NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Пътища на хуманизма

В този брой

Списание NotaBene Брой 58 (2022) Водеща на броя: Ива Манова

Тема на броя: Пътища на хуманизма

Humanism in/and Romanticism: Reception of the Image of Giordano Bruno in Bulgarian Literature

Развила се предимно като модерна литература през XIX и XX век, българската литература е била повлияна главно от Западноевропейския и Славянския романтизъм, като по този начин сякаш остава почти невъзприемчива към по-ранните етапи на Западната култура, свързани с Ренесанса. Въпреки това моменти от ренесансовата и хуманистичната култура, утаени в Западната традиция, се пренасят в българската литература с посредничеството на силно романтизирана интерпретация. В настоящата статия ще опитаме да покажем преплитането на хуманизма и Романтизма в българската модерна литература, като анализираме рецепцията на образа на Джордано Бруно главно в две литературни произведения – поемата „Пияница“ (1900) на почти неизвестния български автор Славчо Кесяков и историко-биографичния роман „Джордано Бруно: Светлини от кладата“ (1966) на българския философ Слави Боянов. В тези два текста фигурата на Бруно се появява в образа на типичния романтически герой, образ, който в своя исторически контекст е употребен за утвърждаване на търсената Модерност на българската литература. Като проследим източниците, използвани от българските автори при представянето на противоречивата фигура на Джордано Бруно, установяваме, че те са белязани от печата на Западния и Славянския романтизъм с техния интерес към идеи като силата и свободата на човешкия дух и отношението на духа към универсалното, идеалното и вечното.

Към публикацията »

Философката антропология на Макс Шелер и хуманизмът на Джовани Пико дела Мирандола

Текстът разглежда историко-философски паралел между двузначността на понятията „хуманисти“, „хуманизъм“ и „човек“: йерархичната структура на човешката потенция в текста на Джовани Пико дела Мирандола от XV в. и теорията за „стъпала на психофизическото битие“ на Макс Шелер през XX в. Изследват се проблемът за отправната точка на питането за мястото на човека чрез допускането на естествено изначално битие или небитие и следствията за самото питане от тези разлики, както и последиците от това питане относно историко-философските предпоставки, от които възникват така актуалните въпроси на трансхуманизма.

Към публикацията »

Artificial Intelligence, the Hype, the Hope and the Lopsided Lore

Статията има за цел да подложи на изследване успоредната еволюция на техническия прогрес в Изкуствения интелект (ИИ) и заобикалящата дезинформация и погрешното тълкуване на научните резултати в медиите. Хиперболизацията и пререкламирането на тези резултати водят до култивиране на силно очакване на положителни, почти невъзможни резултати по отношение на учените, работещи в сферата на ИИ. Преекспонираните резултати или пререкламирането са предпоставка за разпалване на недоволство вследствие на неудовлетвореност от неоправданите очаквания, а историята на изследване на ИИ показва, че колебанията на пререкламирането са добър индикатор за настъпваща научна Зима или период, в който се наблюдава силен спад на интереса към ИИ.

Към публикацията »

Отчуждението от труда и постапокалиптичният капитализъм

Статията интерпретира определението на А. Зупанчич „работникът не съществува“ като постапокалиптична визия за капиталистическите обществени отношения посредством теорията на Ищван Месарош за отчуждението от труда и параграфа за господаря и роба от „Феноменология на духа“.

Към публикацията »

Епигенетика и преодоляване на дихотомията природно – социално

Статията представя едно ново направление в биологията – епигенетиката – и нейното значение за преосмисляне на отношението между природно и социално. Показани са корените и еволюцията на идеите на епигенетиката през вековете, но акцентът е върху нейния съвременен етап. Тя бележи края на генетичния детерминизъм, като разкрива основния факт, че експресията на гените се регулира и контролира от сложната клетъчна среда. Показани са основните механизми на този процес. В тясна връзка с това се акцентира върху друг основен момент: външната среда също слага свой епигенетичен отпечатък върху експресията на гените, а пък самият този отпечатък на свой ред се отразява върху структурите, функциите и поведението на съответния организъм, а нерядко и върху неговите потомци. При човека почти всички фактори на външната среда са социални или съдържат съществен социален елемент. В този смисъл може да се твърди, че социалното се биологизира чрез своя епигенетичен отпечатък, а биологичното, под формата на този отпечатък, поражда социални следствия. Налице са факти, които свидетелстват, че епигенетичните механизми водят до биологизиране, до расовизиране на социалната стратификация. В този план, епигенетиката е огромно предизвикателство пред социалните науки, което все още е извън полезрението на българската социална наука.

Към публикацията »

Подиум

Biopolitical Incursions of Self-Fashioning and Revaluing Life through Social Media in the Context of the War Between Russia and Ukraine. Part I

This paper tackles the role of social-media in performing biopolitical incursions into the so-called “immunization” process that harmed communities and collateral victims of the Russian-Ukrainian war deal with, in overcoming abusive actions policies applied by aggressors. My argument is that within the era of post-truth, social-media transgresses a biopolitical turn through which affected communities and their supportive actors create a new social contract based on preventing violence, combating fake-news, and increasing real interest for truth beyond political narratives and mediatic appetite for drama. The first part of the article deals with the Nietzschean roots of self-fashioning and self-constitution practices that are easily commutable into the virtual environments provided by social-media that concentrates on content that excessively aestheticizes life. The second part of the article highlights Nietzsche’s philosophy as proto-biopolitics that has at its heart the intention to explore life between masters and slaves, between aggressors and victims, between dominant social actors and excluded communities. Engaging Foucault’s, Agamben’s and Esposito’s biopolitical arguments, I will explain to what extent the traumatic experience of war reframes a digital social-contract that, by means of networking and virtual self-fashioning, reconsider the value of life, the experience of premeditated death, the responsibility behind guilt and the need for an authentic and uncompromised memory, by placing at their core the interference, uses and abuses of social-media.

Към публикацията »

Correlation of War in the Former Yugoslavia with the Conflicts in Nagorno-Karabakh and Ukraine. Part I

The paper considers the broader social context of the wars in the territories of the former states of SFRY and the USSR. The war in the former Yugoslavia resulted in enormous human casualties, material destruction and refugees. The essential reasons consist in major centuries-long confrontations between countries on ethnic and religious grounds. Objective indicators indicate that there are permanent contradictions in interstate relations, as well as risks of conflict recurrence. It is obvious that there is a correlation between the post-Yugoslav war and the wars between Armenia and Azerbaijan over the Nagorno-Karabakh region and the current one in Ukraine. The conflicts are a consequence of the aspirations for the formation of national-states, the triumphalist policy of the great powers and the efforts of the United States and its allies to control the territories of the former socialist republics. The fact is that the institutions of the international community are not able to resolve numerous contemporary conflicts in the world, so their radical reorganization is necessary.

Към публикацията »

Хомосексуализмът в България. Част I

В статията се прави анализ на реалното развитие на хомосексуализма и отношението към него в България в периода, наречен „социализъм“, и в периода след 10 ноември 1989 г. Анализират се основните причини за промени в политиката спрямо хомосексуализма, както и основните показатели за тези промени. Взема се отношение по редица идеологизирани и манипулативни твърдения, претендиращи за научност.

Към публикацията »

Minima moralia

По въпроса за аксиологичната ориентация и етичните функции на философията

Определянето на аксиологичната ориентация и етичните функции на философията предполага търсене на отговор на въпросите: Що е аксиология? Какъв е нейният предмет на изследване? Защо се изучава тя? Възприемайки схващането, че философите са като „група вързани помежду си алпинисти, които, за да напредват, имат нужда от отдавна поставени върху стената жалони“ (Жан-Кле Мартен), в настоящата статия се прави опит да се отговори на част от тези въпроси, които очертават аксиологичната ориентация и етичните функции на философията.

Към публикацията »

Вавилон

Постчовешкото тяло

Към публикацията »

Рецензии

За значими литературно-философски „прочити“ на Европа – с разбиране

Рецензия на: Ангелов, А. Филология, литература и символна география на Европа: Ерих Ауербах, Лео Шпитцер, Едуард Саид, Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, София: Ангел Валентинов Ангелов, 2022, 364 с. ISBN 9786199050293

Към публикацията »

Нова книга на проф. Ангел Стефанов – „Предложени отговори на философски главоблъсканици“

Рецензия на: Stefanov, A. S. Suggested Answers to Philosophical Puzzles, Newcastle upon Tune: Cambridge Scholars Publishing, 2022, 120 pp. ISBN: 978-1-5275-8940-7

Към публикацията »