NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

 

СЕДЕМНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ЕТИКА:

ЕТИКАТА: СВОБОДА И ДЪЛГ

 

По традиция през м. ноември 2021 г. се състоя Националната конференция по етика (НКЕ) за седемнадесети пореден път. Близо 40 участници представиха докладите си в двата дни – 11. и 12. ноември – като епидемичната обстановка за втори път наложи провеждането в изцяло дигитален формат през онлайн платформата Jitsi. Изложенията бяха разделени на общо девет панела и излъчени на живо в YouTube. Общата тематична рамка на 17. НКЕ бе „Етиката: свобода и дълг“ – особено актуална в рамките на настоящата глобална ситуация и предизвикателствата, пред които COVID-19 постави целия свят.

С организацията на конференцията отново се зае секция „Етически изследвания“ на Института по философия и социология към Българската академия на науките, разчитайки на опита си от предходните години и изградените в течението контакти. Извънредната обстановка не само не възпрепятства провеждането на форума, но отвори и една забележителна възможност: разрастването на обсега с включване на учени от други държави. Освен очакваните изследователи от ИФС-БАН, СУ, УНСС, ТУ – София, МУ – София, МУ – Варна, МУ – Плевен, ВТУ, както и практикуващи лекари и юристи, участие взеха и учени от Руската академия на науките (РАН), Атинския университет и Университета на Западна Македония. Безпрецедентният брой чуждестранни участници доведе до обособяването на няколко панела, в които работният език бе руски или английски. Общият брой представени доклади бе 34, всеки с продължителност от 10 минути, като в края на всеки панел бяха предвидени и средно 30 минути за дискусия.

Откриването на конференцията бе поверено на директора на ИФС-БАН – проф. д.ф.н. Веселин Петров, който приветства участниците с благодарност за приноса им към науката и активната позиция, отбелязвайки и водещата роля на секция „Етически изследвания“ за развитието на етическия дебат в страната. Думите му бяха последвани от поздравителен адрес на английски език от гл. ас. д-р Александра Трайкова от името на организационния комитет. С приветстващи слова се включиха и гл. ас. д-р Иван Миков, също член на организационния комитет, както и проф. д.ф.н. Емилия Маринова. Тя изрази радостта си от успеха в привличането на толкова много учени от различни сфери и държави и от възможността всеки да представи изследванията си за обсъждане в рамките на академичния форум. Специални благодарности бяха изказани към включването на гостите от РАН. 

Началото по същество бе поставено в 9:15 с първия панел с тема „Измерения и интерпретации на свободата и дълга“ и модератор проф. д.ф.н. Емилия Маринова. Честта да започне бе отредена на чл.-кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов, който подхвана една основополагаща тема за принципните идеологически характеристики на двете основни етически категории (свобода и дълг) в доклад, озаглавен „Идеологически интерпретации на отношението между свобода и дълг“. Веднага след него взе участие и първият представител на Руската академия на науките – проф. д.ф.н. Рубен Грантович Апресян, главен научен сътрудник и ръководител на етическата секция към Института по философия на РАН. Темата на неговото представяне бе „Долг и свобода“ и постави широката рамка, в която по-нататък се разгърнаха дискусиите. С по-конкретна насоченост, в случая към сферата на бизнеса и етическите отношения, които го обуславят, бе третият доклад в панела, изнесен от проф. д-р Валентина Драмалиева. Озаглавен „Етическа обоснованост на склонността на бизнеса едностранно да поема повече отговорности в отношенията с крайните потребители“, той извади на дневен ред изключително любопитния въпрос за ангажирането на предприемачите с допълнителни задължения в отношенията им с потребителите на техните услуги. Панелът бе завършен от проф. д.с.н. Людмила Иванчева с представяне на тема „Интензифициране на диалога наука-общество като предпоставка за ефективен баланс между академичната свобода и социалната отговорност на научните изследвания“, която пренесе дебата на една много важна плоскост: комуникацията между учените и останалите граждани във връзка със сблъсъка между автономията на изследване и дължимото към обществото. След представянето на всички доклади се премина към дискусия по поставените във всяко от изложенията проблеми, в която не само докладчиците, но и останалите участници изразиха мнения и заявиха принципни позиции както по по-общия въпрос за основополагащата връзка между свобода и дълг, така и по поставените от проф. Драмалиева конкретни негови проявления в бизнеса.

Второто за деня заседание, модерирано от гл. ас. д-р Иван Миков от секция „Етически изследвания“, бе на тема „Дълг, свобода и ценности“ и събра представянията на двама български и един руски учен. Общото помежду им бе аксиологичната гледна точка към проблема за свободата и дълга.  Доц. д-р Иван Колев откри панела с доклад на тема „От функция към субстанция, или за метафизика на задълженията“, с който предложи преосмисляне на някои стари философски и правни теории за задълженията. Изложението му бе последвано от доц. д.ф.н. Андрей Вячеславович Прокофьев  с темата „Обоснование морального долга на основе стратегического эгоизма: pro et contra“. Заседанието приключи с доклада на доц. д-р Силвия Борисова, която бе избрала да представи следната тема: „Свободата и дългът в контекста на една аксиология per argumentum e contrario“. И трите доклада възбудиха бурни дискусии относно ценностното обосноваване на дълга и свободата, като много активно участие с въпроси и изказвания взеха колегите от РАН.

Последвалата обедна почивка даде възможност на всички да си отдъхнат малко преди началото на първия чуждоезиков панел. Модератор на заседанието бе гл. ас. д-р Александра Трайкова, работен език – английският, а темата: „Ethical concepts of freedom, autonomy and duty“. Изложението си първа направи доц. д-р Силвия Серафимова, чийто доклад бе озаглавен „The role of freedom for moral autonomy in the projects of moral bioenhancement“ и пренесе голямата тема на конференцията конкретно в полето на подобряване на човека и контекста на идеята на Savulescu и Persson за The God Machine. Името и идеите на друг бележит философ – Анри Бергсон – бяха споменати и обсъдени от Василейос Стратис от Лабораторията по приложна етика към Атинския университет. По-конкретно темата му беше „Moral duty and moral freedom in Bergson’s The Two Sources of Religion and Morality. The role of the „great mystics“ и засегна съществуването на два вида морал: един, произхождащ от дълга, и друг, който е пряко обвързан със свободата. В полето на изкуствения интелект и неговите (потенциални) етически способности навлязохме с доклада на доц. д-р Борис Грозданов, носещ заглавието „Quantification method for normatively ethical tasks“. Финал на англоезичния панел постави д-р Евангелос Казакос (Университет на Западна Македония), който от свое име и това на гл. ас. д-р Николета Левенти (МУ – София) се включи с любопитната и изключително актуална тема за COVID-19 и впечатленията на студентите във връзка с лечението му (докладът носи следното заглавие: „Healthcare students’ perception and opinion on COVID-19 related treatment prioritization“).

Второто следобедно заседание бе и последно за деня. То бе посветено на въпроса за приложно-етическите импликации на дълга и свободата. Профилът на докладчиците, както и темата на панела предполага, бе доста пъстър, а в изложенията им се срещнаха философското, етическото, юридическото и журналистическото начало. За възможните етически кодификации в дигиталния свят говори гл. ас. д-р Иван Миков в доклада си на тема „Свобода и регулация в киберпространството“. Студентката от Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Неда Иванова пък насочи вниманието към преплитането на две болести от различен порядък – една на тялото и една на обществото. Докладът ѝ бе на тема „Между свободата и дълга в контекста на пандемия и условия на „инфодемия“ – изключително актуален и наболял обществен проблем. Следващ представи проучването си Диян Божидаров, който разказа за мястото на етиката при журналистиката в кризисни условия. Неговото представяне носеше гръмкото заглавие „Чумата, която не уби – за журналистическия дълг при отразяване на кризи“. Последен се включи модераторът на панела – доц. д.ф.н. Стоян Ставру, който добави нов слой на дискусията – екологичния – със своята тема: „Бъдещето на етиката и краят на огъня“. Заформилата се накрая дискусия закачи както „зелената“, така и технологичната нишка, но най-вече се завъртя около въпроса за информацията в контекста на „инфодемия“ и журналистическа етика.

Вторият ден на конференцията, петък, 12.11.2021 г., по нищо не отстъпи на първия като тематичен обзор или дискусионна жар. Първото сутрешно заседание, носещо заглавието „Этические концепции долга и свободы“ се проведе на руски език и бе модерирано от проф. д.ф.н. Емилия Маринова. Докладчиците в него бяха изключителните колеги от Института по философия на РАН. Най-напред доц. к.ф.н. Ольга Владимировна Артемьева представи темата си, свързана с шотландския философ Томас Рийд – „Принцип уважения к долгу в моральной философии Томаса Рида“. Последва я доц. к.и.н. Маргарита Анатольевна Корзо с доклад, озаглавен „Тройственные обязанности в контексте назидательной и учебной литературы раннего Нового времени“, след което бе ред да се изкаже и на к.ф.н. Роман Сергеевич Платонов с изложение на тема „Концепция рабства по природе в философии Аристотеля – свобода, определенная добродетелью“. Последна в панела говори доц. к.ф.н. Ольга Прокофьевна Зубец, която отпрати въпроса за дълга към едно по-мрачно близко минало с доклада си „Понятие морального долга: вызов Аушвица“.

Второто заседание протече под наслова „Етически концепции за дълга и свободата“ и още със самото си начало ни отведе към друга централна фигура на шотландската философия. Гл. ас. д-р Александра Трайкова представи темата „Дългът при Адам Смит“ – скромна като заглавие, но значима в съдържанието си. Вторият доклад бе този на гл. ас. д-р Цветелин Ангелов от секция „Религия, вярвания и светоглед“ на ИФС-БАН. Той бе избрал да се фокусира върху друг един бележит мислител – „Религията на разума и трансценденталният идеал във философията на Имануел Кант“. Докторант Меги Попова (ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“) пък говори за моралните измерения на критическата теория на Франкфуртската школа в доклада си на тема „Морални основания на критическата теория: ранната критическа теория на Макс Хоркхаймер“. Панелът завърши с изказване на докторанта към секция „Етически изследвания“ Васил Лозанов. Неговият доклад бе озаглавен „Прекалено перфектни: етически съображения срещу съвършенството“ и разгледа въпроса за някои основни принципни аргументи против подобряването на човека, които се срещат при Франсис Фукуяма, Юрген Хабермас и Майкъл Сандел. Модератор на заседанието бе гл. ас. д-р Иван Миков, който насочваше последвалата дискусия, след която обяви обедна пауза.

За следобедната сесия на втория ден останаха три панела. Първият, воден от гл. ас. д-р Александра Трайкова, бе посветен на свободата и дълга в областта на репродуктивната етика. Изложенията започнаха с „Жената между дълга и индивидуалността“ на доц. д-р Йоана Павлова от ТУ – София, с който тя постави темата за използването на дълга като ограничение за свободата на жената в обществото. След това дойде ред на ас. д-р Гергана Мирчева от секция „Етически изследвания“, която представи резултата от своето проучване на тема „Репродуктивни решения на родители на деца с увреждане: между свободния избор и дълга“, осъществено под формата на полуструктурирани интервюта с родители на деца с увреждане. Основен въпрос в него бе този за мястото на родителите между свободния им избор имат деца и дължимото към настоящите и евентуалните им бъдещи такива. Гл. ас. д-р Любослава Костова маркира проблема за съчетаването на репродуктивна свобода и репродуктивен дълг в контекста на уязвимостта в своя доклад на тема „Уязвимост и пол: възможност за репродуктивна автентичност“. Заседанието завърши с изложение, озаглавено „Морално-етични принципи, религиозни възгледи и правни норми в пренаталната диагностика“, докладвано от проф. д-р Донка Байкова, работила в екип с ас. д-р Ирина Маркова и доц. д-р Петър Марков.

Предпоследното заседание се проведе под наслова „Медицинската етика между автономията и патернализма“ и модератор на дискусията бе ас. д-р Маргарита Габровска. Първият доклад бе на тема „Ограничаване на правата в медицински контекст“ на гл. ас. д-р Мартин Мирчев от МУ – Варна, който засегна сблъсъка между свобода и дължимо при срещата на правото с медицинската необходимост. След него се включи гл. ас. д-р Атанас Анов. Неговото изложение бе на тема „Свободата да си здрав или идеята за “Свобода” в контекста на „Промоция на здравето“ и бе посветено на отношението между личното и общественото здраве, когато става дума за създаването на здравословна жизнена среда. Участие в панела взеха и представилите тема в предишното заседание доц. д-р Петър Марков, ас. д-р Ирина Маркова и проф. д-р Донка Байкова, като този им доклад бе озаглавен „Медицински патернализъм, автономност и информирано съгласие в акушерогинекологичната практика“. За финал бе представена темата „Медицинският патернализъм като благотворителност и грижа в контекста на индивидуалната автономия и общественото здраве“ от докторанта във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Констанс Хесапчиева.

Заключителният панел ни предложи три доклада от различни сфери, обединени от темата „Свобода и дълг в общественото пространство“. Първият докладчик, д-р Сибила Игнатова, не успя да присъства, но с нейно позволение докладът ѝ бе прочетен от модератора гл. ас. д-р Гергана Мирчева. Той бе посветен на сериозната тема за домашното насилие и носеше заглавието „Ограничаването на личната свобода на жертвата на домашно насилие след напускането на насилника“. Проф. д.ф.н. Емилия Маринова представи изложение на тема „Има ли специфика деонтическата ситуация при седемгодишното дете?“, очертавайки проблема за моралните съждения и значението на моралната свобода в предучилищната възраст. Последна се изказа ас. д-р Маргарита Габровска, която представи любопитния и набиращ популярност проблем за лечебния потенциал на психеделичните вещества. Докладът ѝ бе озаглавен „За мястото на психеделичните вещества в лечението на някои форми на психично страдание: измерения на отговорността“ и предизвика голям интерес в последвалата дискусия.

В заключение, макар и по необходимост проведена във виртуална заседателна зала, вместо на живо, 17. НКЕ се оказа повече от успешно мероприятие. За това свидетелства не само големият брой доклади, но и огромният интерес от учени от други държави, който доведе до разрастването на конференцията от национална до такава с международно участие. Широката тема за свободата и дълга бе разгледана както в общофилософския си контекст, така и в конкретни сфери като бизнеса, асистираната репродукция, медицинската дейност; очертани бяха и някои от юридическите и журналистическите ѝ черти. Вълнуващите дискусии след всеки един от панелите не само изведоха на преден план незасегнати в докладите проблеми (в този смисъл предначертаха и бъдещи разговори и сътрудничества), но и дадоха възможност на учени от различни сфери да обменят опит, да споделят идеите си и да получат обратна връзка – понякога в подкрепа, понякога в противовес на тезите им. Конференцията показа, че етическата общност в България расте и се развива, работи усилено в редица изследователски области и има какво да обмени като полезен и смислен опит извън националния контекст – в полето на международния етически дебат. Особена похвала заслужават организаторите от секция „Етически изследвания“ на ИФС-БАН, чиито усилия доведоха до събирането на едно място на толкова много и разнородни гледни точки, както и осигуриха безпрепятствената техническа страна на събитието. Можем само да си пожелаем в следващите години да имаме удоволствието отново да се състоят подобни значими научни форуми, какъвто 17. НКЕ несъмнено беше.