Мария Ванева

на равни разстояния от новостта и грешката

какъв е цветът на надеждата

по ръба между отчаяната и копнежната

какъв е мирисът на несрещата

по вида на неслучваното

ще ме познаеш

 

***

НЕСЪМНЕЖНО

Несъмнено. Не съм нежно съмнение.

Не съмна.

Не съмна нежно.

Съмна в съмнение.

***

стара спирка

неминаващ трамвай

минало небивало

бъдеще неидващо

спомняне на нищото

очакване на небъдното

миг събиращ

безвремието тук

***

 

КАНАВАТА НА ЖИВОТА МИ

Канава на съществото ми, на битието ми,

на същината ми, на екзистенцията ми

е любовта.

Любовта е основата, структурата, която

ме конституира и удържа,

здравата мрежа, в която

всичко останало се втъкава и вплита,

за да се изтъче живот плътен

с цветове и краски, с образи и звуци, с вкусове и аромати.

 

Понякога [например, когато съм далече и сама]

се случва втъканите неща

да се раздърпат и да си поразвалят вида.

Би могло дори да стане така,

че животът ми да се оголи от всички добавки,

които му придават плътност на вкуса,

да oстане сив и сух, без аромати.

Но докато канавата е непокътната и цяла -

дотогава и аз съм здрава.

 

В други случаи пък става

така, че сянка на съмнение пада върху любовта,

а също и върху собствените дела,

които по някакъв начин дават усещане за място в света.

Тогава и канавата се засяга,

нишките й почват да се разкъсват и поразплитат на места,

структурата се разклаща и губи здравина.

Но докато крайчетата все още могат да се вържат

и плетката е с известни усилия възстановима -

дотогава и болестта ми е сравнително лесно лечима.

 

Ако обаче от всички плътно-цветни неща

се отлепи и отстрани канавата на любовта,

тогава от живота ми остават само

облепени към нищото придатки,

[както някои философи биха казали –]

акциденции без същност. Кухи фасади,

без основи и без план. Декори

за даже неслучващо се представление. Усещане

за пустота и фалш.

Вещи без ценност.

Случки без стойност.

Думи, опразнени от значение.

Разговори без съдържание.

Жестове без смисъл.

Действия без цел.

Тогава вече

съм така крехка и уязвима,

че се нуждая от чудо,

за да продължа да съм жива.

Ако любов нямам, нищо нямам,

щом любов нямам, нищо не съм [1 Кор., 13:2].

***