NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Фотография и реалност

Брой
№ 25 (2013)
Рубрика
Poiesis
Автор
Светла Енчева

 

Фотография и реалност

Светла Енчева

 

В броя на NotaBene, посветен на Хосе Ортега-и-Гасет, колонката за фотография ще ви срещне с Моис Файон - философ по образование и фотограф със специфичен стил. Основната му професионална дейност не е нито философията, нито фотографията, и все пак Моис Файон е осъществил подходящото съчетание между двете в курса си „Естетика на образа и дигиталната фотография в Интернет" към магистърската програма на Софийски университет „Виртуална култура".

Според Ортега-и-Гасет изкуството не е отражение на реалността; то не бива да се стреми и да бъде. Поне по две причини. Първо, макар масовият потребител на изкуство да иска то да бъде „като живота" и да предизвиква същите емоции като живота, в личните ни емоции, с които преживяваме реалността, няма изкуство. Второ, самата реалност е твърде богата, за да може да бъде представена напълно в изкуството. Претенцията на реализма е да показва реалността, „каквато е", но на практика той може да покаже само отделни нейни аспекти, и то схематично.

Каква е тук ролята на фотографията? За масовия автор и потребител на снимки тя се свежда до запечатване на определена реалност - личен празник или почивка, красив пейзаж, забележителности, животни, събития в социално-политическия живот и т.н. Има обаче и фотография, която се концентрира не толкова върху обекта, колкото върху погледа; върху способността да представиш реалността по начин, който я надхвърля и се превръща в нова реалност - тази на изкуството.

Фотографията на Моис Файон спада именно към тази група. „Хаотичната" случайност в реалността в снимките му кристализира в сякаш нарочни форми - геометрични фигури, симетрия, причудливи съвпадения, игри с отражения. Уловеният момент надхвърля себе си, в него прозира телеология. В повечето му снимки има къде по-скрита, къде по-явна закачка, която чака да бъде разконспирирана от наблюдателя.

Не е ли тази нагласа в съответствие с разбирането на Ортега за самоироничността на „дехуманизираното" изкуство? Отвъд - и посредством - обекта, фотографията на Моис Файон разкрива себе си. Намигвайки.