Significant work of the most significant Bulgarian analytical philosopher (Review of the Nikolai Milkov's book "Philosophy of logical atomism")

 2018, Санкт-Петербург: Наука

Веднага трябва да започна с уточнение. Преди няколко месеца написах две рецензии за книгата на проф. Тодор Полименов Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 2018, 386 с.). И в двете рецензии утвърждавам, че Тодор Полименов е „бащата на българското фрегезнание" (вж. подр. Лозев 2018 и Lozev 2019: 104). Понеже Фреге вече безспорно се смята за един от бащите на аналитичната философия, по силата на „менталната инерция" е естествено да предположим, че „бащата на българското фрегезнание" ще е „най-значимият български аналитичен философ".

Според мен това не е така. Няма как да отнемем от проф. Николай Милков първенството в полето на българската аналитична философия (доколкото можем да говорим за такава). Уверен съм, че и проф. Полименов ще се съгласи с подобно мнение: и не само защото е с двайсетина години „по-назад" във времето от проф. Милков (и следователно преводите му на Фреге и трудовете му върху него се появиха след свършеното от Милков), а и защото в българската философия Фреге се появи при вече положена и прохождаща аналитична традиция, зададена от Милков. В случая, разбира се, изказвам лично мнение и ако то предизвика критика или дискусия, ще се радвам да участвам в нея.

Уточнението ми трябва да продължи и в друга посока: доколко Николай Милков е „български аналитичен философ"? В това отношение мога да приема критика, защото зрелите години на Милков - и съответно всичко сътворявано в тях и днес - преминават извън България. До момента публикуваните му обемни трудове са на английски език. И все пак за нас, работещите в полето на аналитичната философия, проф. Милков ще остане като българския философ утвърдил своята пионерска следа във философията на съвременна България.

За мнозина вероятно е изненада, че книгата, която накратко ще представя, излиза на руски език. Тя е публикувана от едно от най-престижните руски издателства за научна литература (както се изрази мой колега - издателство-мечта за всеки философ да попадне в него!). Обаче - Милков на руски! - съвсем не е изненада за онези, които дори бегло познават биографията му. Той защитава докторска дисертация (т.е. дисертация за кандидат на философските науки в терминологията на „времето") в Съветския съюз през 1983 г. и рецензираната тук книга - несъмнено най-обемният му труд на руски език - е всъщност неговата дисертация, разработена преди повече от тридесет и пет години. (Нужно е да добавим и фразата „с известни редакции", като отчетем бележките на Милков от Предговора за „старателното отстраняване" в текста на задължителните по онова време позовавания на „класиците на марксистко-ленинската философия" и „ритуалните славословия по адрес на Комунистическите партии на Съветския съюз и България" (Милков 2018: 3)).

По повод значението на факта да се публикува книга в Русия не мога да устоя на изкушението да разкажа епизод от срещите ми с Карл Попър през април 1992 г. По това време двутомникът Отвореното общество и неговите врагове се подготвяше за публикуване не само в България, но и в Русия. Когато говореше за предстоящото руско издание на книгата, 90-годишният Попър видимо се оживяваше и веднъж възкликна, че - да, в живота има чудеса! - и според него доказателство за тях е фактът, че неговият двутомник ще излезе на руски език. Нещо, което само преди няколко години е смятал за абсолютно невъзможно!

*

Книгата на Милков има класическата структура на дисертация - увод, две глави и заключение. Всяка от главите е посветена съответно на двете „версии" на логическия атомизъм - Ръселовата (Глава първа) и Витгенщайновата (Глава втора). Вероятно съдя пристрастно, но първа глава намирам за по-интересна и информативна от гледна точка на самата доктрина „логически атомизъм". Тук Милков пространно, ясно и задълбочено проследява генезиса - при Ръсел - на идеята за логическия атомизъм и различните насоки, които Ръселовата мисъл - въоръжена с „новото средство" - изпробва при търсенето на решения на логически, епистемологически и онтологически проблеми. Главата е фактически критически очерк на философското развитие на Ръсел, което след извършения заедно с Мур обрат от края на Деветнадесети век, минава под знака на логическия атомизъм. Милков пресъздава сложната картина не само на различните видове и подвидове на Ръселовия логически атомизъм, но и, така да се каже, тристранната природа на логическия атомизъм, разбран веднъж като онтологически атомизъм, който приема, че светът се състои от прости (simples, индивиди), втори път, като епистемологически атомизъм, съгласно който „светът може да бъде опознат с помощта на атомарни пропозиции", и трети път, като логически атомизъм, за който всяка истина се познава като независима от другите истини (вж. подр. Милков 2018: 168). Светогледните лутания на Ръселовата мисъл, доминирана от идеите на логическия атомизъм в различните му форми в крайна сметка водят до радикалния обрат през 1919 г., т.е. до завоя на Ръсел към неутралния монизъм.

Във втора глава на книгата е показано „другото лице", или витгенщайнианската версия, на логическия атомизъм, както е развит в ранната философия на Витгенщайн. Много точно и въздействащо е анализирана главната доктрина на Витгенщайн за показването (showing) и казването (saying) и за невъзможността да се назове, изкаже или говори за мистичното. С дихотомията showing - saying са свързани най-оригиналните афоризми на Логико-философския трактат. Главата има по-широк от логическия атомизъм обхват: в нея Милков анализира освен логическия и другите два важни извора на първата философия на Витгенщайн - неговата етика и естестика, което придава завършен вид на темата.

Заключението обобщава резултатите от критическите изследвания в двете глави. Като размисля над тях, читателят осъзнава, че не е случайно твърдението на автора в Предговора, че именно сега, след повече от тридесет и пет години, при подготовката на текста за печат открива в него редица идеи, които, без да съзнава, пространно е развивал в по-късните си трудове.

Настоящата кратка рецензия бих искал да завърша с нещо като догадка, и дори повече от догадка. Почти съм убеден, че когато издателство „Наука" в руската „северна столица" е работило над тази безупречна като външен вид и оформление книга, то не е мислило само за търговския успех, какъвто тя има и ще има. Книгата най-вероятно е издадена и като своеобразен подарък за шейсет и пет - годишния юбилей на нейния автор Николай Милков - професор в Университета на Падерборн, Германия. „Подаръкът" носи интересно послание: той е нагледен пример за факта, че и след тридесет и пет години темата за логическия атомизъм, и по-общо - за началото на аналитичната философия, е все още интересна и значима. „Подаръкът" освен това е потвърждание и на думите на Милков от Предговора, че всъщност на изток от „европейския Запад" винаги е имало критическа философска рефлексия на всичко, което Западът е произвеждал във философията си. Няма съмнение, че „подаръкът" наистина ще е подарък за „студентите, аспирантите и университетските преподаватели не само по логика и философия, но също и по теория на езика и теория на науката" (Милков 2018: 2).

Литература:

Милков, Н. 2018. Философия логического атомизма, Санкт-Петербург: Изд. „Наука".

Лозев, К. 2018. Рецензия за книгата на Тодор Полименов „Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика", сп. НОТА БЕНЕ, бр. 41, Retrieved on 6 March 2019, at: http://notabene-bg.org/read.php?id=713.

Lozev, K. 2019. Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov (A Review) // Philosophy, Vol. 28, Number 1, 2019, 104 - 105.