира себе си като универсална логическа форма, която обобщава и операционализира спрямо определено логическо съдържание и обем цялостния обхват на мисленето

Д-р Силвия Кръстева е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград

 

 

Литература:

Аристотел, 1997. Аналитики. Том 1. ИК "Хр. Ботев", С.

Бънков А., 1975. Логика. Изд. "Наука и изкуство", С.

Бънков А., 1977. Логиката на Хегел и диалектическият материализъм. Партиздат, С.

Кант И., 1994. Логика. Гал-ико, С.

Нарский И., 1976. Западноевропейская философия ХІХ века. Изд. "Высшая школа", М.

Хегел Г., 1966. Науката логика. Първа част. Обективна логика. Изд. на БКП, С.

Хегел Г., 1967. Науката логика. Втора част. Субективна логика или учение за понятието. Изд. на БКП, С.

Шелинг Й., 1989. Изложение на моята философска система. Изд. "Наука и изкуство", С.