Поперианските начала на философската култура(70 години от създаването на „Отвореното общество и неговите врагове" и 20 години след Попър)
Камен Димитров Лозев ЮЗУ „Н. Рилски", kamenlozev@abv.bg
Аз смятам, че най-голямата стъпка в посока на по-благополучния и мирен живот е направена, когато във войната на мечовете - а понякога и вместо нея - започва да се прилага и войната на думите.Карл Попър (Поппер 1986: 559)
1
Преди двадесет години, на седемнайсети септември, почина сър Карл Попър, един от големите, емблематични за миналия век философи. Петдесет години преди завинаги да затвори очи, той завършва двутомника „Отвореното общество и неговите врагове", обявен за Библията на либералната философия на двайсети век. (Лозев 2000: 42) Като повечето важни книги и книгата на Попър трудно намира издател. В своята Интелектуална автобиография Попър споделя, че е трябвало да мине повече от година, преди трудът да бъде публикуван. (Попър 1998: 118) Книгата предизвиква буря от протести и критики, насочени против интерпретацията на Платоновата политическа философия. Ръсел се изказва положително за творбата, но Попър среща и влиятелни противници, на които посвещава немалко страници в Приложенията към първия том. Отвореното общество и неговите врагове влиза в стоте най-влиятелни заглавия на двайсети век. След изминалите седемдесет години двутомникът, както и другите философски доктрини на Попър, се радват на известност и присъстват в програмите на университетите по целия свят. Противници на Попър обаче има и днес. Омразата към него често е на антисемитска основа или е рожба на невежество и отказ да се разберат идеите му. Днес честването на двата юбилея, свързани с името му - седемдесет години от завършването на Отвореното общество и двайсет години от неговата смърт - са най-добрият отговор на яростните критици и гробокопачите на Карл Попър. Едва ли има по-добра демонстрация от това за неговото значение и актуалност на философските му възгледи в съвременните условия.
2
Ако си представяме философската култура като онова, което след дълги занимания с философия се „отлага", наслагва, култивира в субекта на философстване, то несъмнено вниманието ни е насочено най-вече към онези навици, нагласи на ума и отношение, които характеризират философското мислене. Попър е мислителят от двайсети век, който ясно, недвусмислено, без отклонения и колебания в продължение на дългия си деветдесет и три годишен живот отстоява рационализма и критическите начала във философията и науката в противовес на всякакви „моди", както ги наричаше той, които често възникваха през миналото столетие.В това отношение Попър не е непознат; напротив, лесно разпознаваем е. Неговият критически рационализъм е рязко откроен в общата палитра на философските методологии на двайсети век. Не че рационалистичната или критическа линия са нещо ново във философията: Ръсел е великото вдъхновение и великият съвременник на Попър, а Кант, Сократ и Ксенофан са великите източници на неговата философия. И все пак едва ли някой от съвременните философи по-настойчиво и многостранно е изследвал критическия метод, едва ли някой по-убедително и пламенно е отстоявал правата му и във философията, и в науката.
3
... аз може и да греша, а ти да си прав...
Карл Попър (Попър 1995: 244)
Ако днес участваше в дискусия върху философската култура, Попър несъмнено щеше да защитава тезата за нея като резултат най-вече на непрестанното прилагане на критико-рационалистическия метод или както сам се изразява, на критико-рационалистичната нагласа, нагласата на умереността и благоразумието (attitude of reasonableness) (Попър 1995: 244). Във втория том на „Отвореното общество и неговите врагове" той посвещава цяла глава на рационалистичната позиция, чиято същност вижда в готовността да изслушваме критически аргументи и се учим от опита. Рационалистичната нагласа на ума Попър лаконично описва с думите: „аз може и да греша, а ти да си прав, но ако заедно положим усилия, може би ще се доближим постепенно до истината." (Попър 1995: 244). Това е позиция много сходна с научния подход, както го разбира Попър, подхода на „пробите и грешките", при който не се отказваме лесно от надеждата, че с аргументи и внимателно наблюдение можем да постигнем съгласие по много важни проблеми.
4Да възприемем рационалистичната нагласа обаче, означава да приемем и всичко, което тя изисква. Критико-рационалистичната позиция и нейното отстояване ни обвързва с няколко много важни принципа. Огромно е например значението на факта, че за рационалиста са важни аргументите, а не онзи, който ги изказва. С други думи, трябва да виждаме във всеки, с когото общуваме, възможен източник на аргументи и разумна информация, което култивира нагласата на отхвърляне на всякакъв авторитет: ние имаме шанс да израснем интелектуално не като следваме авторитети, а като се учим от получаваната критика, както и от грешките, които и ние, и другите допускат. (Попър 1995: 258) Втора много важна последица от възприемането на рационалистичната нагласа според Попър е необходимостта „да се развият онези институции, които гарантират свободата на критиката, т.е. свободата на мисълта" (Попър 1995: 246). В един по-далечен план можем да твърдим, че това е не просто условие за съществуването и разпространението на рационалистичен светоглед, но и характерна черта на свободното, демократичното, отвореното общество, в което свободата на словото и мисълта, в това число и свободата на критиката, е надеждно защитена.Третият, от само себе си очевиден, принцип, изискван от критико-рационалистичната нагласа, е толерантността. Няма как „войната на думите", размяната на аргументи и контра-аргументи, да се състои, да се разгърне и донесе своите плодове, без всички страни в „конфликта" да спазват този принцип. Толерантността e не просто изискване, наред с всички останали, тя е conditio sine qua non, за да започне изобщо каквато и да е дискусия.5Критиката несъмнено е живата кръв на философията.Карл Попър (Попър 2003: 199)В една от своите по-късни творби Попър споделя, че през целия си живот е размишлявал за т. нар. „Атинско чудо", за периода на духовен разцвет, на изключителни постижения на гръцкото изкуство, наука и философия. В това отношение изводите му са пряко свързани с темата за философската култура и възникването на философията. От негова гледна точка философията възниква от т. нар. сulture clash, сблъсък на културите, когато в покрайнините на елинския свят гърците започват да изпитват влиянието на чужди култури и за първи път зпочват рационално да осмислят различията. Така се раждат дискусиите, аргументацията, разногласията и взаимната критика. Всичко това има непреходно значение, защото завършва с раждането на философията и древната наука като отрицание на митологичните обяснения и митологичния светоглед изобщо. Тук следва да наблегнем на важен момент: раждането на философията според Попър става при ясното осъзнаване на значението на критическата дискусия, която вероятно е най-важната стъпка в посока на по-благополучен и мирен живот. Вместо войната на мечовете - пише Попър - започва да се прилага войната на думите. (Поппер 1986: 559). Войната на думите и аргументите, т.е. критическата дискусия, е едно от най-великите изобретения на древните гърци. Заедно с други изследователи Попър величае Талес, най-важния от седемте мъдреци, като основател на първата собствено философска школа, в която разногласията, дискусиите, взаимната критика играят онази плодотворна роля, която играят и днес. С изключение на Сократ и може би Ксенофан Талес е философът, който Попър особено цени в качеството му на прародител на философията. Философията е родена от практиката и традицията на критическата дискусия. Да бъде рационално-критическа, е същността на философията и тази черта, като нейно родилно петно, е всъщност най-важната характеристика на философската култура. Талес своеобразно „институциализира" критическата дискусия: за разлика от Питагор той отхвърля „божествеността" на собствената си личност, т.е. премахва своя авторитет, за да отвори възможности за Анаксимандър и Анаксимен, неговите ученици и членове на школата му, свободно да конструират собствените си теории и ги изразяват под формата на критика на неговата теория. Така Милетската школа под ръководството на Талес поставя началото на великата традиция на критическата дискусия, на новия стил на научно общуване. Критическата дискусия се превръща в процедура, която насърчава задаването на въпроси, разпитването, дебатирането, дискутирането, обяснението, обосноваването, оправдаването, критикуването. (O'Grady, 2012) В своето есе „Назад към досократиците" (Back to the Presocratics) Попър въображаемо възстановява думите на Талес, който се обръща към Анаксимандър и Анаксимен, насърчавайки ги да критикуват неговата теория на света и неговото първоначало и съответно да я усъвършенстват: „Ето така виждам аз нещата - смятам, че те стоят по този начин. Опитайте се да усъвършенствате моето учение." (Popper 1962: 151).
6Попър дава интересен отговор на важен въпрос, свързан с философията и философската култура, а именно: кой е философ? И кой притежава философска култура? Дали това е някакъв затворен елит, професионално отдаден на философията? Или е групата, която преподава философия в училищата и университетите? В есето „Как разбирам философията" Попър лаконично отговаря: „Смятам, че всички мъже и жени са философи, макар че някои са повече от други." (Попър 2003: 190). Всеки е философ най-малкото защото всеки разсъждава за живота и смъртта, за смисъла на своето съществуване. Всеки е философ, защото в ежедневието си среща съмнителните и често вредни положения на безкритичния здрав разум. Целта на философията и философската култура е да постигнат просветен, критичен здрав разум; да формулират светоглед по-близък до истината, който да оказва по-малко вредно въздействие върху човешкия живот. (Попър 2003: 198)В това отношение Попър обръща особено внимание на моралните основи на философската култура, говори за т. нар. „интелектуална смелост". „Не можем да бъдем едновременно интелектуални страхливци и търсачи на истината", пише той (Попър 2003: 203). Истински великите философи от миналото са завещали блестящи примери в това отношение - единствените изключения за Попър са Фихте и Хегел, които обвинява в предателство към истината.Моралните основания на философската култура са допълнени с особен вид отговорност - интелектуална отговорност. Попър настоява: „... дълг на всеки интелектуалец е да съзнава привилегированото положение, в което се намира. Той има дълг да пише толкова просто и ясно, колкото може, и с такъв цивилизован маниер, на какъвто е способен. Той никога не трябва да забравя нито големите проблеми, които стоят пред човечеството и изискват нова и смела, но търпелива мисъл, нито Сократовата умереност на човек, който знае колко малко знае." (Попър 2003: 212) Така Попър отново повдига темата за „предателството на интелектуалците" (trahison de clerks), която и в новите условия на съвременното общество запазва своята актуалност. По тази тема Попър винаги се обръща към своя велик съвременник Жулиен Бенда, на който винаги без колебание се позовава. В „Уроците от този век" (The Lessons of This Century) той набляга на пряката връзка между двете световни катастрофи през двайсети век и деградацията на интелектуалците, развратени от политическото влияние, предали идеалите, на които трябва да служат като духовни водачи на човечеството. Попър пише: „Всеки път именно ние, интелектуалците, от малодушие, самонадеяност или гордост сме извършвали най-ужасните неща. Ние, които имаме специална отговорност към необразованите, сме предателите на разума, както се изразява големият френски мислител Жулиен Бенда. Ние измислихме и разпространихме национализма, както показа Бенда; ние следваме най-глупавите моди. Ние обичаме да се перчим и да говорим неразбираем език винаги щом произвежда удивително впечатление - един превзет изкуствен език, който сме възприели от нашите учители хегелианци и който здраво обвързва хегелианците. Такова е развращаването на езика, на немския език, на който си съперничим. Именно това развращаване прави невъзможен рационалния диалог с интелектуалците и не ни позволява да видим, че често говорим глупави неща и ловим риба в мътни води. Злото, което в миналото извършихме, е наистина ужасно." (цит. по: Agassi 2014: 79)В критичните размишления на Попър за дълга на интелектуалците обаче живее и неговият оптимизъм. Като Лайбниц той вярва, че нашето общество е най-доброто. Въпреки критическия патос на философията му Попър никога не изпада в униние, в песимизъм. Личната му философска култура и духът на неговата философия обосновават основното мото в живота му „Оптимизмът е дълг!" (Попър 1993 b: 93). Така той изпълва философската култура не само с интелектуални, но и с дълбоко нравствени аспекти.
Литература:
Лозев, К. (2000). Социалната философия на Карл Попър, С.: КАЛЪСПоппер, К. (1983). Миф концептуального каркаса, - В: Поппер, К. (1983). Логика и рост научного знания. Избранные работы, сост. и ред. Садовского, В., сс. 558 - 593.-------- (1983). Логика и рост научного знания. Избранные работы, сост. и ред. Садовского, В., Москва: „Прогресс"Попър, К. (1993). Да воюваме в името на мира, - В: Попър, К. (1993). Някои проблеми на новите демокрации, сс. 85 - 94.---------- (1993). Някои проблеми на новите демокрации, С.: КАЛЪС и УИ „Св. Климент Охридски".---------- (1995). Отвореното общество и неговите врагове, т. 2, прев. Камен Лозев, С.: Фондация „Отворено общество" и Златорогъ ---------- (1998). Безкрайното търсене. Автобиография на един интелектуалец, прев. Т. Петков, С.: Златорогъ.--------- (2003). Толерантност и интелектуална отговорност (откраднато от Ксенофан и Волтер) - В: Попър, К. (2003). В търсене на по-добър свят. Лекции и есета от тридесет години, сс. 206 - 223.--------- (2003). Как разбирам философията (откраднато от Фриц Вайсман и от един от първите хора, кацнали на Луната) - В: Попър, К. (2003). В търсене на по-добър свят. Лекции и есета от тридесет години, сс. 190 - 206.--------- (2003). В търсене на по-добър свят. Лекции и есета от тридесет години, прев. К. Лозев. С.: КАЛЪС и Космополит. Agassi, J. (2014). Popper and His Popular Critics: Thomas Kuhn, Paul Feyerabend and Imre Lakatos, Springerbriefs in Philosophy.Patricia O'Grady (2012). Thales, in: Internet Encyclopedia of Philosophy, Retrieved on 10 Oct. 2014, URL: http://www.iep.utm.edu/thales/#H12Popper, K. (1973). Back to the Presocratics, - In: Conjectures and Refutations. The Growth of Scientific Knowledge, Routledge and Keagan Paul, pp 142 - 165.Popper, K. (1973). Conjectures and Refutations. The Growth of Scientific Knowledge, Routledge and Keagan Paul,London, 1973, p. 149.