РУМЕН ДЕНЕВ

 

ПОЕЗИЯ

Румен Денев е роден през 1958 година в Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973-та. През 1986 година излиза стихосбирката му „Животът на дъжда", за която през 1987-ма му е присъдена Националната награда за дебют в поезията „Южна пролет"-Хасково. Автор е и на сборниците със стихотворения и поеми „Вечният мир" (1990), „Последно" (1999), „Звукописи"(2001), „Стихотворения" (2005), "Посоки на погледа"(2006), „Люлка на вселената"(2011),у както и на книгата с есета „Град България"(2012). През 2014 година излязоха стихосбирката му „Подражание на псалтира" и есеистичната му книга „Назад към човечеството.

Превеждан е на руски, турски и френски.

През 2016 год. беше публикувана новата му стихосбирка „Математическа поема".

 

 

 

 

ТАНЦЪТ НА ДЖЕЛЯЛЕДИН РУМИ В ГРАД КОНЯ
ИЛИ БУНТЪТ НА ПОЕТИТЕ

 

Решимост, силна като смърт,
го води към любов висока.
Той вижда в тъмното посока
и вижда светлина отвъд.

 

Не всяка реч е остър меч.
Не всеки поглед става възглед.
Сърцето на Руми е въглен
и там се ражда всяка реч.

 

Човешкият живот е танц,
сърдечният ни пулс е такта.
И мълнии в небето святкат,
и мълниите са живот.

 

А медникарите коват...
Руми нов ритъм чува в Коня.
Танцува той под небосклона,
танцува на живот и смърт.

 

Върти се в кръг като дете,
върти се в кръг като планета.
Това е бунтът на поета,
като вихрушка да мете.

 

Така се раждат ветрове,
така се раждат и тайфуни.
Руми танцува и зове
Аллах с очи да го целуне...

 

* * *

 

Утре рано аз имам дуел,
ще изпискат две сребърни шпаги.
Неизгодно е
да съм смел,
изгодно е
да избягам...

 

Аз ще бъда убит войник,
вече хапвам последната хапка,
а животът е
жалък вик,
панталони и шапка.

 

Ето, бавно отиват на бал
всички мои предишни любовници,
с тях на много игри съм играл,
но сега
съм влюбен в часовника.

 

Как се случи така и как
станах трън и герой в обществото,
стар убиец е
моят враг
и навярно обича живота.

 

Който знае смъртта, е мъж,
но и който живота жали.
Как отдавна е нямало дъжд...
Тая нощ ще вали ли?
Едва ли...

 

 

 

 

 

ГРАВЮРА ОТ XII ВЕК

 

Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.

 

Като невеста с младоженец
палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше.

 

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
посочи с кръст като с черпак
към Бога, който ни обича.

 

И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките...

 

 

 

 

 

РЕВНОСТ

 

Някога ще заколя
твоите сто любовника
и ще ги скрия в подмолите
на морето отровно.

 

Ще седна гърбом към пътя,
за да чакам смъртта и дявола
и ще преглъщам навътре
виното като удавник.

 

Ще сипе небесното сито
звезди и пепел отгоре ми,
ще побеляват косите ми,
докато сам си говоря.

 

Като извънземни гости,
ще дойдат при мен пеперудите
и ще ме вземе дядо Господ
в своята райска лудница...

 

 

 

 

 

 

ПРОРОК САМУИЛ

 

Аз, пророк Самуил, бях наказан със вътрешно зрение,
виждах гледка и в нея човек без лице.
И разбрах безсловесно, че той ще е наше спасение,
наша реч и народно сърце.

 

Аз обходих пустините, край реките оглеждах селата
и посоката следвах по болката в мойто сърце.
Като хляб ме изпече димящият огън на лятото...
Аз съкровище търсех -
аз търсех човек без лице.

 

Изпомъчен си казах, че всичко това е без разум
и че няма народът ми да получи сърце...
С най-последно усилие на хълм със трънаци пролазих,
за да видя младеж, който пее на свойте овце.

 

На псалтира по струните той си играеше с пръсти
и тогава познах не лицето, а двете ръце.
После хляб във вързопи домъкнаха хлапета невръстни
и крещяха: „Къде си, Давид?".
И намерих за народа сърце...

 

 

 

 

ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

 

Господи на заветите,
Ти си отговор без въпрос.
Мой господар е сърцето ми,
на което господар е Христос.

 

Всички робства и трудности
идват за наш урок.
Нека да бъдем будни,
както е буден Бог.

 

На светла свещена местност
ще вдигнем Божия град.
Не от камък - от песни,
събрани от целия свят.

 

Господи, аз съм в нозете Ти,
аз съм твой сенокос.
Умът ми е слуга на сърцето ми,
на сърцето ми господар е Христос.

 

Подземният огън се сърди,
вулканите бълват дим.
Въздъхвам предсмъртно. Надзъртам
в небесния Иерусалим.

 

Пълното в мене безмълвие
ражда благи слова.
Целият съм изпълнен
с горната синева.

 

Мой господар е сърцето ми,
на сърцето ми господар е Христос.
Господи, скачам в небето ти
като в отговор без въпрос.