Миниатюри

 

 

Снимка за историята

 

На снимката за историята хората са подредени по височина. Най-отпред са най-високите. На останалите не им се виждат главите, а само ръцете, с които продължават да ръкопляскат. На снимката за историята природата отсъства, защото отдавна  е история - само бурени и тръни. Понякога из тях се разхожда едно дете, защото няма по-голям оценител на историята от децата. Рови с пръчка из боклука и си казва: Голяма трябва да е била тая история, щом е оставила толкова боклук.

 

 

Гост на държавна трапеза

 

Гостът на държавна трапеза в началото винаги сяда накрая  на трапезата, и  си изяжда само супата, ала погледът му е блажен като яхния. После си поръчва първо, второ и трето, и твърди, че дори в първичната космична супа не може да се намери такъв тлъст косъм от брадата на Господ. Когато келнерът му донася четиринайсето блюдо, той се оригва, разкопчава колана и казва весело: „Господа съдебни заседатели, нека да пристъпим към гласуване”.

 

 

Пушкин отвътре и отвън

 

Имаше един човек, който се казваше Николай. Той обичаше стиховете на Пушкин ,и особено един, посветен на Чаадаев. Чрез този стих той проумя смисъла на своя живот Когато проумя смисъла на своя живот, започна да разяснява чрез стиховете на Пушкин и този на останалите. С парите от сказките за стиховете на Пушкин, той си купи земя, направи вилна зона и построи Санаториално – оздравителен комплекс „Пушкин”, за да могат всички да проумеят какво е Пушкин за тях. Какво е Чаадаев за Пушкин, знае само Пушкин. Това се казва да познаваш Пушкин отвътре и отвън.

 

 

Комунист

 

Комунистът е човек, който изглежда като комунист, говори като комунист и се държи като комунист. Казват, че в началото и Господ бил комунист, защото вярвал в равенството на хората, по после създал жената. Единственият човек, който не може да бъде комунист, е съседът, който само се прави на комунист, като всеки ближен. Когато бях малка ме учеха да вярвам, че комунизмът, в който вярват комунистите  е   хипотенуза и нейният корен квадратен. Сега, знам, че комунизма  е  свободата да кажеш, че 2+2=4.

                                                      

 

Опашка за автографи

 

Опашката за автографи е ветровито място, което  не е за начинаещи в стоенето на опашка. Опашката за автографи  не  е като опашка в супермаркет, където можеш да си запазиш място, да се подкрепиш с алкохол или си вземеш детето от детската градина. Тя е мълчаливо бдение пред книгата, написана от Негово Величество Писателя, когото не познаваш, но се надяваш той да те познава. На опашката за автографи винаги има някой, който не знае защо е на опашка. Когато последните станат първи, човекът, който не знае защо е на опашка,  ще застане  пред Негово Величество Писателя и ще каже:  Бихте ли ми отстъпили мястото си, защото се уморих да стоя прав!

 

 

Тема  за разговор

 

Между редуването на обяда с вечерята има място за интелектуални разговори. Най – често те започват с думите: Какво ще има за обяд? И свършват с думите: Вечерята беше обилна! И така до сутринта в търсене на интересна тема за интелектуални разговори.                                     

                          

 

Интелектуалка

 

 

Интелектуалката  е жена на средна възраст, която слага много червило или никога не използва такова. Тя сяда обикновено в партера, зад колоната, и гледа строго света, защото светът е строг към нея, в зависимост от това дали слага много  червило или  никога не използва  такова. Тя има на разположение цялото време, за да го преобърне, и няколко  монети в джоба. Понякога  задава въпроси на хората от другата страна на колоната и пита: „Ези или тура”? Те никога не отговарят, защото отдавана са се превърнали в колони.