Селското дете през социализма. Семейство и образование

Част І

Петя Вълкова

Софийски университет „Св. Климент Охридски"

petyavvulkova@gmail.com

 

The Childhood in the Rural Environment During the Socialist Regime: Family and Education

Part I

Petya Vulkova

Sofia University "St. Kliment Ohridski"

 

1. Увод

Настоящият текст се занимава с детството на село в периода на социалистическото управление в България и влиянието, което оказват върху него социалната среда и политическата реалност. Отправна точка на това изследване е фактът, че в крайна сметка в селото се съхраняват до голяма степен особеностите на традиционното общество. Тук ще бъде защитавана тезата, че тези особености оказват въздействие върху детството, независимо от това че властта в периода на социализма си поставя задачата да промени българското село, изкоренявайки от него всички остарели вярвания, практики и традиции, несъвместими със социалистическия начин на живот. Детето в същото време е обект и на мощни влияния от страна на властта. От гледна точка на социалистическата идеология то е изключително важен ресурс, изискващ особени грижи, внимание и контрол. И тъй като семейството и училището са двете ядра на възпитание и идейно влияние, които обаче често са в конфликт, настоящето изследване се занимава именно с тях, като си поставя за задача да изведе основните представи за семейната среда и образованието на децата от селата, изследвайки идеологическата литература от периода, в това число и детски периодични издания. Специално внимание се отделя на списание „Семейство и училище", показващо със самото си име голямата роля на тези два фактора в живота на децата. Целта на изследването е да провери чрез събрания емпиричен материал до каква степен идеологически формулираните представи отговарят на тогавашната действителност. Събраният материал е получен от общо 30 интервюта с хора, чието детство е протекло в рамките на социалистическия режим в България. 19 от тях са живели на село, 11 са живели в града, но са прекарвали определени периоди на село. Интервюирани са и петима родители от с. Старо село, които са отглеждали там децата си, родени в периода между 1965 и 1974 година.

 

2. Селското дете през социализма

Преди да се пристъпи към въпроса за семейството и образованието на селското дете, е необходимо самото то да бъде представено по-подробно. Както беше споменато, социалистическата идеология има особено отношение към децата, те са възприемани като бъдещите строители на социализма, като материал, от който да бъде изграден „новият човек", поради което властта се ангажира със задачата да осигури правилни грижи за здравето и най-вече за правилно възпитание и образование на децата, според разбиранията и нуждите на строя. Поради това в периода на социалистическо управление в страната са издавани множество книги и други информационни материали, свързани с представите за развитието на детето и необходимите грижи за неговото отглеждане и възпитание. Големи заслуги в това отношение има издателство „Медицина и физкултура", което издава редица материали в помощ на родителите. Сред тях е и поредица, наречена „Здравни беседи за селото", която се занимава с това да образова селското население по различни здравни въпроси, свързани с техния начин на живот. Голям дял от тези текстове са посветени на грижата за децата, тяхното правилно отглеждане и възпитание. (1) Самото наличие на тази поредица и големия брой текстовете, свързани с децата, са индикатор за това, че информираността на населението в селата по отношение на основни здравни въпроси не е на необходимото ниво. Съответно грижата за децата също има нужда от значителни подобрения, като за целта се предприема въпросната образователна инициатива, която следва да доведе до подобряване условията на живот на селското население и преди всичко на селските деца. Текстовете от поредицата, които се занимават с въпроси като закалителни процедури, възпитанието на здравни навици у децата и прочее, в действителност предоставят напълно идентична информация с тази, която се намира в общите наръчници за отглеждане и възпитание на деца, които излизат в същия период. (2) Самите автори също често съвпадат (3), а информацията, която се намира в книгите, публикувани под шапката на поредицата, по правило не бива съобразена с различията в начина на живот на село. Тези книжки не носят никаква директна информация за детското население в селата, но косвено те свидетелстват за една осъзната необходимост от създаването и разпространението на обособена литература, която да е насочена към селското население и да го информира по основни здравни въпроси, засягащи в голяма степен децата. Резултатите от проведените за целите на изследването интервюта показаха обаче, че поне на територията на село Старо село четенето на такава литература е било по-скоро изключение. Стана ясно, че за отглеждане на детето родителите се съветват преди всичко с по-старите жени в семейството, спазват и съветите на лекаря за хранене и спане и почти не ползват помощна литература. Закалителните процедури например заемат голям дял в нея, но само един от петимата интервюирани родители сочи, че е прилагал на децата си такива процедури. Това е и единственият от респондентите, който потвърди, че е чел списание „Семейство и училище" и е имал книга за помощ при отглеждането на дете. Стана ясно още, че за здравето на децата в селото е следял акушер-гинеколог, който е поставял ваксини на децата и е извършвал проверки по домовете на родителите, а в съседното село Друган е имало здравна служба.

Тук е важно да се отбележи, че една такава политика, свързана с осигуряването на добро здравеопазване на децата от селата, всъщност не е нещо ново, а е в известна степен наследена от работата на Съюза за закрила на децата в България (СЗДБ) от преди 1944 г. Кристина Попова се занимава с изследване на неговата дейност, като посочва, че той е създаден през 1925 г. като контролен център на всички средства за грижа за децата от раждането им до навършаване на осемнадесет годишна възраст, а също е ангажиран и с грижи за майките; усилията на Съюза и отношенето на дейците в него към майките и децата са диктувани от духа на Женевската декларация (Попова 1999: 141). СЗДБ се занимава особено със селската майка и селското дете, тъй като членовете му са смятали, че то е „най-малко обект на рационални грижи, използвано най-безогледно като работна ръка, най-малко се ползва от законодателната сила и е най-силно застрашено да се разболее и умре" (Попова 1999: 151). Съюзът си поставя за цел да пропагандира нуждата от грижи за селските деца, да изучи ситуацията на децата в селата, да намери форми на организирани грижи за малките деца и през лятото, когато родителите са най-заети със селска работа. По това време (20-те и 30-е години) градският елемент разширява дейност си в селата, като често се стига до културен сблъсък между новите схващания и традиционните представи за отглеждане на дете по селата, на които СЗДБ се противопоставя.

Удачен пример за представата, която социалистическата власт иска да формира за детето от село, е книгата „Душевност на българския селянин" на М. Драганов, публикувана през 1974 година, в която се обяснява, че детето от село се ражда в родилен дом и се храни с кисело мляко, „Хумана" и „Симилак". В първите месеци от живота си е в стерилна среда, която се различава от градската само по по-чистия въздух. Детето в предучилищна възраст е „твърде добре материално осигурено" (Драганов 1974: 263). Отбелязва се, че селското дете вече често се случва да порасне разглезено, както става с градските деца. За разлика от градското дете обаче, то получава реални възприятия за заобикалящия го свят (например благодарение на прекия контакт със селскостопанските животни). Селското дете също така не е пространствено ограничено, както градското дете, между стените на апартамента, пълен със забрани, то е самостоятелно и свободно.

Детските периодични издания като вестник „Септемврийче" и списанията „Пламъче", „Славейче" и „Дружинка", които са силно разпространени сред всички деца в периода на социализма в България, спомагат за формирането на представи като цитирната и у самите си малки читатели. Идеята, че селското дете, от една страна, се радва на чистия въздух, разполага с повече свобода и възможност да добие реална представа за заобикалящият го свят, а от друга, разполага с добри материални условия, сравними с тези в града, е една от водещите идеи, които изброените периодични издания се опитват да формират по отношение на селското дете . Друг ключов елемент в неговия образ е приписваното му трудолюбие, като е важно да се отбележи, че то е част от един по-обширен въпрос, свързан изобщо с новите представи за селото, неговите жители и труда, който те полагат. Основна задача по отношение на образа на българското село през периода на социализма, която си поставят периодични издания като списание „Семейство и училище" и детският вестник „Септемврийче", е представянето на селото като място, което тепърва предстои да се развива и да предоставя на своите жители все повече възможности. Селският труд се разглежда като важно и достойно дело, самият човек от село е обект на възхвали. Във връзка с трудолюбието на децата от селата често в разглежданата литература може да се види заложена идеята, че селското дете превъзхожда градското, което е лишено от практически опит и познания. Интересно е, че проведените интервюта потвърдиха без изключение, че за децата идването на село, независимо дали е за лятната ваканция, за период от няколко години или за почивните дни, при всички положения се свързва с полагане на някакъв тип труд. Голяма част от интервюираните „деца от града" посочват, че в града задълженията им са се свързвали преди всичко с поддържане на реда и чистотата в дома или са направо „шапка на тояга" (Интервю 2.1), докато на село се говори вече за работа. За една част от интервюираните тази работа е преди всичко с цел помощ на бабата и дядото в определени битови ситуации. Задължение на децата например често е носенето на вода от кладенец, брането на дребни плодове или храненето на домашните животни. За други обаче пристигането в селото се свързва с полагане на истински труд на полето или с животните, който е несравним със задълженията им в града.

Трудът е определящ за човека от село и това далеч не е валидно само за периода на социализма. Той е регулатор на ежедневието не само на възрастните, но и на децата, които биват постепенно натоварвани с нови и нови задачи, в зависимост от възрастта на детето и възможните дейности, които тя предполага. Така децата, които живеят на село, от рано въвличани в помощ на семействата си, независимо дали става въпрос за работа в домакинството или за помощ на родителите в местното стопанство. Трудовите задължения са от най-различен порядък, но предимно са свързани с грижа за домашните животни, което за голяма част от децата е и интересно. Отглеждането на една конкретна култура обаче се отличава с необходимостта от полагане на системен тежък труд, които далеч не оставя у децата весели спомени. Това е тютюнът. Сред интервюираните има такива, чието семейство се е занимавало с отглеждане на тютюн и до голяма степен за някои от тях това се е оказало определящо за детството им изобщо, тъй като са помагали активно в неговата обработка, принципно възложена на възрастните: „Ние тютюн имахме и сутрин и мен са ме карали. Ставаш, заносиш се. Тоя тютюн ни е много тормозил. По 5 дка на мама сложат, на всека жена сложат 5 дка, 5 дка!" (Интервю 1.4) - казва един. „За мене нямаше социализъм, за мене имаше само работа от много малък. Отглеждахме тютюн" (Интервю 1.11) - си спомня друг. „Детството беше убийствено" (Интервю 1.15) е мнението на трети респондент, който разказва: „сутрин ставаш в 3 часа, ходиш да береш тютюн, после в 7 отиваш на училище, като се върнеш от училище нижеш тютюн..." (Интервю 1.15) И макар че всички интервюта в крайна сметка оставят впечатлението, че през социализма и особено на село за децата има „изключително много работа на полето и с животните" (Интервю 2.10), все пак отглеждането на тютюн се оказва най-тежко и оставя в тях трайни негативни спомени за детството.

Разглежданите периодични издания приписват и още положителни качества на децата от селата, представяйки тяхната любознателност и спортни успехи като конкурентни с тези на децата от града. В изследваната детска периодика нерядко може да се намери статия, която коментира завидните спортни успехи на децата от дадено село, предимно свързани с футбола. От проведените интервюта се установи, че практикуването на този спорт е широко разпространено сред децата от село и футболът би могъл да се посочи като тяхна любима отборна игра. Един от респондентите дори определя като „най-голямото събитие на селото" провежданите през събота и неделя футболни мачове между селските отбори, за които посочва, че обикновено завършват с бой (Интервю 2.2).

Вестник „Септемврийче" е добър източник на текстове, които оформят за живеещите на село деца представата, че „каквито са на полето, вкъщи, край добитъка или в работилниците, такива - работливи, сериозни и много скромни, са и в клас" (Христов 1979: 1), а книгата за тях е така любима, както и оръдията на труда (Караметова 1984: 1). За голяма част от респондентите подобно твърдение може да се окаже валидно, тъй като мнозина посочват, че четеното е било любимо занимание през детството им, а причината за това за немалка част от тях е липсата на алтернативни развлечения. И въпреки че децата четат и чуждестранни автори като Карл Май и Даниел Дефо, все пак в най-голяма степен се чете задължителната литература, към която видимо у децата е създадена особена почит, независимо дали са били слаби или силни ученици. За една част от интервюираните обаче за четене или подготовка на уроците не е оставало много време, заради необходимостта от техния физически труд в домакинството. За други пък са съществували условия за добра подготовка, но не е имало интерес от страна на ученика към представения материал или учебния процес като цяло. Общото мнение е, че тогава учебният материал се е усвоявал много по-успешно от учениците в сравнение с днес и като една от причините за това се посочва качеството на учебниците. Децата през социализма - съгласно начина, по който ги представя в. „Септемврийче" - се ангажират също и с това да помагат на другарите си, за да е полезен учебният процес за всички, и в случай, че някой изпадне в затруднение, не иска да посещава занималня (Стоянов 1975а: 1) или не е чел урока (Стоянов 1975б: 2), останалите ученици са длъжни да реагират. От проведените интервюта стана ясно, че децата не просто са били спонтанно насреща за по-слабите си съученици, а са имали и задължението да оказват необходимата помощ. „Тогава задължително се помагаше на другите, задължително. Ако някой е слаб ученик, отиваш и му обясняваш материала. Ти носиш после отговорност за него. Ти му ставаш попечител, докато не влезе в час" (Интервю 1.15).

 

3. Семейството през социализма

Семейството през социализма се определя като основна клетка на обществото и като такава е натоварено с множество задачи от различен порядък. „Това е семейство, в което и двамата съпрузи са включени в обществения труд; в което обществено-политическата активност на съпрузите укрепва неговите устои; в което материалните условия създават сигурност за настоящето и бъдещето; където мъжът и жената взаимно се уважават за успехите си в труда; където всички важни решения се взимат с участието на всички негови членове; където децата се възпитават в дух на социална активност, на участие в изграждането на социалистическото общество; в което разпределението на домашния труд укрепва равенството; където съществува хармония в сексуалните отношения, а емоционалната основа е взаимната грижа, уважение, обич и другарство; където преобладава най-вече духовният живот. Това е, тъй да се каже, идеалното семейство от гледна точка на социалистическия начин на живот" (Кюранов 1987: 332).

 

3.1. Селското семейство

Като специфични особености на начина на живот на хората на село се посочват обикновено близостта с природата, традициите и обичаите от миналото. Селското семейство е определяно като група, насочена предимно към решаване на своите собствени проблеми, което преди се е определяло от характера на обществените отношения и слабото развитие на социалната политика за семейството. Твърди се, че старият тип отношения все още не са изживени, което налага въздействие чрез различни обществени форми на възпитание за „по-бързо изживяване на остатъците от старите семейни отношения и установяването на съвременни, съответстващи на социалистическия начин на живот" (Ангелов 1985: 425).

Отношението към социалистическия режим в селата в първите години след неговото установяване е свързан с процеса на колективизация. Следователно положителното или отрицателното отношение към режима се е определяло повече от преките последствия, които този процес имал върху семейството, отколкото от някаква идейна убеденост. Докато за малоимотните семейства колективизацията е посрещана радушно и те са влизали в ТКЗС без външен натиск, за по-състоятелните семейства нещата са били различни. Няколко от респондентите си спомнят например как семейството им се е опитвало да укрива селскостопански животни, за да не бъдат иззети, разказват също и за отнемането на техническо оборудване: „Дойде национализацията. И той (бащата) много тежко го преживя това нещо, защото една сутрин, когато става, аз съм била на 7-8 години, най-много на 10, и той става - там къде е трактора - стражари, такива - милиционери! И не се дава трактора да се пипне. Трактора изкараха, жътвачките изкараха, воловете изкараха, кравите. И така нататък. И не беха доволни, защото 115 дка земя, нали знаете..." (Интервю 1.1). Друг пък разказва за умишлен пожар, който унищожава нивите и посевите на онези жители на селото, които са отказали да влязат със земите си в местното ТКЗС: „И след 10 минути пламнаха кръстите тука горе на чукара, при манастиро горе тия кръсти. Жито скръстено на кръсти, нали знаеш, на снопове. И ги запалиха те тогава, точно кога стана стопанството - '54-та година. Аз съм бил на 6 години. И това го знам, като днеска ми е пред очите. Тука почна да бие камбанарията. Нагоре хората излезнаха там. Не може, как ще изгасиш? То това там всичко са ниви." (Интервю 1.7). Голяма част все пак споделят, че родителите им са имали положително отношение към режима, независимо от това, че им е било отнето движимо или недвижимо имущество. Немалка част от респондентите не са имали представа за идейната принадлежност на родителите си, докато за някои е било явно, че те са убедени социалисти. Заедно с продължаващите да съществуват патриархални отношения и нагласи в семействата, следващият проблем, следващата „голяма отживелица", която социалистическите автори виждат в селското семейство, е религиозността и особено семейните религиозни празници. Съвременни изследвания върху проблема показват, че по отношение на специфичната празничност в селата се наблюдава особен процес, чрез който се запазва старата традиционна празнична система, но и се усвоява нова социалистическа такава, като втората не замества първата, а я допълва (Пачаманова 2015: 163). Резултатите от нашето проучване показват, че в селата в периода на социализма религиозните практики не са така стриктно ограничавани, както в градовете, поради което голяма част от традициите се запазват. Това е особено валидно за Бъдни вечер - празник, който се е чествал и от нерелигиозни семейства. За празнуването на Бъдни вечер респондентите си спомнят традиционните ястия и питки, които се консумират върху разстлана на земята слама и като цяло отбелязват, че в семейството е имало активна подготовка за празника. Другият много почитан празник е Великден, при чието отбелязване също са се спазвали старите обичаи. Интересно е, че немалка част от респондентите казват, че в детството им не се е празнувало Коледа, а Нова година. Това показва, че в тяхното съзнание един от най-големите християнски празници Рождество Христово успешно се заменя с Нова година, тъй като и двата празника за децата са свързани с украсяване на елха, получаване на подаръци и т.н. Сред интервюираните има и такива, които си спомнят посещенията на коледарите и традициите, свързани с тях, като тук е важно да се каже, че самото коледуване е причислявано от възпитателната литература към полезните народни традиции, които трябва да се предават на децата (Цветков 1969: 13-14). Друг празник, за който се установи, че се е празнувал особено тържествено в селата, е Сирни Заговезни. Той също е свързан с религиозния календар, но се чества по народен обичай, и е оставил у тогавашните деца ярки спомени за преживяното. Все пак сред респондентите има и такива, които заявяват, че в детството си не са празнували религиозни празници. Изследването установи още, че в първите години след установяването на социалистическата власт празнуването на рождени дни не е било практика, а по-скоро изключение. За сметка на това обаче имените дни са се празнували с особена подготовка, без значение от възможностите на семейството, като общо правило е, че гостите не се канят, но задължително идват. По-особеното отношение към имените дни може да се обясни и с това, че самият празник (Гергьовден, Ивановден, Йордановден и т.н.) се е празнувал традиционно в семейството, където освен това имената обикновено се наследяват и често има повече от един празнуващ. Впоследствие става практика и рождените дни да се честват като особено събитие за детето, което в този ден получава подаръци и внимание. По отношение празнуването на национални празници може да се каже, че за тогавашните деца те са предимно свързани с манифестациите, на които са присъствали и като публика, когато не са взимали участие. В селата те са се чествали със събор и приготвяне на курбан, докато вътре в семейството по-скоро не е имало специално отношение към празника. В града обаче е било по-тържествено. Един от респондентите разказва, че на национални празници в неговия дом в град Перник винаги са идвали много гости - роднини, приятели и колеги на родителите му (Интервю 2.1).

 

3.2. Родители и родителски авторитет

Социалистическите автори посочват, че възпитанието на децата е немислимо без родителски авторитет, който не трябва да се доказва, а следва да се приема безвъпросно от децата. „Главната основа на родителския авторитет може да бъде само животът и работата на родителите, техният граждански лик и тяхното поведение" (Макаренко 1949: 14). Личният пример, както стана ясно, е най-важен и е предпоставка за изграждане на авторитет пред децата, но родителите не трябва да се преструват, а трябва сами да вярват и да са отдадени на трудовия и обществен живот. За да е стабилен един авторитет, между родителите и децата не трябва да има твърде голяма дистанция, но не трябва и да се угажда на всеки каприз. Физическото въздействие не бива да се прилага, защото такива родители падат изключително ниско в морално отношение и губят своя авторитет. Освен това такива мерки довеждат до много вреди за детето. Голяма заплаха за родителския авторитет са разминаванията във възпитателните подходи на възрастните, в това число вмешателството на бабата и дядото, които са в състояние да подриват авторитета на родителите.

 

3.2.1. Майката

Майката по разбираеми причини има главната отговорност за грижите и отглеждането на детето, но освен за физическото му развитие, майката е отговорна и за нравствения растеж на своето дете. Райна Шарова разглежда ролята на майката при възпитанието, като по правило излага разликите в това отношение между капиталистическото и социалистическото общество, посочвайки че съветското семейство отразява новия прогресивен характер на обществото, в което бащата и майката са с равни права, поради което се променя и характерът на семейното възпитание. „В зависимост от класовата принадлежност на родителите се определя и оформя и първоначалната идейна насоченост на детето" (Шарова 1949: 13). От огромно значение е това какво възпитание ще дадат родителите на децата си и тук най-голяма е ролята на майката, тъй като тя е най-близо до тях и е в състояние най-силно да им въздейства и да ги възпитава като „творци на новото социалистическо общество". „Животът показва, че най-добри деца, пълноценно развити, притежаващи високи нравствени качества, предани на делото на трудещите се, на работническата класа и на прогреса, са децата на трудещите се майки-работнички, селяни и трудови интелигентки" (Шарова 1949: 15). Основно разбиране е, че детето по примера на родителите си придобива трудови навици и любов към труда и трудещите се, поради което майката трябва да превърне семейството в малък трудов колектив, в който всеки има своите задължения и задачи, чието ежедневно изпълнение осигурява задоволяването нуждите на семейството и развитието на децата. Майката отрано трябва да започне с възпитанието на детето, което се случва с разказване на български приказки, песнички, показване на шевици и други вълнуващи материали, чрез които да стимулира любов към родния край. По този начин на по-късен етап в детското съзнание любовта към родината би следвало да се слее с любовта към социалистическото общество (която е дооформена в училище) и детето да стане предан гражданин на социалистическата държава и общество, да работи всеотдайно за тяхното преуспяване и за народно благоденствие. Обратният тип възпитание или по-точно липсата на такова би превърнало детето в човек, който е отхвърлен от новия живот. Поради това е важно самата майка да се е посветила на делото на социализма. Майката трябва да възпитава децата си в бодрост, жизнерадостност, смелост и твърдост, готовност да преодоляват всякакви трудности. Майката трябва да развие у детето навици за колективен живот, да познава постиженията на социализма и да запознае детето си с тях. И тук може да се каже, че реалността не съвпада докрай с гореописаното. Голяма част от респондентите на това изследване заявяват, че в периода на социализма реално никой в семейството не се е занимавал активно с възпитанието на децата, тъй като родителите са били на работа. От интервютата става ясно още, че основният възпитател в семейството се определя от това кой остава повече време вкъщи и кой от двамата родители се оказва по-строг. Но това, че майката трябва да е пример за децата си със своята трудова активност, е по-скоро изпълнено условие, тъй като в спомените на респондентите майката безспорно е трудеща се личност, която се труди обикновено в местното ТКЗС: „.майка ми си работеше все в ТКЗС-то, там си и умре, защото работата я уби" (Интервю 1.1).

 

3.2.2. Бащата

Ролята на бащата за възпитанието също е голяма, макар и не колкото тази на майката. Той трябва да бъде отличен пример за детето си и да се придържа към всички вече изброени правила за успешно социалистическо възпитание. В „Ролята на бащата при отглеждането на малкото дете" Семерджиева пише, че възпитателната роля на бащата започва още с подготовката за раждането. Той трябва да промени някои от своите навици, за да помогне на жената да спазва определен режим на хранене и сън. Бащата трябва да играе и главна роля в преустройството на жилището. В деня на раждането се препоръчва да поднесе на майката букет цветя и писмо, които да дадат на майката увереност, че няма да бъде сама в отглеждането на детето. Много е важно поддържане на чистотата както на детето, така и на всичко около него. Ако бащата е пушач, той трябва да се ограничи. Бащата трябва да помага при къпането на бебето. Трябва да облекчава майката до 6-7 месеца след раждането, тъй като тя не може да извършва тежък труд. Бащата има роля и в организирането на режима на детето, особено по отношение на съня и нощното събуждане. Също трябва да го извежда на разходки, да се включва в масажите и гимнастиката. Когато порасне, детето става много активно, а тази активност понякога изнервя родителите. Ролята на бащата тук е да осигури на детето кътче за игра с подходящи условия и предмети, с които да си играе. Движенията са много важни за детето, защото го приучават към определени способности и му дават запас от знания. Неговата нужда от движения и опознаване на околната среда може да се задоволи с ежедневните разходки. Развива се и детското въображение, на който процес не трябва да се пречи. Бащата тук може да играе много голяма роля - да му осигури необходими материали и играчки за игрите, да помага за развиване на въображението му с четене на приказки и гледане на картинки. Трябва да подхожда внимателно и отговорно към детските въпроси. Както беше отбелязано, личният пример има огромна роля за възпитанието, поради което е много важно и отношението на бащата към майката - детето трябва да види уважението към майката на първо място проявено от страна на бащата. Ако трябва да бъде представен един обобщен образ на бащата в селското семейство през социализма на базата на направените интервюта, то биха могли да се изведат две основни негови характеристики. От една страна, бащата много често отсъства от семейството, защото му се налага да ходи на командировки за различни периоди от време, което е и причината за много от респондентите да посочат майката като основния възпитател в семейството, защото тя е прекарвала повече време с тях. От друга страна, присъстващият баща обикновено е строг и взискателен. Това се отнася преди всичко за спазването на вечерен час, но и за подготовката на уроците и общото спазване на дисциплина, което от своя страна създава известна дистанция между детето и бащата, който в този случай е определян като основен възпитател в семейството от също немалка част от интервюираните.

 

3.2.3. Бабата и дядото

Вече беше споменато, че бабата и дядото са разбирани в известна степен като фактор, който оказва негативно влияние върху възпитанието на децата. Това е от особено значение за настоящия текст, тъй като бабите и дядовците обикновено са сред главните фигури в живота на децата от селата, а пък децата от града, които прекарват ваканциите си или по-съществени периоди от своето детство на село, се оставят там именно на грижите на баба и дядо, към които децата обикновено изпитват силна привързаност. Елеонора Кацарова от село Вършец разглежда по-подробно в своя статия причините, поради които по-възрастните родители се оказват основни виновници за погрешното възпитание на децата. На първо място, те много често са в конфликт с майката и бащата по отношение на възпитанието, противопоставят им се и по този начин сриват авторитета им. Те често прикриват децата и ги защитават, за което се смята, че формира грешни навици. Статията подчертава, че бабата и дядото трябва да знаят мястото си в семейството и не бива в никакъв случай да се намесват, когато родителите съветват децата си или ги наказват. Бабата и дядото освен това създават у децата навика да лъжат, като поемат отговорността за извършени от децата лоши постъпки или ги прикриват. Интервюираните за целите на това изследване потвърдиха това, че бабата и дядото са се отнасяли с тях по-нежно, отколкото родителите им, които са били по-строги. Но въпреки че е имало и случаи, в които по-възрастните родители са се намесвали във възпитателните въпроси, все пак големи разногласия в това отношение не е имало. Интересно е, че има и случаи на идейни разногласия между майката и бащата, от една страна, и дядото от друга, като в двата конкретни случая (Интервю 2.8; Интервю 1.12) дядото е този, който се оказва привърженик на социалистическия строй.

Михаил Михайлов също говори за „вредното" влияние на бабата и дядото, които често „в обичта и стремежа си да угодят във всичко на внучетата си, особено от нескрито желание и гордост те да приличат на тях, или от незнание и стари предразсъдъци старите родители насаждат вредни навици и привички, неправилни знания, които леко се възприемат от неукрепналото детско съзнание" (Михайлов 1961: 29-30) В статията се дават конкретни примери с дядо, който предлага на внука си да пуши лула, което довежда до необуздана кашлица. Разказва и за баба, която проявява физическа и вербална агресия към внучката си, които сами по себе си не се вместват в рамките на гореспоменатата характерна за баби и дядовци любов и нежност към внуците. Третият пример е дядо, който замъглява детската психика със суеверия, позволявайки си да обясни на своя внук, че звездите не падат от небето, защото са завързани там от ангел. По отношение на тютюнопушенето и консумацията на алкохол от страна на бабата и дядото от проведените интервюта не може да се направи заключението, че те са били честа практика сред по-възрастните родители, дори напротив - по-скоро бащата е този, който пуши в семейството. За това, че бабата и дядото са виновни за формиране на някакви религиозни представи за света у детето може да се каже, че има известна истина, причината за която настоящето изследване вижда в това, че те са носители на един по-традиционен тип мислене и обяснителни модели, които са склонни да прехвърлят на внуците си. Дотук може да се направи заключението, че по-възрастните родители вредят на възпитанието с това, че разглезват децата, подриват родителския авторитет, а също така са проводници на вредни навици и религиозни суеверия. С това обаче „вредното" влияние на бабата и дядото не се ограничават. Книгата „Татко, мама, баба, дядо и аз" разказва историята на Здравко - момче от града, чиито родители са го оставили за около година на село при баба му, след което детето се завръща в града, но се оказва, че грижите от страна на бабата са създали известни проблеми за детето. На първо място, майката отбелязва, че бабата не е помогнала на детето да развие своята самостоятелност, поради което се налага, когато детето вече е в града, то да бъде научено към определен режим и ред, за да се подчинява и в училище на определена дисциплина. Сега семейството следва усърдно да работи за ред и дисциплина и у дома, тъй като бабата е правила всичко вместо детето - миене, къпане и прочее. Това е довело до липсата на каквито и да е навици у детето. Освен това бабата не спазила и закалителните процедури. След като детето се завръща в града, родителите му го научават да свиква да измива ръцете си и да помага при къпането, което също е било пропуск от страна на бабата. Родителите успяват да запълнят и други липси в навиците и възпитанието, които са се оформили като последствие от грижите на бабата. Те научават детето си да се приготвя вечер за лягане, да подрежда играчките си, дори само да почиства стаята си. Детето преди е било приспивано от баба и дядо, но вече спазва строг режим на сън. И въпреки всичко казано от тогавашните специалисти за „вредното" влияние на бабата и дядото, те все пак се оказват изключително важни фигури в живота на интервюираните тогавашни деца, които говорят за тях с много топли чувства и споделят, че освен на труд, те са ги научили и на важни неща в живота, използвайки правилните подходи: „умееха да работят с детската психика" (Интервю 2.3).

 

Бележки

1. Андреев, А.. Грижи за малкото дете, Медицина и физкултура. София 1957; Шапкарева, К. Съвети за младата майка, Медицина и физкултура. София 1969.

2. Атанасова, А. и др. Отглеждане и възпитание на малкото дете, Медицина и физкултура. София 1981; Рачев, Л. и др. Отглеждане на кърмачето и малкото дете, Медицина и физкултура. София 1972.

3. Линка Исаева, Райна Арнаудова и др.

 

Литература

Аврамова, С. 1951. Детската градина и семейството, сп. Семейство и училище, бр. 6, с. 13-17

Ангелов, С. 1985. Социалистическият начин на живот. Теория и практика, Партиздат. София

Драганов, М. 1974. Душевност на българския селянин, Партиздат. София

Илиев, Б. 1968. Да не остаряват селата, сп. Семейство и училище, бр. 3, с. 4-7

Йонов, М. 1949. Перспективи пред семейството и училището, сп. Семейство и училище, бр. 1, с. 8-10

Карабалиев, М. 1951. Родителският комитет в помощ на училището, сп. Семейство и училище, бр. 2, с. 29

Караметова, А. 1984. Лято с песни и книги, в. Септемврийче, бр. 56 (4560), с. 1

Кюранов, Ч. 1987. Днешното българско семейство, Наука и изкуство. София

Макаренко, А. 1949. За родителския авторитет, сп. Семейство и училище, бр. 6, с. 10-16

Меджелиев, Г. 1964. За слетите класове, сп. Семейство и училище, бр. 10, с. 19-20

Михайлов, М. 1961. За възпитателните методи на баба и дядо, сп. Семейство и училище, бр. 3, с. 29-30

Пачаманова, И. 2015. Предишният преход. Жената и семейството при социализма, Сиела. София

Попова, К. 1999. Националното дете, ЛИК. София

Стоянов, Г. 1975а. Обикновена история, в. Септемврийче, бр. 25 (2593), с. 1

Стоянов, Г. 1975б. Тревога в VI клас, в. Септемврийче, бр. 36 (2602), с, 3

Узунова, А. 1952. Как да подготвим децата за постъпването им в първи клас, сп. Семейство и училище, бр. 1, с. 3-7

Христов, Х. 1979. Нашата сила, в. Септемврийче, бр. 24 (6608), с. 1

Цветков, М. 1969. Семейните битови традиции и децата, сп. Семейство и училище, бр. 10, с. 13-14

Шарова, Р. 1949. Ролята на майката при възпитанието, сп. Семейство и училище, бр. 3, с. 13-18