Екологичното съзнание и особеностите на източната мисловност
 

Антоанета Николова, ЮЗУ „Неофит Рилски"

 

tonishan1@yahoo.com

 

Екологичните проблеми са едни от най-значимите проблеми на съвремието. Вече няколко десетилетия се търсят начини за тяхното решаване. Все повече се осъзнава, че те са неразделно свързани с икономическите и социалните предизвикателства и имат общи корени. За първи път тази идея е изказана ясно в доклада на Римския клуб „Границите на растежа" (1972 г.), където се формулира тезата, че експанзивното технологично развитие води от една страна до застрашително изчерпване на природните ресурси и заплаха за бъдещето съществуване, а от друга - до все по-увеличаващо се социално и икономическо неравенство.

В същото време екологичните проблеми са неразделно свързани с валидните днес ментални константи и светогледни модели. Ето защо тези проблеми не могат да не бъдат обект и на философията. През споменатата 1972 година норвежкият философ Арн Нес въвежда понятието и разбирането за „дълбинна екология", посочвайки връзката между начина, по който третираме обкръжаващото ни, и формираните от съответната традиция светогледни убеждения. За разлика от „плитката" екология, която се занимава със симптомите на екологичната криза и се опитва да ги реши със същите средства, които са ги породили, дълбинната екология се опитва да намери корените на проблема и да предложи начини за трансформиране на светогледните модели и начина на живот. Това трансформиране се търси в различни посоки, като могат да се очертаят най-общо две основни: 1) преосмисляне на светогледния модел, към който принадлежим, и 2) търсене на алтернативи.  Във връзка с втората възможност особенно широк и разностранен, неотшумял до днес отзвук получава доклада на Лин Уайт-младши "Историческите корени на нашата екологична криза", публикуван в сп. Science. през 1967 г., в който открито и недвусмислено се прави връзка между християнството и потребителското отношение към природата и се поставя въпросът за необходимостта от изследване на не-западната мисловност. Търсенето на връзки между светогледните модели и екологията се развива особено плодотворно в САЩ, където през 90-те години на миналия век в Центъра за изследване на световните религии към Харвардския универсистет се провежда серия от конференции на тема „Екология и религия". В голяма част от докладите на тези конференции се обръща специално внимание на алтернативите, които предлага Източната мисъл. В една от най-новите публикации по темата, „Environmental Philosophy in Asian Traditions of Thought", обстойно се дискутират позитивите и негативите на източната мисъл във връзка с екологичните проблеми. Подчертава се, че интуицията за недуализъм и метафизична взаимосвързаност, присъщи на много азиатски учения, би могла да служи като допълнение или алтернатива за дуалистичната, редукционистка и инструменталистка менталност на западната култура.

Настоящата статия има за цел да насочи вниманието към някои особености на източната мисловност и съдържащия е в тях потенциал за формиране на екологично съзнание. С оглед на предизвикателствата, пред които е изправено съвременното човечество, формирането на екологично съзнание следва да се определи като една от важните задачи пред философията.

Екологичното съзнание има най-малко два взаимосвързани компонента: екологично отношение и екологично поведение. Екологичното отношение не се изчерпва само с осмислено отношение към природните ресурси, а е богато и многостранно и включва поне три компонента:

(а) отношение към природата,

(б) преосмисляне на отношението към другите хора, включващо значимия проблем за толерантността и културното разнообразие, както и

(в) отношение към самия себе си, целящо ново качество на живота, наричано от някои съвременни изследователи „процъфтяване" (Parkes).

Тези три компонента са взаимосвързани и произтичат един от друг.

Как източната мисловност би могла да допринесе за преосмисляне на триаспектното екологично отношение и за превръщането на екологията от наука за околната среда в учение за дома, чиито измерения далеч надхвърлят стените на собствената ни къща и чиито обитатели не се изчерпват с близките ни и дори и с човешките ни сродници?

Тук ще представя някои от идеите на източната мисловност, които се различават от западните и имат екологичен потенциал:

1.      Разглеждане на света от гледна точка на динамика, флуиднот, изменчивост, а не на статичност и постоянство. Ако светът е динамичен, и нашето отношение към него би следвало да е гъвкаво.

2.      Разглеждане на света от гледна точка на единство, а не на разделение

3.      Многоаспектност и взаимозавиимост на връзките и отношенията за разлика от еднопосочната структура на причинно-следствените вериги.

4.      Спецификата в разбирането на Аз-а - взаимообвързани, оформени чрез взаимоотношения, контекстуални азове в източната мисъл, явяващи се аспекти на единния дълбинен принцип, за разлика от монадичната обособена индивидуалност на западния Аз.

5.      Идеята за просветлението, което би могло да се интрепретира като екологично събитие, а екологичната осъзнатост да се осмисли като просветление.

Разглеждането на предложените идеи в пълнота не е възможно в рамките на една статия, но биха могли да се очертаят основните насоки на бъдещ анализ.

Разбирането за света от гледна точка на динамичността е приоритет на китайската мисъл. В основата на динамичния модел на китайското световъзприятие е идеята за енергийния характер на съществуващото. Тя е изразена най-пълно в  концепцията за ци. Ци е названието на енергията, която изпълва цялата вселена. Или по-правилно е да се каже, че цялата вселена е енергия. Тази идея определя както разбирането за същностната динамика, така и за единството на света. За китайската мисъл ци не е абстракция или умопостигаема същност, а жизнено дихание, което има своя ритъм - вдишване-издишване, движение-покой, прекеснатост-непрекъснатост. Двете амплитуди на ритъма се означават като ин-ян. Разбирането за ин-ян разкрива вселената като цялостно и непрестанно менящо се движение на взаимни промени и превръщания, на преплитане и взаимодействие на енергии. Характерно за китайската мисъл е, че те не са противоположности, а взаимодопълващи се аспекти на цялото. Затова хармонията между тях е от решаващо значение. Липсата й се означава като болестно състояние, което трябва да бъде преодоляно. В книгата си „Повратна точка" американският физик  и мислител Фритьоф Капра посочва, че основните проблеми на съвременния свят се дължат на дисбаланса  между инското (меко, пасивно, обгрижващо) и янското (твърдо, агресивно, нападателно) начало.

Разбирането за хармоничното пулсиране на ритмите на съществуващото: запълненост-пустота, движение-покой, едно-много, непрекъснато преминаващи една в друга, неотделими като вълната и частицата в светлинния квант, е определящо и за даоистките разбирания. Даоизмът отива до самата сърцевина, до процесуалността и релативността сама по себе си, до онази, концентрирала всичко в себе си пустота, от която блика цялото многообразие на биващото. Той нарича тази реалност Дао или Път, подчертавайки именно нейния динамичен характер. Пътят в даоизма е едновременно цялостността на биващото и непрестанната потенция за промяна и движение, която всъщност, ако използваме самата даоистка терминология, е не-промяна и не-движение, защото пътят никъде не отива, нищо не свързва, отникъде не минава. Бидейки целостността, той обема всичко, което съзнанието би могло да разграничи. Той е движението като такова - без насоченост, без носител - чиста процесуалност, която пулсира в самата себе си. Затова движението  на Дао е обръщането, връщането, обратният ход (Даодъдзин, гл. 40). То едновременно разгръща биващото и го връща в себе си, при него едното съвпада с многото, а проявеното и непроявеното са една и съща реалност. Това разбиране за динамично единство на противоположностите се оформя в своеобразен принцип на поведението, който има и екологичен характер. Той може да се обозначи като действие чрез обратното. Според него, ако човек се стреми към нещо, трябва да започне да осъществява неговата противоположност: ако искаш да разшириш нещо, трябва да го свиеш, ако искаш да излезеш напред, трябва да отстъпиш назад. Този принцип изглежда доста странен, но валидността му би могла да е обозре в един по-дългосрочен план. В основата му е разбирането за недуалността. Двата различни потока - на вътрешния стремеж и на външното действие, не се неутрализират, а създават обемна цялост, която позволява да се застане на позицията на надхвърлящата двойственостите недуалност. А това вече е съвършено различна позиция, позиция, която надхвърля ограниченостите на обусловения ум, позиция, от която процесите се разгръщат с лекота. Особено ясен е този принцип и екологичният му смисъл при неговата разновидност - принципа за не-действието. Не-действието не означава липса на действие, а дейстиве, надхвърлящо обичайната опозиция действие-бездействие. Това е действие, осъществено от нивото на недуалността, и затова то като че ли произтича от само себе си и не накърнява нито субекта, нито обекта на действието (които също са взаимодопълващи се апекти на единството).

Разбирането за динамичността на света води и до определено поведение на ситуативността, което е очевидно и в конфуцианството.

Едно от най-значимите следствия от разбирането за единството на света и то в динамичен смисъл е концепцията за многопосочните и многоаспектни взаимовръзки между процесите. Няколко са източните концепции, които разглеждат този въпрос. Една от тях е будистката концепция за взаимозависимия произход, според която всички неща и явления в света взаимно се обуславят и произтичат едно от друго, без да има изначална или крайна първопричина или първооснова, която да обулавя случващото се. По същество това е релационна теория за взаимодействията, различна от причинно-следствените връзки. Друга е концепцията за синхроничността, разкрита от Карл Густав Юнг въз основа на проучвания върху китайската Книга на промените, Идзин, която разкрива единството на вътрешните и външните процеси. Особено продуктивна от гледна точка на екологията е китайската теория за всеобхватните взаимоотношения на петте начина на движение на енергията, познати в Западна интерпретация като пет стихии. Според тази теория всеки процес и всеки пространствено-времеви отрязък има своя специфика и смисъл, своя енергийна характеристика. Енергийните характеристики се сменят в определен ред, а процесите, които управляват, си взаимодействат по пет строго определени начини. Ако човек познава тези характеристики и действа в съответствие с тях, действията му ще бъдат по-ефективни, като отнемат по-малко време и ресурси. Ако обаче не познава енергийните модели, резултатът ще е двойно негативен: от една страна действията му ще изискват повече усилия и целите ще се постигат по-трудно, от друга, ако действията му не са в съответствие с енергийните характеритики на системата, те ще нарушават баланса й и ще предизвикват катаклизми. Така тази теория предлага съгласувано обяснение на енергийните трансформации и придава омисленост на човешките действия, представяйки ги като неразделна част от всеобщите процеси в комоса. Според китайската мисъл, за да процъфтява и да бъде в хармония със себе си и със средата, човек трябва да бъде отворен и чувствителен към енергийните трансформации и да ги следва по най-ефективен начин. 

Тази отвореност и ситуативност дава и различно тълкуване за мястото на личността. Човекът има енергийна природа и е част от енергийните трансформации. Както вълната не може да се разглежда сама по себе си, а като включена в общото енергйно движение, така според това разбиране и за човека определяща е неговата включеност в цялостния поток. Неслучайно основна добродетел на благородния човек според конфуцианския етически идеал е човечността, която означава едновременно любов към останалите и принадлежност към човешкия род и се бележи чрез йероглиф представящ взаимовръзката между хората.

Във връзка с необходимостта от ново разбиране за аз-а основоположникът на теорията за дълбинната екология Арн Нес въвежда понятието "екологичен аз". Концепцията му е, че зрелостта на аз-а се постига посредством преминаването на четири степени: от егото към социалния аз, който включва егото; от него към метафизичния аз, който включва социалния и от него към екологичния аз, който обхваща всички останали, включвайки и природата, средата за обитаване. Според него, като разшири разбирането си за самия себе си, преминавайки през тези четири стадии, човек ще постигне една по-пълна и истинска себеидентификация и себеосъществяване.

Разбирана по този начин, екологията не е просто и само наука. Тя е и духовна  интуиция  за единството и взаимосвързаността на всичко съществуващо, тя е духовно преживяване, поетическо усещане или медитативно състояние. Затова може да се сравни с източната идея за прозрението - прозрение за единството на света и нашето място в него, прозрение, равносилно на просветление. Достигането до това осъзнаване и съобразни действия - така могат да бъдат определени задачите на екологията, която не бива да бъде  просто  научно или философско знание за взаимовръзките, а и произтичащите от това знание трансформации на съзнанието и действията. Затова може би по-коректно би било да се  говори  не за еко-логия, а за еко-софия, както прави Хенрих Сколимовски - осъзната и прилагана на практика мъдрост с духовни, етически и естетичеки измерения.

 

Литература:

1.      The Deep Ecology Movement: an introductory anthology, Berkeley, California, 1995.

2.      Lynn White, Jr., The Historical Roots of Our Ecologic Crisis, Science, New Series, Vol. 155, No. 3767 (Mar. 10, 1967), pp. 1203-1207, American Association for the Advancement of Science

3.      Fritjof Capra, The Turning Point: Science, Society, and the Rising Culture, (1982), Simon and Schuster, Bantam paperback 1983

4.      Environmental Philosophy in Asian Traditions of Thought, J. Baird Callicott and James McRae, eds.,  Albany: State University of New York Press, 2014

5.      Parkes, Graham. The Awareness of Rock: East-Asian Understandings and Implications, в: Skrbina, David, ed., Mind that Abides: Panpsychism in the New Millennium. Amsterdam & Philadelphia: John Benjamins, 2009, pp. 325-40.

 

 

Доц. д-р Антоанета Николова е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски"