NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Социалното инженерство в Китай
Светлин Одаджиев
Докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски"
Social Engineering in China
Svetlin Odadzhiev
PhD Student, South-West University, Blagoevgrad
Социалното инженерство като цяло се свързва с използването на централно планиране в опит за справянето със социалното промени и регулиране на бъдещото развитите и поведение на обществото. Социалното инженерство е дисциплина в социалната наука, която се отнася до усилията да се повлияе поведението на обществото от правителство, медии или отделни групи с цел да се създадат желаните от тях промени в обществото или таргет групи. Социалното инженерство може да се разгледа философски като детерминистичен феномен, където се реализират намеренията и целите за постигане на ново социално поведение.
Макар науката да е сравнително нова, то проблемите които засяга и разглежда, не са. С осъзнаването и разбирането за общество започва и формирането на начини и обяснения за методите, правилата и принципите, които би следвало да спомогнат за установяването и поддържането на социалния ред. Например в митовете за сътворението на света и човека откриваме първите основни принципи на социалното инженерство с цел да се създаде хармония между членовете на обществото.
Един от тези митове е китайският мит за НюВа, която създава хората: „От многото нюанси на жълтата земя НюВа създаде високи и ниски кукли; кукли слаби, но и дебели; къдрокоси и правокоси кукли. Създаде кукли с очи кръгли и големи като череши, други с очи дълги и стеснени като комарено крилце. Едни от тях направи с очи тъмни като нощното небе, а други с очи светли като течен мед. Всяко нейно творение бе различно, тъй че да може да ги различава. Тогава богинята вдъхна живот на всяка една от тях и те заподскачаха наоколо". (Collier, Irene Dea 2001, 26). Този мит не само показва създаването на човека, но установява и социалния ред. Сравнявайки този и библейският мит от книга Битите, можем да стигнем до идеята, че китайската мисъл е до известна степен по-развита в социално отношение. За разлика от историята за сътворението на Адам от кал, а след това Ева от неговото ребро, то в мита за НюВа може да се открие сътворението на цялото общество.
В Библейската история, макар и забележителна, до известна степен липсва обяснение за по-голямата картина - на цялото общество, разликата между членовете му и социалния ред. Това, което е близко до модел на социалното инженерство в библейския мит, е установяването на мъжкото превъзходство над жената, понеже Ева е създадена от реброто на Адам, от което следва че жената се превръща в подчинена на мъжа. В този контекст много въпроси остават без отговор или обясненията са объркващи. Например в библейския мит липсва разбиране на обществото като такова, как то се създава. Историята в Библията разказва как Адам и Ева биват наказани от Бог и прогонени от Райската градина, след което те имат две деца, от които се предполага да създадат цялото човечество. Техните деца обаче са момчета, а след извършването на първото убийство остава само един мъж, тогава как може да се създаде цяло общество. Макар че Библейските истории се разбират и като алегории, то въпросите остават. За разлика от тях китайската мисъл е много по-практична и даже в нейната митология е възможно да се открие осъзнаване на социалните отношения и ред.
Еволюцията на мисленето се променя с времето, а с него и разбирането за социалното инженерство, но несъмнено всичко може да се търси като започнато в древността, когато са поставят основите на обществото. По времето на династия Джоу наред с благородническото съсловие и простолюдието сега се появява нова прослойка шъ. Въпреки че са с благороднически произход, имат фамилно име и разполагат с привилегията да влизат в битки с бойни колесници, шъ не притежават земя. Те служат на феодалите като офицери във войската или като цивилни наемници, съветници, писари. С нарастване на търсенето на образовани хора тази прослойка се съсредоточова върху ученето. Именно от тях произлизат повечето известни китайски политици и философи. (Van Gulik 2003, 69) Те могат да се разглеждат като първообраз на учените чиновници, които играят огромна роля в администрацията на Китай даже и днес. Един от тези известни философи и политически мислители е Конфуций
Конфуций е бил преди всичко учител и цялата му мисъл е вградена в учението му. В началото е ученето - централното място, което то заема у Конфуций, отговаря на неговото убеждение, че човешката природа е напълно податлива на усъвършенстване. Човекът - всеки човек - се определя като същество, годно да се подобрява, да се перфекционира до безкрайност. За първи път в една аристократичната култура, силно структурирана на касти и кланове, човешкото същество се възприема в неговата цялост. (Chen Ann 2011, 59). Според Конфуций възпитанието не може да бъде чисто книжовно. Наистина неговото учение отрежда широко място на изучаването на старите текстове, но главното не е толкова теоретично познание, което е важно само по себе си, колкото конкретната и практическата му цел. Ето защо важното е „да знаеш как", а не „да знаеш, че", тъй като знанието цели преди всичко една годност, а не толкова да се сдобие с интелектуалното съдържание.
Конфуций изгражда морален, политико-етичен код, който повлиява всички сфери на живота и социалния ред в държавата. Той сравнява държавата със семейството, тъй че връзките, съществуващи в едно семейство, са същите и в държавата, но на по-голяма степен. Централно място в неговото учение заема благородният човек, който трябва да поддържа своето жън. Жън се проявява предимно в рационалистични добродетели, тъй като те се основават на реципрочността и на солидарността, чиято значимост може да се измери в йерархическите и задължителни връзки, които характеризират китайското общество и неговите особености. Онова, от което Конфуций се интересува в ритуала и на което задържа вниманието си, не е чисто религиозният аспект на едно жертвоприношението пред божеството, а ритуалното поведение на този, който участва в него. Понятието ли е образният знак на идеята, която обикновено се създава за ритуализма като обикновен етикет, като протокол, с една дума, като сбор от конвенционални, чисто външни поведения (Chen Ann 2011, 70)
Връзката, която естествено обосновава принадлежността на всеки индивид към света и към човешката общност, е тази между сина и бащата. Синовната почтителност е основният стълб на жън, доколкото е великолепна илюстрация на взаимната връзка - естествения ответ, който едното дете дава на родителската любов в общия контекст на семейната хармония Ученето, чувството за човечност и ритуалният дух са като триножник, върху който се основава конфуцианския залог. Олицетворението на тази троица е достойният човек, не само в личната етика, но преди всичко в политическата практика на владетеля. Когато семейството се схваща като продължение на индивида, а държавата - като продължение на семейството, и когато владетелят е за своите поданици това, което е бащата за синовете си, няма нарушение на връзката между етиката и политическата теория, защото последната е само разширение на първата до мащабите на общността. По такъв начин Конфуций превръща авторитета на владетеля в превъзходство на образцовия човек, не само защото владетелят култивира принципите на жън, сяо и ли, но най-вече защото той получава мандата на Небето, тъй като императорът, получавайки благословията на Небесата, става като баща за цялата нация.
След първото обединение на Китай по времето на династия Цин, новият император провежда радикални политически и икономически реформи, заменя феодалната йерархия с държавна бюрокрация, преразпределя земята между селяните и разделя империята на административни области. Императорите от династия Хан покровителстват конфуцианското учение не само защото дава идеологическа основа на империята, но и защото разпадането на феодалната система, съчетано с безпрецедентното териториално разширение, създава огромна необходимост от административни служители. Чиновниците от своя страна разполагат с огромен брой лични помощници и за да се попълни новият служебен бюрократичен апарат, е нужен допълнителен грамотен персонал, запознат с правилата и законите, а конфуцианските учени са единствената класа, от която може да бъде набран достатъчен като брой компетентен персонал. От този момент нататък учените чиновници играят важна роля в гражданските и военни служби в Китай. (Van Gulik 2003, 71). От друга страна институцията на куртизанките се основава на социални фактори и именно благодарение на тях процъфтява през следващите векове и играе значителна роля в издигането на социалния статут на жените. По това време и даже занапред на жените бил забранен достъп до образование. Те били в подчинено положение спрямо мъжете. Това разбиране за жените започнало да се променя благодарение на куртизанките, които били първите успели да получат някакво образование или обучение.
Институцията на куртизантките възниква през периода на Джоу, когато владетелите поддържат обучени жени за развлечение, а по-късно притежаването на такива групи се превръща в неотделим атрибут на социална значимост. Промяната в икономическата обстановка през Хан и Цин ограничава издържането на частни групи до управляващите семейства.
Икономиката и влиянието на династия Тан достигнали голям просперитет, което довежда до значително развитие в социалното превъзходство на мъжете. Въпреки това през епохата Тан толерантността към жените е безпрецедентна, а като ярък пример за това се явява императрица У Дзътиен. Такъв подем в зачитането на жените може да се обясни с няколко фактора. От една страна силата и разцветът на държавата са привлекли вниманието на много държави, които са изпратили там свои представители. Това показва тенденция на отвореност и толеранс, макар последствие подтиснат, към света. Империя като Китай по онова време предполага наличието на много националности в рамките на държавата (много на брой малцинства), което допълнително обогатява културния и морален облик на страната, навлизането и на западни модели и култура чрез търговските взаимоотношения добавили някои нови разбирания към традиционната китайска култура (Yi Jia 2015, 318). От друга страна основателите на династия Тан не били чисти ханци, което до известна степен влизало в противоречие с доминиращите конфуциански традиции, които имали за основа семейството и семейните ценности, които не били напълно присъщо за Тан.
По времето на Тан куртизанките имат признато място в обществото, професията им се смята за напълно законна и не се свързва с никакви срамни конотации и за разлика от долнопробните проститутки те не изпитват социални несгоди. Всеки град се гордее с куртизанките си и те играят важна роля във всички обществени занимания. В лицензираните квартали момичетата се класифицират според способностите им. Най-долната прослойка се състои от тези, които разчитат главно на физическата си привлекателност. Те живеят заедно в една спалня под строгия надзор на управителя. Девойките с музикални наклонности, талант в танците и литературата оформят по-висшата прослойка. Повечето от тях имат отделни спални и приемни. (Van Gulik 2003 188). С установяването на Нов Китай по-голямата част от жените били освободени от вековете на неравноправие по време на феодалната система. Социалният статут на жените претърпял качествен отскок. Различни основни женски права биват признати и оформени в закон. За първи път те получили правото да гласуват и биват избирани, както и да взимат участие в политиката, с което се изравнили по права с мъжете.
В началото на ХХв. в китайското общество настъпват дълбоки проблеми, най-напред в градовете пристанища, отстъпени на западните държави според договорите, тъй като там западното влияние е най-силно. Традиционният елит - благородничеството, вече не може да разчита на изпитната система, за да оправдае заеманото от него положение. Богатите благороднически семейства се преместват да живеят в градовете и наемат за управители на селските си владения представители на по-нисшата аристократична класа. Макар благородничеството да е учено в продължение на векове да презира търговията, много членове на тази класа в крайна сметка се посвещават на търговската дейност, като понякога се съюзяват с търговци ( Roberts,J.A.G. 2009, 267). След 1945г. Гуоминдана прави поредица от грешки, които в крайна сметка унищожават подкрепата от страна населението, от която всяко правителство се нуждае. Но грешките на Гуоминдана представляват не повече от половината обяснение за изместването на политическия баланс. Другата половина се предоставя от успеха на ККП в спечелването на битката за сърцата и умовете, най-вече в селата.
ККП въплъщава новата централизация на властта. Наскоро извоюваното национално единство е сведено до тясното ръководство на ККП във всички национални сфери. Колебанията във внезапното ускоряване на преобразуванията в страната се определят пряко от вътрешната динамика на партията, най-вече на ръководните й кадри. Така всички държавни и правителствени структури са дублирани от органи на ККП, които представляват истинските източници на властта, когато не става дума за едни и същи хора, заемащи постове на двете нива. Законността е тази на партията. ККП съвсем не бърза да изгради правна система, тоест да въведе предвидимо държавно устройство, определящо отношението между властта и населението. Властта на партията, тоест шефовете й, предхожда всякаква друга юрисдикция, което позволява на висшите ръководители в йерархията внезапно да сменят курса. Мао е свикнал с подобен род поведение и невинаги, а с течение на времето и все по-рядко, спазва вътрешнопартийните превила. ККП, която има зад гърба си две десетилетия военна практика и авторитарно кадрово подчинение на селското население , е силно йерархизирана. Командването се извършва от върха към основата със задължението на по-долните нива да изпълняват инструкциите на по-горните и да осигуряват изпълнението им от тези, които на свой ред са им подчинени: това е „демократическият централизъм", наследен пряко от съветския марксизъм-ленинизъм. (Liu Rolan 2000, 25). Една друга незабавно предприета мярка е увеличаването на образователното ниво на масите. Онези, чието училищно образование е било прекъснато заради войната, могат да се запишат в ускорените образователни курсове и милиони пълнолетни започват да посещават зимните учебни курсове и училища, където се преподава по ускорена програма.( Roberts,J.A.G. 2009, 331).
Ритъмът на китайския живот след създаването на КНР, както и живота в другите страни на реалния социализъм, се определя от големите кампании на режима за изпълнение на поставените цели, които държат непрестанно населението в напрежение, под натиск, в действие. Но те имат за цел и да парализират и дори да тероризират всяка реална или потенциална опозиция. Тези кампании подхранват мобилизиращия плам и социалните амбиции на кадрите; те въплъщават мощната динамика на преобразуване на страната, която впечатлява силно както населението, така и външния свят. Те допринасят по този начин за налагането на легитимността на новия режим, за оправдаване на претенциите му да бъде от по-различен тип от това, което е познавала страната дотогавал (Liu Rolan 2000, 30). Китайската културна революция дълго време е разглеждан като период на заличаване на половите различия. Наистина много учени доказват, че термини като пол и сексуалност като цяло се отричат в китайското общество по време на революцията в името на равенството между половете и пролетаризацията на мнозинството. Девизът на Мао „Времето се промени, сега мъжете и жените са равни" се пропагандира като мощно съобщение към милиони китайки. Още повече публичната роля на жените като борци на пролетариата и видни революционери била силно почитана. Например образът на Железните девойки - силни, мусколисти жени, които смело изпълняват работа, изискваща физическа сила, която преди традиционно се вършела от мъжете. Поправянето на кабели с високо напрежение било широко популяризирано като символ на друг маоиски девиз: "Там, където другарите имат успех, там могат да успеят и другарките". Традиционната женственост станала неприемлива в обществения дискурс по време на Културната революция. На жените започнало да се гледа като на полово неутрални. (Fei, Yan 2017, 64).
Тази политика, привидно одобрена от Мао, определя ориентацията на правителството, възстановяването на икономическия растеж, на планирането и на организациите за планиране, нарастването на външната търговия и подобряването на отношенията със Запада. Целта предполага също ефективното прилагане на решителна политика за ограничаване на раждаемостта, след като демографският въпрос остави безразличен Мао, по-чувствителен към предимствата на бройката, отколкото към бремето, което тя представлява." (Liu Rolan, 2000, 61). Китайската комунистическа партия (ККП) приема комбинация от институционален и култралистичен подход в представянето на Маоиската реторика за полово равенство. Първо институционално, партията изгражда политически контролирана йерархия. С цел да установи своята власт ККП започва програма за преобразование на хората, особено на интелигенцията. Прокламацията на пролетарските ценности като държавен идеал, което не е необичайна практика за установяване и гарантиране на комунистическата идеология, дава толкова нужното от правителството оправдание да елиминира критиците и политическите си врагове. Програмата за преобразувание премества членовете на неприемливата за властта класа и ги изпраща в провинцията, където трябва да научат важността от новия ред. Млади момичета и момчета са преместени от градски в селски райони с цел да подпомогнат развитието на земеделието.
Класовото етикиране става основен фактор за определянето на това дали някой да бъде превъзпитан или не. Хора, свързани с добрата класа, могат лесно да придобият политически кредит или да повишат своите политически позиции. Освен това тези хора имат възможността да получат желаната работа, повишение, заплащане, жилище или преместване в друго населено място. Така най-важните фактори, определящи неравенствата, са не на базата на пол, а на политически критерии, класова принадлежност или проява на инициативност на работното място. С цел да се култивира вярно на идеологията общество правителството инициира медийна кампания за признаване на жените като пролетарски бойци, използвайки примери като железните девойки. (Fei Yan 2017, 66).
Раждаемостта за началото на двадесети век се оценява на пет до шест раждания на жена. Републиканският наказателен кодекс и други правителствени наредби забраняват убийството на деца, но в доклади от 30-те години на миналия век в селските райони често се откриват данни, които сочат преференциално отношение към синовете, ако не директно детеубийство на момичета (Hershatter ,Gail 2007, 26). От средата на 50-те години партийно-плановиците отчитат населението като важна част от правенето на политиката, с акцент върху здравето и благосъстоянието. До средата на десетилетието водещото партийно ръководство тревожно поставя въпроса за бързия растеж на населението. С цел справяне с проблема то одобрява програма за контрол върху раждаемостта, но този подход скоро се превръща в доктрина за държавно контролиране на раждаемостта.
Китайското правителство въвежда политиката за едно дете в края на 70-те години, за да забави ръста на населението. Политиката далеч не се прилага еднакво. В големите градове много малко хора имат право да имат второ дете, но родителите в селските райони и членовете на етническите малцинства могат да кандидатстват за разрешение да имат второ, а понякога дори и трето дете. Особено ако и двамата родители са единствени деца или ако първото дете е момиче. Политиката за едно дете привлича критики от почти всеки възможен ъгъл. Често се прилага принудително, а приказките за принудителни аборти оглавяват пресата извън Китай.
Успехът на тази политика в градовете се дължи на няколко фактора. Държавата имала възможността да предостави ефективни стимули и наказания в градската среда. Градските семейства живеят в претъпкани жилища и разчитат на пенсии в допълнение към подкрепата, която би трябвало да получават от своите деца, достигайки напреднала възраст. Разработват се стратегии за мобилност, разчитащи по-скоро на образователни и работни връзки, отколкото на семейни такива. Градските жени, които работят в семеен бизнес, и жените, които по принцип са наясно с нарастващите разходи и усилия за отглеждане на деца, стават доста взискателни и понякога категорични в желанието си да нямат деца. (Hershatter, Gail 2007, 27). В селските райони, за разлика от градовете, политиката за едно дете се сблъсква с традиционната роля на домакинството като основна производствена единица. Селските семейства са достатъчно богати, за да платят високите такси за допълнителни раждания. Друг фактор е и общо отслабване на държавния контрол върху мобилността на селяните, доходите, дейностите и местните родови традиции.
Многобройните нежелани последствия превръща тази политика в най-голямото историческо упражнение по социално инженерство. Според наблюдения младежите, които са били отгледани като едно дете поради политиката на Китай, са по-малко склонни да се доверят на други, по-малко надеждни са, по-малко конкурентоспособни, по-песимистични и по-малко склонни да поемат риск. Може би най-извратената нежелана последица от политиката за едно дете засяга нейния ефект върху отношенията между половете и създаването на проблема "липсващи момичета" и увеличаване на хомосексуалността. Въпреки че политиката за едно дете вече не се практикува, ефектът от нея все още е налице.
Днес китайското правителство инициира идея за пълен контрол над нацията. Това ще е един свят, където всичко - от забавен кредит или критикуване на управляващата партия до неподходяща грижа за родителите си, може да доведе до загуба на точки. И в същия този свят крайният резултат ще определя кой какъв е и какво ще може да прави - дали ще може да заема пари, да праща децата си в най-добрите училища или да пътува в чужбина; дали ще може да получи стая в луксозен хотел, място в най-добрите ресторанти - или дори просто да отиде на среща. Може да звучи като научна фантастика, но може да бъде напълно възможно да се случи в Китай до 2020 г. Това е сценарият, съдържащ се в амбициозните планове на Китай за разработване на широко обхватна система за социални кредити, план, с който Комунистическата партия се надява да изгради култура на "искреност" и "хармонично социалистическо общество", където "запазването на доверие е най-важно".
Амбицията е да се съберат всички битове от информация, достъпна онлайн за китайските компании и граждани на едно място - и след това да се присъди на всеки от тях оценка, основана на техния политически, търговски, социален и правен "кредит". В основата на социалната кредитна система е опитът да се контролира огромната, анархична и слабо регулирана пазарна икономика на Китай, да се наказват компаниите, продаващи отровна храна или фалшиви лекарства, да се наказват лекарите, които вземат подкупи, и да се порицават мъжете, които изневеряват.
Идеята може да звучи революционно, но всъщност това е просто доразвиване на конфуцианската идея за награда и наказание. Идея, която влияе върху китайското общество от векове. Някои от наказанията показват желанието на партията да регулира личния живот на гражданите, като например хора, които не се грижат за възрастни роднини, получават наказание от 50 точки. Други санкции отразяват манията на партията за поддържане на обществения ред и за смазване на всякакви предизвикателства пред нейната власт - блокирането на партийни или правителствени служби се отразява със санкция от 50 точки; използването на интернет за фалшиво обвинение на другите довежда до приспадане от 100 точки. Спечелването на "национална чест" - като например признаването на някого като модел на добър гражданин или работник , може добави 100 точки към резултата му. (Simon Denyer).
В една такава система гражданите могат да се класифицират в четири категории: тези, които са получили квалификация "А", квалифицирана за държавна подкрепа при започване на бизнес и преференциално третиране при кандидатстване за присъединяване към партията, правителството или армията; или кандидатстване за повишение. Хората с клас "D" биват изключени от официална подкрепа или заетост. За разлика от конфуцианската идея за тежки, включително физически наказания, в плана за социални кредити наказанията са по-леки физически, но по- силно отразяващи се върху социалния живот - забрани за ползване на спални вагони във влаковете или забрана за пътуване в първа класа в самолетите например, или оставане в по-реномирани хотели, или изпращане на деца в най-добрите училища.
При одобрените от правителството пилотни проекти осем частни компании са създали кредитни бази данни, които събират широк спектър от онлайн, финансова и правна информация. Един от най-популярните е Sesame Credit, част от гигантската компания за електронна търговия Alibaba, която управлява най-голямата платформа за онлайн пазаруване в света. Десетки милиони потребители с високи резултати могат да наемат коли и велосипеди, без да остават депозит, твърдят служители на компанията, и могат да избегнат дълги опашки в болниците, като плащат такси, след като напуснат с няколко тапвания на смартфоните си. Сайтът за онлайн запознанства Baihe насърчава потребителите си да показват своите кредити, за да привлекат потенциални партньори; 15 на сто от потребителите го правят. (Simon Denyer). Тази система за оценяване, която правителството на Китай създава, е форма на социалното инженерство, показваща, че човек е достатъчно добър, ако докаж, че е достатъчно добър. Тази степен на достатъчност разделя хората с оценки, които са форма на подчинение на държавата. В рамките на тази система няма никаква неприкосновеност, всичко, което се прави, ще бъде наблюдавано. Системата може да се разглежда като друга утопична идея за перфектно общество, но шансовете да стане анти-утопия като големия брат на Оруел са далеч по-възможни.
Bibliography
1 Chen Ann, History of Chinese Though, 2011 Sofia, Publisher house Riva
2 Collier, Irene Dea. Chinese mythology 2001, Enslow Pub
3 Fei Yan, The annihilation of femininity in Mao's China: Gender inequality of sent-down youth during the Cultural Revolution in China Information Journal vol. 31 Issue 1 2017 page(s): 63-83
4 Hershatter, Gail, Women in China's Long Twentieth Century 2007, Global, Area, and International Archive University of California Press
5 Liu Rolan, Contemporary China, 2000 Sofia, Publisher house Kama
6 Roberts,J.A.G, History of China, 2009 Sofia, Publisher house Riva
7 Van Gulik, Robert, Sexual Life in Ancient China: A Preliminary Survey of Chinese Sex and Society from ca. 1500 B.C. Till 1644 A.D., 2003 Sofia, Publisher house Trud,
8 Yi Jia, TRANSFORMATIONS OF WOMAN'S SOCIAL STATUS IN CHINA, 317-328 ANNALES · Ser. hist. sociol. · 25 · 2015 · 2