Понятието Хаос в старогръцкото и древнокитайското мислене

 

Звездомира Георгиева

Доц. д-р Антоанета Николова

Югозападен университет „Неофит Рилски", Благоевград

 

 

Concepts of Chaos in Old Greek and Old Chinese Thinking

 

Zvezdomira Georgieva

Assoc. Prof. Antoaneta Nikolova, PhD

South-West University „Neofit Rilski", Blagoevgrad

 

 

Annotation: In this paper, the basic points of the concepts of Chaos as developed in Old Greece and Old China are compared. The main idea is that in Greek thought Chaos is a term for the cosmological beginning, prior to the order of Cosmos, while in the Chinese thought Chaos is a synonym to the unnamed and undifferentiated Ultimate reality. Therefore, while the Greek concept of Chaos represents the shift from mythological to rational thinking, the Chinese one is connected with ancient mystical practices for achieving this Ultimate reality that could not be grasped within the means of logic.

 

Key words: Chinese philosophy, comparative philosophy, Chaos

 

Принципите и понятията на старогръцкото мислене заемат изключително място в историята на човешката мисъл, тъй като са в основите на цялата Западна философия. В историята на философията се говори за "елинско чудо": освобождаване на логоса от мита, "решително и определящо откритие - откритието на разума" (цит. по 1998: 171), което поставя началата и на философията, и на науката. Както обаче показва френският елинист и антрополог Жан-Пиер Вернан въз основа на трудове на английския изследовател Френсис Корнфорд, логосът не се появява на празно място, той има своите корени в мита. Но докато митът е разказ, описващ "серията от въвеждащи действия на царя или бога, такива, каквито ги е наподобявал ритуалът... в Елада, където заедно с Полиса се налагат нови политически форми... природният порядък и атмосферните събития... изгубват своята разбираемост в езика на мита, където дотогава са се изразявали" (Вернан 1998: 175). Огромният принос на старогръцките мислители е, че ги "представят като "въпроси", дискусията върху които е открита" (същ.). Един от основните въпроси, "които под новата си форма конституират предмета на първата философска рефлексия" (същ.), е този за възникването на космическия порядък. За да разберем какви са митологичните корени на това рационално по същество питане, ще разгледаме старогръцкото понятие "хаос". А за да осмислим по-добре спецификата на старогръцкото питане, ще разгледаме и съответствието на това понятие в Древен Китай. Основанията за това са както различното място на мита в старогръцката и в древнокитайската култура, така и фактът, че Китай представя „другия полюс на човешкия опит" (по думите на белгийския синолог Симон Лей) и поради това ни дава възможност да осъзнаем „границата на нашето мислене" (Фуко 1992: 25).

Както древногръцката философия определя и предзадава основните насоки на мисленето на Запада, така и китайската определя основните насоки на мисленето на Далечния Изток. Докато древногръцката философия очертава руслото на едно оттласнало се от мита разсъдъчно мислене, в китайската митът не се обособява като предмет на рефлексия, а е усвоен и вместен във философските разсъждения. Все повече се налага виждането, че митът в Китай е вторичен спрямо едно силно езотерично мистично знание, че не е плод на „някакви древни примитивни представи, а напротив - по-късно опростяване на изключително сложен и разнообразен комплекс от мистични възгледи" (Маслов 2003: 96). Тези мистични, да ги наречем, възгледи, са коренът не само на мита, но и на това, което бихме могли да определим като китайска философия. В основата им не е разсъдъчното осмисляне на света в неговата логическа последователност и подреденост, а осъзнаването на динамичната му слятост и взаимосвързаност, постигано при магически и шамански практики. Митът е "опростена, секуларизирана представа за мистичната реалност" (същ. 98), преживявана при тези практики, а философията, повече или по-малко закодирано, произтича от тях и насочва към тях. При това тя често си служи с езика на мита, тъй като преживяваната при тези практики реалност не се постига със средствата на логиката и разума и не подлежи на рационализиране и вербализиране. Затова и рационалната осмисленост на въпросите и отговорите тук е неуместна. Философията обговаря именно недостига на езика и на дуалистичната противопоставяща разсъдъчност, която не може да обхване динамиката и променливостта на цялото. Това разбиране много ясно проличава при представянето на митовете за хаоса.

В Древна Гърция понятието "хаос" (χάος) се среща за първи път при старогръцкия поет Хезиод (8-7 в. пр. Хр.) в неговата поема "Теогония". "„Теогония" е нещо като справочник за боговете, за които се споменава у Омир. Първо има едно дълго въведение, в което се разказва кои са Музите и се изказва почитта на поета към тях (1-115). После започва разказът за историята на вселената, като изложението върви подред, „от самото начало". Най-напред е имало четири „неща" - Хаосът, Земята, Тартар и Ерос. Хезиод не обяснява „защо" те трябва да са първи. Той само предава каквото знае, като в началото на поемата си, също като Омир, е казал, че песента му се вдъхновява от Музите - значи знанието му идва от тях" (Гочев, Епосът на Хезиод). От всички обаче най-пръв е Хаосът:

Няма съмнение, Хаос възникнал е най-напред, после

Гея с широката гръд - нерушима опора на всички

вечни владелци на светлия връх на Олимп белоснежен,

с нея и Тартар мъглив на широкия свят във недрата,

още и Ерос - между боговете безсмъртни най-хубав.

(Хезиод, Теогония, 116-119)

Според изследователите на мита и Античността "космогенетичната проблематика е характерна за първобитния мит", но "въпросът за появата на света в неговата цялост се повдига в открит вид сравнително късно. Този въпрос е свързан с труднопостижимото обобщение, че светът е единен. В дълбокото първобитно време нещата не се мислят в реда на първо и второ. Преди света може да съществува нещо друго, без да се пита откъде се е появило. Или по-точно казано, в първобитния мит всичко съществува, защото проблемът е не описанието на света, а функционалността на разказа, решаването на възникващи пред първобитното съзнание проблеми" (Богданов, 2006 б: 23).

При Омир понятието "хаос" не се среща, но той говори за Океан, "праотеца на боговете", а също и за Тартар, дълбоката бездна. Терминът "хаос", употребен от Хезиод, също има конотацията на бездна, пропаст, безкраен мрак. Тези понятия имат паралели и в други древни митове. Според Николай Гочев при Хезиод "външните влияния са очевидни, макар и пътят, по който те са стигнали до него, да е неизвестен. Има няколко неща, които не просто напомнят за написаното в началото на Библията, но изглеждат като почти сигурни свидетелства за влиянието на източни религиозни, космо- и антропогонични представи върху Хезиод" (Гочев, пос. съч.).

Така според една от египетските космогонични версии, Хелиополската, светът се поражда от първоначалния хаос-океан, наречен Нун. Терминът означава "вода", "воден". С него се обозначава първозданният океан, от който произлиза всичко. Изобразява се като антропоморфно мъжко божество.

Сроден на него е терминът Апсу от шумеро-акадската митология. Това е световният океан, представен като хаос, от който възникват небето и земята. Едновременно с това Апсу е потайно, скрито място, където боговете не могат да проникнат и където се пазят тайнствените божествени сили. Той символизира мъжкото начало и сладките води. Женското му съответствие е Тиамат - персонификация на солените води и женското начало. Името "Тиамат" често се свързва с две шумерски думи, "ти", което значи "живот" и "ама", което значи "майка". По този начин името може да се преведе като "майка на живота". Апсу и Тиамат са въплъщение на първозданните стихии, първопричина на живота. В древния шумерски епос "Енума елиш" се казва:

Апсу, първородния, всесътворителят,

Прамайката Тиамат, породила всичко.

(Енума елиш, I, 3-4)

Понятията за бездна и водна дълбина се срещат и в самото начало на книга "Битие", като западно-семитският термин, с който се обозначават, tehom, се свързва с името Тиамат, а гръцкият му превод, ἄβυσσος, се доближава до термина Апсу.

Китайското понятие за хаос, хундун, също е свързано с идеята за вода. Именно знакът за вода, 氵, е семантичният ключ на съставляващите го йероглифи.

В китайската митология терминът за хаос се появява сравнително късно. Понятието се среща в космогоничните трактати от династия Хан (206 г. пр. н.е. - 220) и в "Каталог на планините и моретата", описание на реалната и митичната география на Китай, от същата династия. В космогоничните трактати хаосът е представен като торба или яйце, от което се обособяват небето и земята. Освен че представя примордиалното състояние на света, както е и в гръцката митология, в китайската терминът има съпътстваща конотация, загатваща и за начина на постигане и пребиваване в това състояние. Защото въпреки че са възникнали сравнително късно, китайските креационни митове водят произхода си от "древните магически системи от II -I хилядолетие пр. н. е" (Маслов 2003: 98).

Така на пръв поглед казаното за хаоса в "Каталог на планините и моретата" е твърде оскъдно. Той се споменава само в Трета книга от раздела "Каталог на западните планини":

„Още на триста и петдесет ли на запад е Небесната планина с много злато и нефрит и зелени минерали. Цветни води извират оттам и текат на югозапад в Долината на горещите извори. Там има божество, прилично на жълта торба, червено като пурпурен огън, с шест крака и четири крила, Хундун, без лице и очи, пее и танцува. Всъщност това е Владетелят Река."

В това описание привидно няма нищо космогонично. Според изследователите обаче то се отнася до слънцето и/или до Жълтия император, митичен родоначалник на китайската цивилизация. Съчетанието на танц и пеене пък се смята, че отправя към шамански трансови практики, "казва се, че чудовището е птица, което най-вероятно е индикация, че шаманският танц, за който става въпрос тук, е някакъв вид танцуване с пера, при който шаманът ритуално е украсен с пера" (Тошикико Изутцу, цит. от Girardot 1983: 82). Такива отзвуци се откриват и в друг мит, свързан с хаоса - митът за първосъществото Пангу (1), което с растежа си обособява двете отделили се съставки на първичното яйце и чието тяло е превърнато във вселената. Според руския изследовател Маслов "митът за Пангу може да бъде интерпретиран като възпроизвеждане на шаманския ритуал на саморазпадане и саморазтваряне в околния свят, а после възобновяване на живота в други форми" (Маслов 2003: 98). По този начин в митовете на Китай хаосът е свързан не толкова с описание и обяснение на света, а с ритуалното действие, водещо към неговото непосредствено преживяване.

Връзката между хаоса и шаманството би могла да се открие и в даоистките трактати. Смята се, че самият даоизъм има своите корени в шамански практики. Така, в един от разказите от даоисткия трактат "Джуандзъ" четем:

„Облачният Пълководец (Юндзиен) спътувал на изток и при дървото Фуяо (2) видял Първозданния Хаос (Хунмън). Първозданният Хаос се разхождал, като подскачал по птичи и се тупал по бедрата."

Името, преведено като Първозданен Хаос, съдържа йероглифите 鴻 (див лебед или гъска, а също така голям, огромен) и 蒙 (покривам, обвивам, но също и невинно, детско). Този нюанс на последната конотация - невинност, не-знание, не-разумност - може да бъде открит в почти всички значения на термините за хаос и отправя към препоръчваното от даоистите състояние на естественост, непреднамереност и липса на разсъдъчни разделения. И в митологичните, и във философските конотации на термина се набляга не на неговото обяснение и смисловите му връзки с други термини, а на действието, осъществяващо преживяването на това състояние.

В старогръцката мисъл, от друга страна, се набляга на осмислянето на хаоса и неговото място в причинно-следствените вериги на универсума. В логиката на космогоничните понятия може да бъде открита определена двойственост: те се представят едновременно "като божествено пораждане, случило се в примордиално време" и "като природен факт в рамките на видимия свят" (Вернан 1998: 175). При това, както посочва проф. Богданов, "елинските божества не са строги алегорични означения на определено природно-космично или обществено явление, а символи, чиито значения постоянно се пререждат при всяко ново прилагане" (Богданов, 2006 а: 47). Така хаосът от една страна е това, което в митологичен план поражда Мрака и Нощта, персонифициран като прародител:

Ереб и черната Нощ пък от Хаос възникнаха

(Хезиод, Теогония, 122)

От друга страна хаосът е "мрачна бездна, въздухообразна празнота, в която няма нищо различено" (същ. 173). Това е примордиалното състояние на света, неподредената му първопотенция, безначалното, всеобемащо и пораждащо начало. То обаче не е абстрактно понятие, а мито-поетичен термин.

В трактовката на тази "въздухообразна празнота" могат да се набележат две тенденции. Едната набляга на празнотата и разглежда хаоса като безкрайно пространство, тъма и бездна. Другата набляга на въздухообразността и го представя като "безформена, въздухо- или облакоподобна материя" (Лосев).

При първата трактовка Хаосът етимологически се извежда от глаголите χαίνω и χάσκω: отворям се, зея, зейвам. Така Хаосът трябва "да се разтвори като зев..., за да проникнат в него след Нощта Светлината и Денят и да осветят пространството между Гея (Земята) и Уран (Небето), които занапред ще бъдат разделени" (Вернан 1998: 173-4).

В конотацията на Хаоса като "зев" също има определена двойственост. От една страна, с него се свързва представата за гибелен безпорядък, за зееща бездна. От друга страна, той дава възможност на нещата да се проявят, да излязат наяве и по този начин се явява основа на живота, нещо животворно. Това е бездна, в която всичко се заражда и където всичко изчезва. Той съвместява в себе си и принципа на универсалното пораждане, и принципа на универсалното поглъщане. Според забележителния руски мислител А. Ф. Лосев, за древните гърци хаосът е величествен трагичен образ на космическото първоединство, където е претопено цялото битие, от което то се появява и в което то изчезва, затова е универсален принцип на непрекъснато, безкрайно и безпределно ставане.

Другата линия извежда етимологическото значение на термина "хаос" от глагола xeetv - лея, и го свързва с водата. "За разлика от хаоса-зеене хаосът-първовещество не е празен (според стоиците това е много разредено вещество, което се сгъстява под въздействието на вихър и образува Вселената) и не е безплоден, а е надарен с някаква творческа потенция. По отношение на вече съществуващия космос хаосът на стоиците представлява не ненаситна празна бездна или безкрайна ентропия, а се явява своего рода склад за първовеществото, подхранващо космоса (http://enc-dic.com/phyantich/Haos-279.html).

Тези две линии могат да бъдат открити и при Платон и Аристотел. За Платон хаосът е първоматерия, невидима, лишена от форма и физически свойства, принцип на ставането. За Аристотел хаосът е физическо място, пространството, в което трябва да се поместят нещата, затова е правилно да е пръв.

Така в старогръцкото разбиране за хаоса се сливат две представи, които произлизат от концепцията на Хезиод: едната разглежда Хаоса като физическо пространство, празно и неоформено, другата - като нещо безкрайно пълно и животворно, основа на живота. Според едната Хаосът е празнота, според другата - пълнота. Двете концепции носят и различно разбиране за творческата му сила.

Разгледан като празнота, Хаосът е чисто отрицание, което поражда негативни сили: Мрак и Нощ. Той възниква пръв, но не е творческо първоначало, пораждащо космоса, нито първоматериал, а само образува пространството, в което ще се разгърнат позитивните сили - Гея и Ерос.

Разгледан като пълнота, той е първопотенцията и първоосновата на света, която се разгръща в животворните му елементи.

По същия начин хаосът може да се разглежда и като принцип на ставането, и като инертност, чиято активна съставка, ако изобщо има такава, е не съзидателна, а разрушителна.

Така на много нива хаосът е двойствена категория, единство на противоположностите. Той едновременно разкрива и разгръща, скрива и поглъща. Той е източник и принцип на ставането, живо лоно, но и страшна бездна, начало и край.

Хаосът образува двойка с Космоса като безпорядък и подреденост, неопределеност и определеност, недиференцираност и диференцираност. За старогръцката мисъл след образуването на света хаосът продължава да пребивава в неговата основа. По този начин той непрестанно заплашва установения ред, но също така съдържа и възможността за установяване на нов ред и подредба.

Така разбирането за Хаоса съдържа характерната за старогръцката мисъл диалектичност.

Хаосът все още до голяма степен носи чертите едновременно на митологичен образ, философска категория и художествен образ. Но той показва и как античната мисъл се откъсва от мита и извършва истинска революция, в която "изконното и примордиалното се разтоварват от мистериозност", а "космологията променя не само своя език, но и своето съдържание", като "вместо да разказва за последователни раждания, тя определя първите принципи, които конструират битието. Превръща се от исторически разказ в системно изложение на дълбинната структура на реалността" (Вернан 1998: 176).

В китайската мисъл понятието "хаос" има различни вариации на изписване и различни смислови отенъци. Изписва се като: 混沌 (утвърденият днес термин), 渾沌 (предимно в даоистките съчинения) или 渾敦 (в произведенията с по-митологичен характер). Тези три разновидности представляват комбинации на по два графични варианта на йероглифите за хун и за дун. Йероглифът 混 се състои от знак за вода и фонетична компонента, която означава заедно, съвместно, слятост, унисон. Целият знак се тълкува като изобилно течащи слети води, слятост, смесеност, течащост. Другият вариант на хун се изписва като 渾. Означава звук на течаща вода и се тълкува като цялостност, простота, завършеност, смесване, сливане. Вариантите на дун са: 沌 и 敦. Първият от тях съдържа знак за вода и кълн. Вторият не съдържа знак за вода, превежда се като "искрено, задълбочено, солидно". Интересно е, че в едно от произношенията си този йероглиф означава "контейнер за семена". Други варианти на понятието за хаос се изписват с йероглифите: 冥, означаващ "тъмно, дълбоко, замъглено, неясно, невидимо", 窈 - "дълбоко, неясно, спокойно, уединено", 寥 - "пусто, празно".

Според френската синоложка Изабел Робине "семантично терминът хундун е свързан с няколко израза, които са трудно преводими на западните езици и означават пустота или чиста и първична безкрайност - например хунлун, 混淪, хундун, 混洞, кундун, 空洞, мънхун, 蒙洪 или хунюан, 洪元. Той също така означава "нещо объркано но завършено" (хунчън, 混成), израз от 25 глава на Даодъдзин, който се отнася към състоянието, предшестващо формирането на света, в което нищо не е различимо, но което независимо от това съдържа космическо семе. По същия начин състоянието на хундун е свързано с яйце. При тази употреба терминът загатва за завършен свят, кръгъл и затворен в себе си, който е вместилище, подобно на пещера (дун 洞) или кана (ху, 壺, или хулу, 壺盧) (3). (Robinet 2007: 524).

Ето защо, както и в гръцката мисъл, понятието за хаоса включва едновременно конотациите за пустота и пълнота. Докато на Запад обаче пустотата носи преди всичко негативни и заплашителни конотации, разбирането за пустотата не като анихилация и отсъствие, а като потенция на всичко, което ще се прояви, остава много силно в китайската мисъл (вж. Николова 2003). Неслучайно в даоистките трактати самото понятие дао, условното понятие за реалността такава, каквато е, се свързва с понятието хаос (Даодъдзин, 25) и с понятието пустота (Даодъзин 3, 4 (4), 16 и др.) и се определя като "дълбока бездна", "ведра дълбина"(5) (Даодъдзин, 4).

Хаосът тук не се противопоставя на космоса като безредност на подреденост, противопоставянето е между недиференцираност и диференцираност, като предпочитанието определено се отдава на липсата на обособеност. Така в трактата "Джуандзъ" се разказва следната история:

"Бурния бил владетел на Южния океан, Поривистия - владетел на Северния, а владетел на Средния бил Хаоса. Бурния и Поривистия се срещали понякога в земите на Хаоса, който ги приемал радушно. И двамата, като се замислили как да възнаградят Хаоса за неговата доброта, си рекли: "Всички хора имат по седем отвора, за да виждат, чуват, ядат и дишат. Само Хаоса си няма никакъв отвор. Да се опитаме да му пробием!" Всеки ден пробивали по една дупка. На седмия ден Хаоса умрял."

За даоистите смъртта на Хаоса или краят на изначалното състояние на естественост е резултат от въвеждането на ред и структурираност, външна намеса в естествения ход на нещата.

Изначалността обаче, за разлика от гръцкото разбиране, се схваща не толкова в хронологичен, колкото в дълбинен смисъл. Хаосът не е хронологическият предшественик на подредеността на космоса. Той е изначалното, основното състояние на вселената тук и сега, най-дълбоката истина за това, което тя е. Хаосът означава не липса на подреденост, а липса на диференцираност и граници. Той е митологичното название на единната, недиференцирана и динамична цялост, която е в основата на всичко и която не може да бъде обект на познавателна дейност, тъй като обхваща в себе си всичко, включително и познаващия субект. Негови философски съответствия са: Тай Сюй (Великата Пустота), Тай Чу (Великото Начало), Тай И (Великото едно), Чан Дао (Истинското Дао) и пр. Той описва вселената като единен енергиен поток. В този смисъл той не е състояние, което е преодоляно и онтологически предшества космоса, а състояние, което вечно присъства и към което човек може да се завръща. Светът не е резултат от някакъв съзнателен творчески акт, а е несътворен, съществуващ вечно и само минаващ от едно състояние в друго. Тази идея задава и една от може би най-важните характеристики на китайското мислене - то мисли не чрез същности, които имат начало, край и обособеност, а чрез безначални и безкрайни, трансформиращи се един в друг процеси. Поради това тук не може да се говори за пораждане и причиняване, а за синхронично съслучване.

Хаосът освен това има не толкова онтологичен статус като предшестващо битие, а гносеологичен - свързан е с начина, по който възприемаме нещата (по-скоро процесите). За китайската мисъл, особено отнасящата се към даоизма, разчленяването на единната недиференцирана слятост, не представя истинската същност на света и поради това трябва да бъде преодоляно. Постигането на изначалната недиференцираност е своеобразна цел на психотехническата практика. Същият персонифициран Първозданен Хаос, напомнящ за шаман в транс, дава следните съвети:

"Успокойте сърцето (6) си, пребивавайте в не-правене и нещата ще станат от само себе си. Оставете тялото си, отхвърлете разбирането, което се основава на зрение и слух, забравете за хората и за нещата, слейте се с безпределното, освободете сърцето си, пуснете духа си на воля, изчезнете. Всичко, което съществува, се сменя в неизчерпаемо многообразие и всяко нещо се завръща към корена си. Забравете всяко знание, потопете се в бездънния хаос и пребивавайте така вечно. Ако се опитвате да го разберете, ще го загубите. Не питайте за името му, не търсете свойствата му и всичко съществуващо ще се ражда от само себе си. (Джуандзъ, гл. 11)

В заключение можем да кажем, че и в старогръцката и в древнокитайската мисъл понятието хаос съдържа определена двойственост и като форма, и като съдържание. Като форма то е и митологичен образ или отглас от ритуално действие, и понятие с философски смисъл. Като съдържание отправя и към пустотата, и към пълнотата, и към потенцията, и към актуализацията. Основната разлика е, че в китайската мисъл то се възприема като истинската недиференцирана реалност и желаното състояние за нейното постигане, на което би следвало да съответства и подходящ език на недиференциацията, докато за старогръцката е преди всичко преодоляно изначално състояние, което представлява по-скоро заплаха за подредеността и логичността на космоса. Така в гръцката мисъл се обособява двойката противоположности хаос и космос, в която космосът определено има по-позитивна конотация, докато в китайската противопоставянето е естествена недиференцираност и изкуствена диференцираност, при което позитивната конотация се води от първото съчетание.

 

Бележки:

 

1. Името би могло да се преведе като Навита на кълбо древност

2. Митологично дърво, растящо на източния край на земята, където почива слънцето.

3. Терминът означава тиква кратунка - символ на безсмъртие в даоизма.

4. В глава 4 на Даодъдзин йероглифът, който би могъл да се преведе като пустота, представлява знак за вода и знак за среда, център. Така пустотата е центърът, срединността на водния поток или сърцевината на движението, на движещата се цялост на вселената.

5. Посочените определения са изписани със знак за вода, присъстващ и в йероглифите за хаос, насочвайки към образа на водата като символ на примордиалното единство и всеизпълващото движение.

6. Терминът означава и ум, и сърце и представя способността не само за рационално осмисляне, но и за вникване и вчувстване в света.

 

Литература:

Богданов, Богдан (2006 а), История на старогръцката култура. Теоретичен поглед. Второ електронно издание. София, 2006, www.bogdanbogdanov.net

Богданов, Богдан (2006 б), Мит и литература, Трето електронно издание. София, 2006, www.bogdanbogdanov.net

Вернан, Жан-Пиер (1998), Мит и мислене при древните гърци, София: ИК "Критика и хуманизъм", 1998.

Гочев, Николай (2013), Епосът на Хезиод, http://literaturasu.blogspot.de/2013/01/19.html

Лосев, А. Ф., Античный космос и современная наука, http://predanie.ru/losev-aleksey-fedorovich/book/127273-antichnyy-kosmos-i-sovremennaya-nauka/

http://enc-dic.com/phyantich/Haos-279.html

Маслов А.А. (2003), Миф как упрощение сакрального, в: Китай: колокольца в пыли. Странствия мага и интеллектуала. - М.: Алетейя.

Фуко, М. (1992), Думите и нещата, С.: Наука и изкуство.

Girardot, Norman J. (1983), Myth and Meaning in Early Taoism: The Theme of Chaos (Hun-Tun). University of California Press.

Robinet, Isabelle. (2007). "Hundun 混沌 Chaos; inchoate state," в: The Encyclopedia of Taoism, Fabrizio Pregadio, ed., Routledge