Интернет - огледалото на човешката душа

Венцислав Иванов Караиванов

Югозападен университет „Неофит Рилски"

Целта на настояшия труд е да се анализира феноменът Интернет, използвайки похватите на философията, политологията, социологията и психологията. Ще се хвърли светлина върху аспектите на глобалната мрежа, които имат косвено значение за развитието на почти всички общества днес. За да се оформи безпристрастна оценка е нужно да се откроят както плюсовете, така и минусите, които в съвременния глобализиращ се свят са неизбежни и водят до поляризации на отношението към проблема. Ще се старая да се абстрахирам от техническите специфики на интернет и ще ги сведа само до елементи на философско размишление, за да не отдалеча читателя прекалено много от целта.

            Огледалото на човешката душа.

            Огледалото е технологията, която служи на човек да разпознае себе си. Но как бихме могли да видим душата на човек в едно огледало? Как може нещо материално да отрази нематериалното в нас? Това би могло да се случи единствено, ако приемем, че тази технология е лишена от физическото си измерение и в същото време запазва свойството си на инструмент за отразяване (невидимото присъствие на новите възможности).

Известен е фактът, че днес почти всеки има отношение към използването на интернет и го прави по един или друг начин, за да улесни живота си. Дори и най-незапознатите от нас имат какво да споделят във връзка с този човешки артефакт. Интересното в случая е какво би могла да „каже" глобалната мрежа за човека, след като все по-голяма част от живота му се пренася във виртуалното пространство. Все пак именно човекът е създател на интернет (по свой образ и подобие) и като негово творение, той трябва да интегрира в себе си и отрази целите на създателя си.

Психологическа интерпретация.

За да изпълня целите си тук, ще разгледам твърдението на част от обществото, че интеракцията с интернет има предимно патологични характер и последствия. Изхождайки от това твърдение бих бил оправдан да използвам психологически метод за по-точно дефиниране на проблема. Нека си представим, че целия информационен фонд в интернет формирал се през годините е като отражение на съзнателното и несъзнателното у човека. Информацията която търсим в даден момент е състоянието на нашето съзнание, а тази която остава в сянка е све още в границите на несъзнателното, но въпреки това съществува.

 От тук следва, че всички обвинения свързани с „развращаване и опетняване" на човешката психика са нерелевантни именно защото мрежата е изцяло отражение на тези човешки качества и сама по себеси не подлежи на морална интерпретация. „Огледалото е чисто."

            Политическа интерпретация.

            В същността си интернет представлява глобална система от взаимосвързани компютърни мрежи, които обслужват милиарди потребители по целия свят. Технологията която има достъп до тези мрежи далеч не се ограничава само до настолните компютри. Разпространени преносими устройства са смартфони, таблети, часовници, електронни книги и все по-често срещаните умни очила, които осигуряват достъп до мрежата без значение къде се намира човек. Понижаващата се цена на тези технологии повишава тяхната достъпност. Една от последните статистики в областта сочи, че повече от 3,5 милиарда души  в световен мащаб имат достъп до интернет. Какви са политическите последствия от тази промяна? На първо място трябва да се отбележи преудоляването на времето и пространството като фактор на взимане на решения. Съвременните общества започват да разчитат все повече на светкавичността и повсевместното разпределение на интернет за да се организират и да координират дейността си през големи разстояния. В последните години станахме свидетели на първите политически революции в арабския свят, организирани изцяло благодарение на социалните мрежи. Виртуалните правителства, които са все още в своя зародиш, са инициатива с цел създаване на една ясна, хоризонтална демократична платформа, която да е алтернатива на йерархичните политически структури, които имат елитарен характер. Тук човек не трябва да остава с впечатление, че „новият" начин на политика е добър, а „старият" лош, а по-скоро да гледа на тази промяна като на естествен процес.

Друга интересна, но все още нова тенденция е част от градското население в по-развитите държави да се преориентира към по-спокойни, отдалечени от големите градове места. За много хора информацията е най-ценния ресурс и ако тя е гарантирана, причините за живот в големия град намаляват драстично. Ако тази практика се запази и занапред вероятно ще наблюдаваме частична децентрализация  на населението от градовете към малките селища. Силен е интересът към  политиката на малките сплотени общности, подобно на племена, които антропологията представи на западния свят в началото на миналия век. За разлика от архаичния начин на живот обаче, съвременния човек има за съюзник интернет, който му позволява да остане в центъра на събитията, без значение къде се намира.

            Социална интерпретация.

            С изпозлването на интернет човек съзнателно, или несъзнателно е част от някъква общност. На първо място това се определя от самия факт, че се използват предимствата на мрежата (1. интернет общност). Следващата стъпка е определянето групата на интересите, които има индивида (2. напр общност на готвачите, философите, програмистите и т.н.).

Всеки интерес, колкото и да е незначителен намира почва и последователи в интернет, като по този начин се очертават различните общества (изразени някъде повече - другаде по-малко).

Как се разпространяват идеите? Един от главните двигатели на идеи е така наречената мема. Тя предствлява „идея, поведение или стил, който се разпространява от човек на човек в дадена култура". Уникалното при тях е, че са най-малката частица „значение", която в комбинация с останалите придава форма на определени от контекста чувства, така като протоните и неутроните са най-малките частици образуващи формите в материалния свят.

 

„Килрой беше тук" е част от графит, който набира популярност през 40-те години на миналия век и съществува под различни имена в различните страни. Това показва как една мема може да бъде модифицирана чрез повторение, което води до  разпространение на съответната идея.

 

 

 

Някои от съвременните меми, които са добили популярност по цял свят благодарение на универсалността на емоциите (емотикони), които изразяват.

 

Перспективите пред глобалната мрежа и отражението им върху бъдещото обществото.

Дематериализация на бъдещето.

С увеличаването на скоростта за предаване на информация и високата изчислителна способност на компютрите, се наблюдава тенденцията цели сектори в икономиката да се пренасят във виртуалното пространство. Една от стъпките към осъществяването на тази цел беше преминаването от аналогова към цифрова информация, която има предимство на „неразрушим носител" (двуичен код) и е практически вечна. Филмите, музиката, книгите, произведенията на изобразителното изкуство и др. постепенно губят своя физически характер и се пренасят в свят създаден изцяло от „светлина". Cloud (облак) системата от своя страна прави излишна нуждата от преносими устройства (компакт дискове, флаш памети) и изисква единствено достъп до интернет, за да управляваме всичките си файлове навсякъде, по всяко време.

Преобразяване на комуникациите.

Вече споменах за скоростта на предаване на информация и внезапната повсевместна актовност, имаща тотален ефект върху всички сектори на обществения живот. Важен е и напредъка в софтуера позволяващ безпроблемната комуникация между хора говорещи различни езици. Така конференциите на бъдещето ще се осъществяват във виртуалното пространство, в което хората ще присъстват със своите аватари и всеки от участниците ще чува разговора на своя собствен език. Но разликите на свършват до тук. Щом една среда е виртуална, това означава, че има способността да се модифицира. Така например във виртуалните класни стаи ще може да се изучава география директно на върха Еверест или на дъното на Марианската падина. Ще можем да участваме във Френската революция, или да рисуваме в пещера заедно с праисторическия човек.

От казаното до тук можем да заключим, че един от главните стремежи на човек е да преудолее ограниченията с които животът неумолимо го сблъсква. Това са ограниченията на собственото му тяло, ограниченията на времето и на пространстовото.

Някои от по-известните критики към интернет културата.

До тук обърнах внимание единствено на положителните страни на глобалната мрежа, така че смятам за редно да изброя и някои от минусите. Това ще направя с опит да ги подредя по значение, като започна от най-разпространените.

Може би най-големият недостатък на мрежата е възможността на човек да скрие самоличността си и, или да изгради грешна представа в другите. Това изкушава много хора да преминат към асоциален начин на живот, поради дадени неудобства които изпитват при реалните социални взаомоотношения. Тази прикритост много често води до очуждение и израз на крайни емоции като омраза (расизъм, сексизъм). Чрез „чат" комуникацията много често се получават недоразумения свързани с неяснотата на намерението.

Много от интернет обществата имат крайно консервативен характер заради идеите около които гравитират. Поради тази причина се наблюдава взимането на  решения от участниците, които нямат връзка с обективната реалност, а са просто плод на затворена, безкрайна циркулация. Откъснатостта от ефекта на дадено решение може да доведе до безразличие към последствията.

Заключение.

С написаното до тук се надявам да оставя читателя с реализацията, че интернет може да действа единствено като огледало на човешките стремежи и не бива да се категоризира като нещо добро, или лошо. Сама по себе си глобалната мрежа не е нищо друго освен една потенциална основа за изграждане на същности. По какъв начин ще бъде използвана зависи от човека, който и придава смисъл. Все още е трудно да видим ясно преобразяващия ефект на глобалната мрежа върху всички апсекти на човешкия живот, защото се намираме по средата на промяната която все още не е завършила. На пръв поглед нищо във физическия свят не се е променило толкова много през последните 20 години, но под тази привидна еднаквост се е разгръща невидимата пелена на интернет съзнанието.

 

Литература:

1.      Уикипедия

2.      Ортега-и-Гасет, Хосе. Фантазиращото животно. „Изток-Запад" София 2014

3.      Докинс, Ричард. Себичният ген. София 2006

 

Венцислав Караиванов е студент във Философски факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград