Из „Доказани теории, окончателни експерименти“

 

Йордан Ефтимов

 

Човекът живее в свят на предположения, мистерии и несигурност.

— Джон Дюи

 

За това как се пише историята

 

Не съществува друга история,

освен онази, която се пише от глада.

Която се пише от глада и е за глада.

Която е за страха от глада

и за желанието да се приключи с глада.

За желанието да се приключи с глада,

което ще сложи край и на желанието да се приключи с глада.

Историята се пише от глада, който иска да се самоубие.

В това е приключението.

Град на глада, но град, в който е зазидана сянка.

Всички гледат и никой не вижда –

това пък е кратката версия на историята за историята.

 

 

Solitaire

 

Това е то реалното живеене – да мислиш, че не живееш истински.

 

 

Свитъци

 

мемоари меомари мемораи мемоаир

меармои мерамои меароми меароим

меримоа меирмоа мериома мериоам

момеари моемари момераи момеаир

моариме мораиме моармие мораием

мориаме моираме мориаем моримае

моимаре момиаре моиамре моимаер

момеари моемари момаери момеаир

емоарим еомарим емораим емоарми

оаримем ораимем оармием оаримме

оамирем омаирем оамрием оамирме

оамимер омаимер оаммиер оамимре

оеримам ореимам оермиам оеримма

оемирам омеирам оемриам оемирма

оемимар омеимар оеммиар оемимра

оиремам ориемам оирмеам оиремма

оимерам омиерам оимреам оимерма

оимемар омиемар оиммеар оимемра

аоримем ароимем аормием аоримме

аомирем амоирем аомрием аомирме

аомимер амоимер аоммиер аомимре

аеромим ареомим аермоим аеромми

аемомир амеомир аеммоир аемомри

аеморим амеорим аемроим аеморми

ммоарие ммораие ммоаире ммоареи

 

Мемоари метеори

 

мемоари мамеори мироари мариори мореари моареми моамери америмо риомаме миомаре мемоати маомори момаори митомаи метроми мермити матрони метеори

 

Бележки по тематичния каталог на Народната библиотека в София

 

Овце – огнехвъргачки

 

В края на войната

 

В края на войната двете банки в градчето

бяха разположени в танкове.

Не толкова че бяха фалирали

(фалирала банка е contradictio in adiecto),

колкото че бяха бомбардирани офисите им

и трезорите се нуждаеха от помещения

без половинметрови дупки в стените.

 

Разумните решения

 

Министерство на отбраната и земеделието.

 

Положението с половете е полярно разполовено при екзитпола

 

Фройд бил казал, че,

а Юнг – като по-млад, но по-късно от него все пак – че друго.

Карл Абрахам не бил съгласен

нито с единия, а още по-малко с другия,

но още по-краен в твърденията си

бил Шандор Ференци: той признавал

единствено съветите на онази австро-унгарка,

баба си,

която не знаела в кой век е,

но инатски настоявала всички да се причестяват

единствено в синагогата.

Надминал го единствено онзи с кавичките, гръцките букви,

векторите и огледалата.

 

Към безсмъртието

 

Никога не си достатъчно млад, за да умреш.

 

От опит мога да ви кажа как се отслабва, но не е здравословно за никого

 

В очакване на снега отново –

филм на снежинки.

С надеждата лентата да е скъсана скоро –

няма по-стоплящи студени устни.

Само в пряспата те намирам.

Там, където ме остави преди години:

гледката към виещия се път надолу,

а после отново нагоре

още ми върти главата.

После в друга пряспа правих цигански колела

без да те впечатля (тялото ми просто

мачкаше снега вместо да чертае видими от космоса знаци)

и така приличах на морски вълни или вятър в усое.

Представи си ги само –

търкалящите се вълни, вятърът в усоето –

и как разчитат да бъдат отбелязани на някаква карта.

Няма как да си го представяш.

 

Платонова епистемология

 

Как като обичаш някого, обичаш повече всички и искаш да бъдеш с повече хора. Или само с един повече – но тогава той пак не е този, когото обичаш.

 

Заради свободата

 

Има неясни разбирания за свободата. Длъжен е

да ги поддържа неясни

– заради свободата.

 

Ода на радостта

 

На Елин Рахнев

 

Човекът не може да изнасили славейче,

колкото и да го иска.

 

 

 

Йордан Ефтимов е български поет, литературовед, литературен критик, радио- и телевизионен водещ на предавания за книги и литература. Доцент по теория на литературата в Нов български университет. Член на редакционните колегии на списанията „Език и литература“ и „Следва“. Автор на стихосбирките „Метафизика на метафизиките“ (1993), „Единадесет индиански приказки“ (1997), „Африка/Числа“ (1998), „Опера нигра“ (2001), „Жена ми винаги казва“ (2005) и „Сърцето не е създател“ (2013). Негови са и монографиите „Опроверганата добродетел“ (2008), „Двойното дъно на класиката“ (2010), „Божествената математика“ (2012) и „Поетика на съгласието и несъгласието“ (2013).