Студията на д-р Лилия Сазонова „Културни аспекти на устойчивото развитие. Щрихи от Женски пазар” /2014 г., фондация „Фридрих Еберт”/ представлява сполучлив опит за анализ и прогностика на промените и трансформациите на публичните пространства от гледна точка на т.нар „мека инфраструктура” – антропологичните аспекти, културните ценности, които те олицетворяват и обслужват.

Макар че анализът на д-р Сазонова визира един конкретен градски „топос” – Женския пазар в София – той дебатира и предлага решения от принципно естество, свързани с по-широкото и многостранно  разбиране за публичните пространства не само от „физическата” гледна точка на градоустройственото планиране, но и като средища за междукултурна комуникация и диалог. 

В неголемия си обем изследването  сполучливо  и ефективно съчетава високия академичен анализ с приложната,  социално-оперативната експертиза. Използваните за целта източници и методи са разнообразни: теоретичен анализ на основните категории, с които авторката работи – устойчиво развитие, култура, пазарна екология, екоцентричен модел; анализ на институционалното ниво, на което тези понятия се превръщат в социални практики – политики, планове, програми, актуални примери; мултикултурален, аналитичен, сравнителен, историко-философски подход.

Тази богата изследователска оптика се конструира теоретично в първата част на студията, като за целта се използват авторитетни тези и източници на български и английски езици – Бауман, Дарлоу, Пакален, Уилямс, Монтгомъри, Хоукс, Йенкен, Бианкини, Хайек и др.

Важен акцент в тази част на анализа е интерпретацията на категориите „устойчиво развитие” и „култура”. Коментирайки ключови съвременни разбирания по тези въпроси, авторката прави извода,  че устойчивото развитие е свързано с „възприемането на света като взаимосвързана система  - както темпорално /връзката настояще – бъдеще/, така и в пространствено отношение” – формиране на глобално съзнание /с.4/. На основата на анализа на тези авторитетни идеи  д-р Сазонова откроява по-широка и по-тясна дефиниция на културата и основаните на тези дефиниции два вида културни политики. Тя отдава своето ценностно предпочитание на този вид културна политика, който ангажира „всички граждани в правенето на култура и активното им участие при вземането на решения, които дейности подобряват качеството на живот и създават чувство на удовлетвореност, свързаност и благополучие в обществото.”  /с.9/.

Това разбиране на устойчивото развитие и по-специално на културния му  аспект като негов дълбок и съществен ценностен пласт авторката свързва с принципите на творчеството, междукултурния диалог и културното разнообразие.

Особено ценен е подходът на авторката този висок академичен понятиен и ценностен анализ да бъде приложен върху един конкретен културен „терен” – реконструкцията на Женския пазар в София. В анализа на причините, процесите и културните последствия от предвижданата реконструкция на Женския пазар, д-р Сазонова удържа до край онези смисли и ценности, които е откроила в теоретичната част като акценти в разбирането на културния аспект на устойчивото развитие. Но тук тя допълва и подкрепя тези „априорни” начала с емпиричните методи на интервюто, анкетата, разговора, чрез които установява онова, което е аргументирала като най-важен проблем при промените на публичните пространства – потребностите, нуждите на хората от гледна точка на техните традиции, стилове на живот, желания.

През призмата на тези два реда аргументи и гледни точки – теоретичната, академичната, аналитичната, от една страна, и всекидневната, менталната, конкретната, от друга  - д-р Сазонова интерпретира пазара, и конкретно, Женския пазар, като приоритетно място за среща с „другите”, за диалог и  общуване на различни нива, за съхраняване на културата на „дребното, пазарлъка и непосредствеността”, за „приютяване” на различни етноси,  култури и светогледи /с.19/.

Изводът на д-р Сазонова от този стегнат и конструктивен анализ е, че ако така формиралото се пространство на Женския пазар бъде коренно променено или изчезне, това би имало „тревожни социални и антропологични последствия”/с.22/, тъй като столицата ни би се лишила не просто от едно място за дребна, „непосредствена”, изгодна, особено за по-бедни и маргинални  купувачи покупко-продажба, но, което е по-важното – би изчезнало едно публично пространство за среща и разговор на различни етноси и култури, на една сдобряваща ги комуникация, пространство за равностойно междукултурно общуване.

Както на основата на теоретичния анализ, така и на базата на културния терен на Женския пазар, Лилия Сазонова защитава убедително тезата си за необходимостта от „реабилитирането на културата  като сфера, в която създаваме индивидуални и колективни смисли и се учим взаимно да дискутираме ценностите...” /с.22/.

Доказателство за публичната значимост на този проблем беше и изключително интересната и оживена дискусия, която се разви в препълнената зала на „Червената къща” на 5 февруари т.г. по време на представянето на коментираната от нас публикувана студия:  „Културни аспекти на устойчивото развитие. Щрихи от Женски пазар”, София, 2014, издание на фондация „Фридрих Еберт”. Дискусията бе отразена и на страниците на в-к Култура”.

*Нонка Богомилова е доктор на философските науки, професор в Институт за изследване на обществата и знанието, БАН