NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Изкуство и трансцендиране

В този брой

Списание NotaBene Брой 54 (2021) водещ броя: Антоанета Николова

Тема на броя: Изкуство и трансцендиране

Даоисткият възглед за онтогенезиса в древнокитайските космологични есета „Великото едно поражда водата“ и „Вечно отдръпващо се начало" (ок. 5–4 в. пр.н.е.)

В статията се разглежда древната даоистка онтология, опирайки се на първоизточници от „Бамбуковите дъсчици от чуската гробница в Гуодиен“ Guodian Chumu zhujian и „Бамбукови книги, период на Воюващите царства“ Zhanguo Chu zhushu. Двете избрани есета (направен е превод на български език) предлагат онтологични модели, които са висши абстракции, освободени от мистични конотации и от всякаква антропоморфност. В центъра им е понятието „да бъдеш така от само себе си“, което е следване на заложеното на микро и макро ниво тороидалното движение Дао.

Ключови думи: даоистка онтология; секта Гуан-Лао; Дао; „да бъдеш така от само себе си“; Великото едно Тайи; ос на света; онтология на копринената нишка; психоморфизъм; психо-космичен първофлуид ци; фрактална самоподобност

Към публикацията »

Опит за дълбинна онтология на твореца в изкуството. Първа част

Текстът си поставя за цел сбитото понятизиране на основни положения в дълбинната онтология на твореца в изкуството. Тези положения са свързани с особености на участието, което ролята на твореца изразява и което предполага разграничаването на същностната вътрешност на творческата дейност от нейната проявена външност (например като разработена техника). Участието се разбира метафизически, съответно анализът се опитва да извлече ролята на човека творец от особеностите на метафизическото положение на човека.
Студията е осъществена с финансовата подкрепа на Програмата на БАН и МОН за подпомагане на млади учени и докторанти – сесия 2021 г.

Към публикацията »

Подиум

Хиндуисткият и суфийският мистически път на екстаза в сравнителна перспектива. Първа част

Целта на настоящето изследване е да предложи сравнителен анализ на мистичните пътеки в хиндуизма (адвайта веданта и бхакти) и тези в исляма (суфизма) от гледна точка на тяхната цел – единението с Божественото, носещо непроменливо блаженство и религиозен екстаз (ananda). Описана е същността на мистицизма като течение, познато във всички световни религии в опита на човек да търси непосредствен, личен съюз (unio mistica)с Бог – Единната Реалност. Разгледани са основните доктрини в мистицизма на Упанишадите и двата вида мистицизъм на персоналността и безкрайността. Сравняват се понятията Фана', анихилация и бака, интеграция в суфизма с концепцията в адвайта „не това, не онова“ –деиндентификация от „ограничаващите допълнения“ (kosa). Съпоставят се сотерологичните доктрини и концепциите за релацията на микро- и макрокосмос, различаването на илюзорното от истинното. За целите на изследването са разгледани и сравнени откъси от Бхагавадгита, Упанишадите (Чхандогия, Брихадараняка, Мандукя, Тайттирия, Каушитаки, Катха) и някои коментари на Ади Шанкарачаря, Джалаладдин Руми, Джубран Халил Джубран, Абу Хамид ал-Газали, Кабир, Ибн Араби и Баязид Бисами. Наблюдението показва заслужаващи внимание прилики, както и някои разлики в мистичните традиции на хиндуизма и исляма, било то
като път на знанието или на любовта, като доказателство за единния стремеж на човека към постоянно, непроменливо щастие и блаженство (ananda).
Ключови думи: мистицизъм, екстаз, хиндуизъм, суфизъм, бхакти, адвайта веданта, анихилация (фанa’), самадхи, анандa

Към публикацията »

Хиндуисткият и суфийският мистически път на екстаза в сравнителна перспектива. Втора част

Целта на настоящето изследване е да предложи сравнителен анализ ­на мистичните пътеки в хиндуизма (адвайта веданта и бхакти) и тези в исляма (суфизма) от гледна точка на тяхната цел – единението с Божественото, носещо непроменливо блаженство и религиозен екстаз (ananda).

Към публикацията »

Необходимостта от алегорическата херменевтика и езика на мистериите при Филон Александрийски

Тази статия е насочена към пасаж от De Providentia (Prov. II 40-41), който се явява изключително важен за изследователите на творчеството на Филон Александрийски. В него Филон, в духа на вековната традиция в античната мисъл, експлицитно дава своята обосновка от необходимостта от алегорическа интерпретация на митовете на Омир и Хезиод. В допълнение той уподобява тази интерпретация на посвещението в мистерии. Не само тук, но и на много други места в неговите алегорически трактати, Филон използва специфичния език на мистериите, за да внуши най-малкото определен дух на избранност и тайнственост при прилагането на алегорическата интерпретация не само към езическите митове, но и към Свещеното Писание.
Ключови думи: Филон Александрийски, алегорическа интерпретация, език на мистериите

Към публикацията »

Minima moralia

Какво са конспиративните теории и можем ли без тях?

  • Автор: Дафина Иванова Генова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, dafinagenova50@gmail.com
  • Рубрика: Minima moralia
  • Брой: Изкуство и трансцендиране

Настоящата статия си поставя за цел критично да анализира различни схващания за конспиративните теории в областта на психологията, социалните
науки и философията. Коментират се характерните когнитивни изкривявания при формирането на конспиративни убеждения като ефектът на пропорционалността при интуитивното мислене, ефектът на конюнкцията, ефектът на повторението, отричане на случайността и максимализиране на каузалността, погрешни умозаключения и др. Коментира се ролята на конспиративните убеждения както при утвърждаването на позитивен социален образ, така и при консолидирането на групата в опозицията „ние“ – „те“. Конспиративните теории изпълняват, също така, функцията на естествен механизъм за справяне с тревожността, несигурността и страха, породени от травмиращите събития, които те обясняват. Като се следва парадигмата на посочените научни области, в изложението конспиративната теория се концептуализира като твърдение и убеждение. Коментират се и разликите и приликите между конспиративните теории и слуховете.
Ключови думи: конспиративни теории, обоснованост и функции на конспиративните теории, слухове

Към публикацията »

Прилагайки лечебната и терапевтична сила на изкуството. Първа част

Работата цели да покаже как теоретичните разработки в сферата на изкуството могат да бъдат приложени чисто практически с цел лечение, за намаляване на напрежението при стресова ситуация, за постигане на душевен баланс и хармония. Прави се анализ на Питагорейското учение за музика на небесните сфери, където звукът и цветът са свързани в еквивалентна и асоциативна релация, бидейки първооснови на света. Извежда се идеята за синтез на музиката и живописта, както и разглеждането на музиката като лечебна. Проследява се разбирането за цветомузиката: 1/ чисто инструментално като развитие в историята; 2/ посочва се сензитивното измерение на еквивалента звук-цвят и синестезията като мултисензорен превод на звука в цвят и обратното. След като чрез питагорейството е изведено лечебното приложение на музиката, се преминава към цвета и въздействието му върху тялото и духа, като се разглежда Кандински и теорията му за цвета. Накрая се представя мантра йога като „цветово лечебно озвучаване“, с което се показва, че едновременното синтетично въздействие на цвят-звук е характерно и за Запада, и за Изтока.

Ключови думи: музика на небесните сфери, хармония на света, монохорд, хармоника, космос, трансфер цвят-звук, синестезия, Кандински: теория на цвета, мантри, мантра йога

Към публикацията »

Вавилон

Митът за Слънцето и Луната

Pревод от румънски на мита за Слънцето и Луната, древен поетичен мит, който все още се помни от двете страни на Дунава.


Към публикацията »

Анонс

Символите в мита за Орфей - изследване на истината и нейното разгръщане

Статията разглежда смисъла на символите в мита за Орфей като интерпретира различни подходи за неговото разгръщане. Особено внимание е отделено на някои от най-важните символи, които се срещат като „маска“ на мъдростта и в други митове – песента и музиката, магията на изкуството като цяло, поезията, змията, реката. В разработката на темата е заложена авторова интерпретация на разгръщането на енергията като естествен път за еволюцията на познанието зад символа.
Ключови думи: изкуство, поезия, смисъла на символите, Орфей, познанието зад символа

Към публикацията »

Философско-социологически измерения на глобализацията като икономика и новите видове труд

Тази статия има за цел да представи един философско-социологически поглед към измеренията на глобализацията като икономика и новите видове труд. Основните моменти в статията са: Въведение – исторически предпоставки за глобализацията; Глобализираната икономика като проявление на либералната идеология; Социални измерения на глобализираната икономика; Новите форми на труд; Прекариатът – новата глобална класа; Личността на прекариата. Статията завършва с извода, че: най-дълбокото значение, носено от идеята за глобализацията, е това за непредвидимия, неподчинен на правила и самостойно развиващ се характер на нещата в света. Идеята за универсализация носи надеждата и намерението за създаване на порядък, точно както понятията цивилизация, развитие, конвергенция и консенсус, т.е. универсален ред. Същевременно е обявено намерението да се уеднаквят жизнените условия на всички и навсякъде, така че всеки да има равни възможности за живот.

Към публикацията »

Poiesis

Къщата-кораб

Силвия Борисова е доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“, Институт по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; разкази от Джордж Еджъртън, Хърбърт Джордж Уелс; поезия). Професионалният й; интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие се заражда още в ранните й стъпки в поезията и рисуването с изправянето пред въпроса кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така за нея естетическата теория и художествената практика се превръщат в неотделимо едно в задаването и отговарянето на ред последвали въпроси и през времето се занимава с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.
Нейни поезия, приказки, есета и илюстрации са публикувани в сп. „Родна реч“ (1999–2003), сп. „Кръг“ (1999–2001), в-к „Пулс“ (2002), в-к „Български писател“ (2003), „Антология на младите български поети“ (2008) и „Литературен вестник“ (2019).
Предложените в настоящия брой на сп. „NotaBene“ стихове са писани в периода от 1999 г. до днес.

Към публикацията »

Стихотворения на Павлина Гaтева

  • Автор: Павлина Ангелова Гатева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицински факултет, q1w2e3r@abv.bg
  • Рубрика: Poiesis
  • Брой: Изкуство и трансцендиране

Към публикацията »

Рецензии

Гравитацията на тъгата

Размисли върху романа на Хайнц Хеле "Преодоляване на гравитацията" (превод от немски Гергана Фъркова, издателство ФънТези, 2021 г.).

Към публикацията »