Евгени Илиев

Поезия

 

unforgiven

сънувах

/трябва да е било в казармата/,

че носим

жените за почест

на плаца вместо автомати

сънувах 

/трябва да съм бил

в гарнизонен отпуск/

че оркестърът свири

whisky in a jar

вместо тържествен марш

сънувах

че косата ми е къса

брадата - масивна

очите присвити

гласът ми е дрезгав

извиках 

събуди ме            

 о, Господи преди

 да съм я удушил

накарай ме да прошепна

 Господи:

разкаянието

е единствения път

назад

в зоната

сега сме в зонaта

приятели

 вижте

сега сме в зоната

а ето 

аз съм уморен

кракът ми изтръпва

там където е

старото счупване

гърдите ми свирят

дъхът ми

мирише на гной

сега сме в зоната

 приятели

ала и вие сте уморени

бельото ни е нечисто

белите ни тениски

почернели

може би трябваше

 да приема

якета от агнешка кожа

и черни пуловери

с триъгълно деколте

но не

 аз настоях

 на сини ризи

и китайски фланелки

да ще се преоблечем

 и измием

няма за къде да бързам

може да се напием

дори в зоната

 огънят носи щастие

 после ще поспим

след това

ще се събудим

ще си изгълтаме

витамините

ала къде

ще открием

наново своя гняв

тук сред пустотата

където сме способни

 на всичко 

УРОК ПО МЪЖЕСТВО. ученическо съчинение

 Някои мъже обичат други мъже зашото искат да спят с тях.

Наричаме ги педерас/т/и. Други мъже обичат мъже защото са спали

с майките им. Тях наричаме бащи. Трети вид мъже обичат други

мъже съвсем неясно защо. Наричаме ги приятели. 

 

едно ни предрекоха

друго се случи

 приятелю мой

напразно ли яздихме в

късния август

през ожънатите

ръжени хълмове 

нима нямаше

основание

съзерцанието

на въздушни

пътеки

проправяни от невестулки

 и вълци

между елите

в ароматния въздух с

на планината - нима

нямаше основание

едно ни предрекоха

друго се случии

така ще бъде

до края

 ще яздиш ли с мен -

в последната битка

там на хълма

по залез

приятелю

пътят

валеше сняг

един мъж

 седеше в парка

 пушеше цигари Лексингтън

а погледът му следеше децата

и мъжът си мислеше:

явно Бог за дни като този

е създал кафето, тютюна

 и палачинките с боров мед

небето беше сиво-кремаво

а на тревата три деца

 покоряваха една катерушка

 едно тъмнооко

 тригодишно момиче встрани

предпазливо докосваше

бронзов мечок

приклекнало между две

средноголеми брези

внимавай, внимавай, бъди

  по-предпазлива

 с дивите мечки

 тъмнокоса

 тригодишна красавице

защото очите им са диви, зъбите остри

а погледът - тъжен

когато си тръгваш

така си помисли мъжът

а после разбра

че няма

да получи съчувствие

от децата, изпуши

ще две цигари докато те 

си тръгнат и си представи

че вади от джоба си 

пистолет и опита вкуса 

на дулото, потърси Бог,

ала въпреки,

 че това бе погрешен

 начин за търсене 

мъжът имаше 

своите шансове,

защото валеше сняг

небето беше сиво-кремаво 

а в дни като този Бог

е навсякъде