Виртуализацията и фантомите на информационното общество

Доц. Васил Сивов

ЮЗУ „Н. Рилски", Благоевград, vasilsivov@abv.bg

 

Отношенията във всички сфери на обществения живот днес са немислими без „световната паяжина". Целият масив от социални взаимодействия преминава през мрежата на Интернет и участниците в тях получават необходимата им информация от умножаващи се по вид и начин на комуникация средства за мобилна връзка. Извършва се раздвояване на реалността - наред с непосредствената материална се създава информационната виртуална, която не всякога е адекватно отражение на първата. Виртуализацията на политическия живот се превръща в особено силно въздействащо средство за манипулация на общественото съзнание чрез стремителното разпространение на публични митове и симулирането на достъпност и прозрачност за всички граждани. Социалната конструкция на Паноптикума по Джереми Бентам - света като огромен затвор, в който се вижда всяка килия със съответстващи богопомазани надзиратели, се заменя от днешния глобален виртуален механизъм на Синоптикума, в който внушаваните като мантри „демокрация", „олигархия" и пр. водят до преобладаваща деструктивна духовна екзалтация, която задържа масите в доброволно приетия от тях затвор.

 Симулацията на базовите компоненти на политическите практики на  Модерна - идеологии, организации и обществено мнение доведе до виртуализация на институциите на масовата демокрация - избори, държавен апарат, партии, която превърна глобалната компютърна мрежа в арена на политическата борба. Политическите акции и кампании днес са немислими без съпътстващите ги специализирани сървъри и уебстраници, чрез които се формира подходящия за целта имидж на политика. По такъв начин усилената политизация на киберпространството нагледно демонстрира характера на новата политика, компенсираща дефицита на личности и реални реформи с изобилие на симулирани образи.(1.)

Борбата за политическа власт днес вече не е толкова борба на идеологии и конкуренция на политически програми за действие. Това е борба на образи, на публични имиджи, които създават рейтинг, на имиджмейкъри, прессекретари и звезди на шоубизнеса, които водят политическите кампании. Реалната личност и дейност на политика са само информационен повод. В симулационното пространство на хиперреалността политическият субект е само различим знак, разтварящ се в потока на съзнанието като непосредствено преживяване на илюзорен образ в обществения спектакъл. Внушаването на привидна реалност от демонстрирани намерения предизвиква своеобразен транс - „вцепеняване" на съзнанието, водещо до тенденциозна, мотивирана от инспирирани политически пристрастия интерпретация на социалното битие.

Днес управляваното чрез средствата за масова комуникация общество живее в информационно пространство, изтъкано от стереотипи, митове, илюзии и симулирани представи, които могат да бъдат обединени в единен клас на виртуални модели. Съвременната публична политика на социален контрол се осъществява на равнището на опериране с изкуствено конструирани образи - симулакруми, възпроизвеждащи и транслиращи в общественото съзнание тълкувания, неадекватни на реалните явления по терминологията на Бодрияр. Неслучайно Ерик Фром счита, че политическата манипулация лишава човека от способност да състави цялостна картина на света, като я подменя с абстрактна мозайка от тенденциозно свързани факти.

 

Модел на заместване на реалния обект на политическа кампания с неговия виртуален образ за информационно въздействие върху целеви аудитории

 

В съвременната политическа структура на виртуалното пространство преобладават две определящи тенденции. При либералната виртуалните личности се договарят за приемливи за всички норми на поведение в мрежата, етикет на киберобщуване, форми на представяне, свободно сърфиране и изява. Втората тенденция споделя класовия подход, разделяйки виртуалните граждани на елити - господстваща класа, определяща политическите, икономически, технологични и културни параметри и потребителска маса, поставена в пълна информационна зависимост, съответно стимулирана и ограничавана. Подобно разграничение е условно, защото при своето формално свободно движение и потребление, виртуалният човек се сблъсква с целенасоченото въздействие на определени корпоративни интереси, осъществявани от големите интернет организации, ловко възползващи се от мита за безпроблемната навигация във виртуалното пространство с цел реализиране на своите маркетингови планове. Ясно се представя липсата на  равнопоставеност между отделния виртуален човек и множеството организации, завзели виртуалното пространство, които добре познават и използват медияпрактиките, като пренасят своите културни, икономически и политически ценности към разпръснатите потребители, цинично пренебрегвайки или нихилистично възползвайки се от техните потребности и очаквания. (2.)

Макар сегрегацията на виртуалния човек да е условна, нейното изследване спомага за представяне структурното делене на киберсредата и предлага възможности за опознаване ролевото движение на интернет потребителите. Поради това са интересни наблюденията на Артър Крокър и Майкъл Уейнстейн за обособяването на два икономико-политически субекта във виртуалното пространство - виртуална класа и остатъчна класа (surplus class) като допълнение към първата. Същността на виртуалната класа зависи преди всичко от нейните властови действия и цели. Тя е управляващото малцинство, политическият елит, групата с най-голяма власт  в киберобществото. Тя осъщестява своя контрол чрез икономическата обезпеченост (капиталова централизация, технологично и софтуерно авторство), социалната (информационна) зависимост и политическата (идеологическа) реторика. Но има милиарди хора, които никога не са ползвали компютър, затова към така обособените виртуална и остатъчна класи се налага прибавянето и на периферна класа. (3.)

За нагледното визуализиране на тези твърдения е подходящ кръговият модел, който показва конструирането и зависимостта между отделните групи, техния обем и въздействие. Най-малобройна е виртуалната класа, която заема ядрото и формира основата на виртуалното класово делене - като съществуване и влияние спрямо останалите. Над нея, вече по-многобройна, е остатъчната класа. Тя също участва във виртуалното пространство, но обособяването й е резултат от отделянето й от виртуалната класа, като са явни стремежите й за включване към нея. Стояща извън интернет, най-многобройна, но с най-малко влияние е периферната класа, която е подчинена на останалите две и приема възможността отделни нейни нива да прелеят към остатъчната.

Класови взаимодействия в мрежовото общество

 

Самата същност на демокрацията в нарастваща степен е подложена на въздействието на гражданското присъствие в Интернет и социалните мрежи.  Една от причините е все по-ясно проявяващата се през последните десетилетия криза на представителната демокрация. Увеличаващото се многообразие на социални общности и мрежи, пропорционално растящата активност на участниците в тях я изострят, задълбочават и делегитимират.  Свидетелство за това е рухването на авторитарни и тоталитарни режими,  наред с верижното разпространение на арабските революции. С напредващото изграждане на електронно правителство се засилва взаимодействието между гражданите и институциите. Получава се свободен достъп до сайтовете на държавните ведомства, при подаването на данъчни декларации, за получаване на необходимата информация, за кандидатстване в учебни заведения и работа, споделяне и обсъждане на обществени проблеми, съобщаване за нередности и даване на предложения. Сами по себе си социалните мрежи генерират активност, в тях се формират групи с привърженици, променя се обликът на политическия живот.(4.)

Възникващи като надстройка на представителната демокрация, новите форми на гражданско участие радикално я преобразуват. Такъв феномен е делиберативната демокрация на непосредствено общуване, излагане на становища и дебатиране независимо от ограниченията на времето, пространството или броя на участващите. Макар и ограничавано от решенията на администратори и модератори, включването в Интернет е възможно под всякаква форма за изказване на мнения, участие в дискусии, нетрадиционни гледни точки. По-уместна е характеристиката й като полупряка демокрация, която използва социалните мрежи като средство за организиране на гражданите, за оказване на натиск върху институциите и заставяне на политиците да се вслушат в гласа на избирателите, за да получат подкрепа на изборите. Характерни примери са протестите на природозащитниците през периода 2008-2012 г. срещу строителството на териториите от „Натура 2000", по черноморските дюни и в природен парк Странджа, демонстрациите против добива на шистов газ. Продължителни масови социални протести свалиха и управлявалото през периода 2009 - 2013 г. в България правителство на ГЕРБ. Последваха ги продължаващите месеци политически протести срещу правителството на Орешарски, окупацията на аудитории в Софийския университет. По този начин възникват хоризонтално организирани или инициирани общности, групи за уличен натиск и всякакви формации за постигане на общи цели.    

Засилващата се неопределеност привлича все повече гласове за налагане на пряката демокрация. За съжаление в днешно време тя е практически неосъществима. Въпреки отпадането на ограниченията на времето и пространството съществуват социални зависимости и противоречия, имуществено неравенство, несъвършенство на технологиите, които в условията на настоящата обществена система са непреодолими препятствия и предоставят възможности за манипулации. Но става очевиден все по-интензивният натиск върху политиците, непрекъснато разширяващата се публичност и възможности за комуникация, както и все по-бързата реакция на всяко политическо решение. (5.)

Въвличането на все по-широки групи от населението в политическия живот постепенно ограничават легитимността на обичайния субект на представителната демокрация - политическите партии. Инициативите на отделни граждански групи вече прерастват в опити за налагане на вижданията и волята на едно малцинство над мнозинството. Такива прояви на силата на гражданското общество биват овладявани и използвани от външни и вътрешни олигархични, политически и икономически групировки. Тогава изборите престават да са единственото демократично и законно средство за определяне начина на управление, за разрешаване и институционализиране на обществените конфликти. Това се потвърждава от продължаващия политически натиск на протестите срещу законното правителство на Орешарски и опитите за ескалиране  на студентската окупация. Въпреки публичните им квалификации като протести за повече морал и по-малко корупция по своя характер те са протести срещу легитимността на представителната демокрация. Те са част от процесите, които са предвестник на настъпващи радикални промени в политиката у нас и по всички райони на планетата.

 

Литература:

1.                  Д. В. Иванов. Виртуализация общества. СПб.: "Петербургское Востоковедение", 2000, с.30.

2.                  М. Попова. Виртуалният човек. С. „Фабер" 2012, с. 134.

3.                  Kroker, A., М.А. Weinstein, Date Trash: The Theory of the Virtual Class, Palgrave Macmillan 1994.

4.                   Dartnell, M. Communicative practice and transgressive global politics. In: First Monday. July 2005, Vol. 10, N 7.

5.                  Христо Проданов Виртуалните общности и дигиталната политика 29 септ. 2013,  Newmedia21.