NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

 

Гражданското образование – значение и перспективи в контекста на съвременната либерална демокрация

Ас. д-р Румяна Атанасова Попова

 

Югозападен университет „Неофит Рилски“

e-mail: r.popova@swu.bg

 

Въведение

            Значението на гражданското образование днес за правилното и устойчиво развитие на обществата, определяни като демокрации, е изключително важно. То е такова, заради сложността, динамиката и други характеристики на съвременния социум.

Двадесети век преминава в активна ангажираност на международната общност за защита правата на човека. Всеобщата Декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации от 1948 г. оказва влияние върху редица други основополагащи и с ключово значение международни споразумения в тази област. Значима роля при формулирането и изграждането на механизми за опазване на човешките права по силата на международното право имат Съветът на Европа, Европейският съюз (ЕС) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Пряко ангажиран със защитата правата на човека ЕС става с приемането на Договора от Лисабон, влязъл в сила на 01 декември 2009 г., когато Хартата на основните права на ЕС е анексирана към Договора от Лисабон, правейки я правно обвързваща за всички държави-членки. Хартата съдържа граждански, политически, социални и икономически права, систематизирайки ги в шест основни раздела: достойнство, свободи, равенство, солидарност, гражданство и правосъдие. Всичко това създава необходимост от гражданско образование и разбиране за демокрация, за да се преодолеят основните предизвикателства пред съвременното общество (Харта (2016/C 202/02).

Основни характеристики на демокрацията

Етимологично, демокрацията е „управление или власт на народа“ (Harper, D. Etymology of democracy). Исторически, първата демократична държавна уредба е елинската пряка демокрация в Древна Гърция (V–IV век пр. Хр.), при която всички свободни граждани имат непосредствен достъп до упражняването на властта, а управлението се осъществява в интерес на мнозинството. Съвременната демокрация, наричана още либерална демокрация, западна демокрация, конституционно-плуралистична, е представителна демокрация, при които управляват „упълномощени“ представители, със система за ограничаване и контрол върху властта, която произтича от и е ограничена от основен закон – конституция. Механизмите на демокрацията днес предоставят възможност за публичен контрол върху държавното управление (Янков, 2001:31). Създаването и установяването на този тип политическа система и ценности в Европа и замяната  на абсолютната монархия като основна форма на управление до VIII век на континента е резултат от историческото и еволюционното развитие на обществата и международните процеси.

Съвременните либерални демокрации в Европа и Северна Америка се различават по своята същност и организация на политическите системи, но биха могли да се изведат основни принципи и характеристики (Popov, Popova, 2020: 101):

                   Политическо представителство – комбинация от преки и представителни форми на участие на хора в управлението на държавата;

                   Конституционализъм;

                   Признаване на народа като източник на власт и необходимостта от него безусловно съгласие за големи политически промени – конституция, форма на правителство и други;

                   Избори;

                   Принципът на разделение на властите;

                   Равенство на правата на гражданите при участие в управлението;

                   Политическа свобода (правото да правиш всичко в рамките на закона);

                   Политически плурализъм;

                   Зачитане на основните човешки права (право на живот и свобода, свобода от робство и забрана за изтезания, свобода на изразяването, словото и мисълта, свободни и плуралистични средства за масова информация, право на работа и образование, и много други).

Като понятие и явление, демокрацията има дълга история назад във времето, но обстоятелствата и условията, в които се развива днес, са динамични и разнообразни.

Съвременната демокрация и политическите процеси се реализират в значително по-различна среда в сравнение с ХХ век. Днес, от форма на държавна уредба, демокрацията все повече се възприема като универсален принцип на човешкото съществуване. В този смисъл понятието демокрация разширява своето значение, възприемането му става все по-комплексно, а в контекста на нашата съвременност либералната демокрация е изправена пред редица предизвикателства.

Сред предизвикателствата пред съвременната либерална демокрация в Европа са явления като:

-              популизъм;

-              краен национализъм;

-              евроскептицизъм;

-              поляризация на общественото мнение и нагласи;

-              недоверие в националните и европейските институции;

-              спад в избирателната активност;

-              апатия към обществено-политическите процеси;

-              аполитичност;

-              политическа неангажираност и безразличие;

-              имиграция;

-              дезинформация и манипулация на общественото мнение;

-              фалшиви новини;

-              реакция срещу етническото и културното многообразие, характерно за съвременния глобализиран свят, особено на територията на ЕС;

-              криза в политическото лидерство и други.

Въвеждането на демократични политически системи в световен план може да бъде периодизирано в три условно зададени периода (вълни) (Hague, Harrop, 2010: 91-97): първи период обхваща периода 1828 – 1926 г. (Великобритания, Франция, САЩ); вторият период започва по време на Втората световна война и продължава до 60-те години на 20-ти век (Индия, Израел, Япония, Западна Германия); третата вълна на демократизация се случва в рамките на последните три десетилетия на 20-ти век. В Европа този период е белязан със събития като края на десните диктатури в Южна Европа и падането на комунизма в СССР и Източна Европа в края на 80-те години. Въпреки настъпилата демократизация, в периоди на криза сред голяма част от населението, особено в рамките на държави с относително кратка демократична история, се наблюдават нагласи на критицизъм срещу държавното управление и носталгия по авторитарно минало. Дефинирането на гореизложените предизвикателства пред съвременната либерална демокрация не е достатъчно. Важно е да се анализират причините и предпоставките, които водят до наличието на тези явления днес. В процеса на анализ обаче е важно и да се дефинират механизми за борба с тях и заздравяване на демократичните практики. Насърчаването на осведомеността относно личните права и свободи на населението, техните граждански права и задължения, както в рамките на националната държава, така и в рамките на ЕС,  ценностите и привилегиите, правата и задълженията, които произтичат от европейското гражданство сред европейското население, изискват съвместни усилия от страна на ЕС и неговите основни органи и институции, европейското законодателство, държавите-членки и самото гражданско общество. За да бъде стабилно демократичното общество, са необходими комплексни подходи, сред които са поддържане на активен политически плурализъм, обективно информиране и качествено образование.

 

Демокрация и гражданско образование

В демократичните общества, всеки гражданин има социална и политическа роля. Стабилната демокрация се нуждае от ангажираността на гражданите и от активно гражданско общество, което се изявява не само по време на избори.

В допълнение към правото да избираш и да се кандидатираш за изборна позиция, това обикновено включва упражняване на наблюдение на публичните институции и дейности за осъществяване на социална промяна. Следователно, нужно е младите хора да придобият необходимите знания, умения и компетенции, за да изпълняват тези социални и политически отговорности в качеството си на пълноправни граждани (De Coster, I. and others. (2017) . Образованието е ключов и основен елемент за развитието на активно и информирано гражданско общество и насърчаване на демократичното участие.

Демократичното общество се характеризира и с наличието на специфична политическа култура. Важно е да се подчертае връзката на политическата култура и нейните компоненти и функции, свързани с гражданското образование. Културата се определя от ЮНЕСКО като набор от отличителни духовни интелектуални и емоционални характеристики на обществото или социалната група. Тя включва аспекти от изкуството и литературата, но олицетворява и начин на живот, ценностни системи, традиции и вярвания. С други думи, културата е основната човешка характеристика, изразяваща природата на индивидите като осъзнати социални същества, насочва тяхното поведение (Hague, Harrop, 2010: 121). Съществуват различни видове култура, а този, който се отнася най-пряко до държавата и нейните граждани, е политическата култура.  Понятието политическа култура e въведено от Габриел Алмънд (1956). С понятието се цели да се обясни как индивидите въздействат върху политическата система и обратното. Политическата култура е както аспект на политиката, така и цялостен подход към политическата наука. Терминът се отнася до цялостния модел на вярвания, нагласи, познания, практики и ценности в обществото спрямо политическата система. Отразява начини на мислене и чувства, понякога повече емоционални, отколкото рационални. Може да включва морални преценки, политически митове, елементи от историята и традицията. Всички тези елементи имат отношения при оформянето на политическото поведение на гражданите и в същото време отразяват политическите възприятия и действия на населението. Наличието на политическата култура е важна за разбирането на случващите се процеси в едно общество. Политическите култури на отделните държави се различават по характеристики, което може да обясни как и защо политическите им системи са организирани по определен начин, защо и от какво естество са трудностите в обществата, и срещу какви предизвикателства се изправят, а също и защо са успешни в своите взаимоотношения с гражданите и международните си партньори.

Процесът на въвеждане в политическата култура е политическата социализация. Тя представлява заучаване, чрез което политическите норми и поведение, които се смятат за приемливи към конкретния момент за изменящата се политическа система, се предават от поколение на поколение. Политическата социализация засяга процесите, чрез които се възприемат ценностите, идеите и символите, институционализират се политическите роли. Според Алмънд и Колман е необходимо хората да научат политическото си поведение достатъчно рано и добре да го отстояват, за да съществува ред и да се избегне появата на хаос (Танев, 2001: 213).  Политическата социализация се осъществява от различни социализиращи агенти като семейство, образователни институции, политически партии, връстници, средства за масова комуникация и информация, и други. Държавите разполагат с механизмите за оформянето на политическа култура и обществено мнение, а единият от основните механизми е образованието. Образователните институции са ключови агенти на политическата социализация. Училището е сред основните звена за усвояване на поведенчески атрибути сред учениците. В контекста на гражданското образование и формирането и изразяването на отношение към начина на функциониране на държавата като политическа единица, обучаемите правят първите сериозни стъпки към осъществяването на  своето гражданско и политическо участие, които могат да бъдат определени като едни от характерните постижения на съвременната западна политическа култура.

Политическото участие се отнася до всеки от многото начини, по които хората могат да оказват влияние върху моментното състояние на обществото или върху политики или решения на управляващите. В либералната демокрация хората могат да избират дали да участват в политиката, до каква степен и посредством какви канали. Активното и ефективното  политическо участие на гражданите зависи от политическите ресурси, с които държавата разполага спрямо гражданите (образование, комуникационни умения, социален статус и др.), и политическия интерес на гражданите. Колкото по-образовано е едно общество и колкото по-развити комуникационни умения притежава, благодарение на механизмите на държавата, толкова по-голям ще бъде интересът на гражданите към протичащите политически процеси и кризи в обществото. Нивото на комуникационни умения има пряко отношение върху възможността на индивида да формулира по ясен начин своите възгледи и позиции и да ги изрази в обществото – чрез публични дебати или чрез участие в избори на национално и европейско ниво. Самото образование е източник на информация – обучението по гражданско образование предоставя систематизиран достъп до информация, която се отнася до функционирането на държавата, нейните взаимоотношения с гражданското общество и политическите процеси във вътрешен и международен план (Hague, Harrop, 2010: 161, 163). Благодарение на това и в комбинация с подходите на преподаване на материята, то трябва да създаде и развие базисни умения за тълкуване на тази информация. Ако съвременното представително управление позволява форми на контрол от страна на гражданите върху държавните институции и управляващия политически елит, то гражданското образование може да бъде счетено като инструмент за оформяне на такъв тип общество, което да бъде в състояние да упражнява контрол на базата на развита политическа култура и активно политическо участие.

Участието на гражданите във вземането на обществени решения, които засягат техните индивидуални и колективни права, интереси и ценности, е основен компонент на гражданството. Най-важната форма на участие на гражданите в политическия процес, е упражняването на техните избирателни права – активно и пасивно [1], които са закрепени в Конституцията на Република България [2] и Изборния кодекс. Трябва да отбележим и голямото значение на правото на образование [3], което е основно човешко право, застъпено в Конституцията на Република България. [4]

 

Европейски съюз и гражданско образование

Засилването на европейската интеграция и протичащият процес на глобализация изискват поколение европейци с нарастваща ангажираност в политическите процеси на много нива, които да организират живота си, следвайки принципите на многообразието в много аспекти. Значението на образованието в тези процеси е застъпено в Европейския стълб на социалните права, който гласи, „всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, за да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“ (Devesa, D.: 2022). През последното десетилетие екстремизмът, терористичните атаки и заплахи от различен вид нарастват в Европа и представляват заплаха не само за безопасността на нейните граждани, но и за нейните основни ценности като свобода, демокрация, равенство, зачитане на върховенството на закона, правата на човека и достойнството. Тези събития противоречат на визията за европейско общество, основано на съвременни демократични ценности, характеризиращо се с плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между половете. В тази връзка, и по-конкретно като реакция на терористичните атаки в Париж и Копенхаген през 2015 г., министрите на образованието на държавите-членки на ЕС приемат на 17 март 2015 г. в Париж – „Декларация за насърчаване на гражданството и общите ценности на свободата, толерантността и недискриминация чрез образование“. Декларацията подчертава необходимостта от насърчаване на активното гражданство и определя общи цели за държавите-членки и четири всеобхватни приоритета за сътрудничество и споделянето на идеи и добри практики на ниво ЕС:

                   Гарантиране, че децата и младите хора придобиват социални, граждански и междукултурни умения, чрез насърчаване на демократичните ценности и основните права, социалното включване и недискриминацията, както и активното гражданство;

                   Подобряване на критичното мислене и медийната грамотност, особено при използването на интернет и социалните медии, така че да се развие устойчивост срещу всички форми на дискриминация и индоктринация;

                   Насърчаване на образованието на деца и младежи в неравностойно положение, като се гарантира, че системите за образование и обучение отговарят на техните нужди;

                   Насърчаване на междукултурния диалог чрез всички форми на обучение в сътрудничество с други подходящи политики и заинтересовани страни (European Commission/EACEA/Eurydice: 2016).

Въвеждането на обучението по гражданско образование в образователните институции на държавите-членки на ЕС е повлияно от характеристиките на 21-и век. Важно значение в тази посока имат и приемането на „Декларацията за насърчаване на гражданството и общите ценности на свободата, толерантността и недискриминация чрез образование“, а също така и препоръките, направени от Съвета на Европа през 2002 г. за Демократично гражданско образование и необходимостта от включването му в образователната система. Тези препоръки подчертават мултидисциплинарния му характер, като това е свързано не само с изучаване на съдържанието, но и с развитието на нагласи и способности, което да предостави на учениците възможност за активно участие в обществото, и подчертаване на значението, което има за развитието на демократичното общество. Образованието за демократично гражданство, както е дефинирано в тази препоръка, обхваща специфични дисциплини и разнообразни или междупредметни области на обучение в държавите-членки, в зависимост от характеристиките на държавата и традиционния им подход на обучение (Council of Europe: 2002).

Европейското гражданство е изправено пред предизвикателства, свързани с липсата на информираност и емоционална привързаност, което предполага, че Европейският съюз като начин на функциониране е все още е далечен и сложен за разбиране за голяма част от населението на континента (Devesa, D.: 2022). Запазването на визията на европейското общество, основано на съвременни демократични ценности, цели да бъде постигнато чрез редица механизми, като въвеждането на обучение по дисциплината „Гражданско образование“ на всички нива – национално, европейско и дори глобално.

Гражданското образование се определя като предметна област, която има за цел да насърчава хармоничното съжителство и ползотворното развитие на индивидите и общностите, в които живеят. В демократичните общества, гражданското образование е в основата на това  учениците да станат информирани, активни и социално отговорни граждани, които желаят и могат да поемат отговорност за себе си и за своите общности на национално, европейско и международно ниво (De Coster, I. and others: 2017).

Целите на гражданското образование са формулирани по различен начин във всяка държава-членка на ЕС, в зависимост от националния контекст, традициите, културното наследство и най-вече в зависимост от подхода на учебната програма. Въпреки тези „различия“, тези цели са насочени към справяне с предизвикателствата на съвременната либерална демокрация в Европа, които бяха вече споменати.

 

Гражданско образование в Република България

Обучението по Гражданско образование се осъществява в рамките на средното образование и по-конкретно – в XI и XII клас.  Учебната програма на Министерството на образованието и науката по Гражданско образование се основава на Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията за правата на детето, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската референтна рамка за ключови компетентности, Конституцията на Република България и изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет „Гражданско образование“ в Държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка. Основната цел, която е формулирана в учебните програми по „Гражданско образование“, е обучението по дисциплината да бъде в основата на личностното развитие и подготовката на младия човек за социална реализация чрез познаването, владеенето и защитата на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество. Прилагането на съвременни и интерактивни методи и техники на преподаване (учене чрез изследване, учене чрез практика, учене чрез преживяване, решаване на казуси, разработване на проекти е др.) има потенциала да изгради у учениците комплексни социални и граждански компетентности, като запознаване с  начини за отстояване на своите права, свободи и отговорности; как да вземат информирани решения относно гражданските си права, свободи и задължения; осъзнаване на взаимоотношенията с държавата и обществото; разбиране за функциониране обществото и държавните институции; как да разсъждават критично върху процесите в обществото, и други (МОН: 2021).

Гражданското образование може да се разглежда както като резултат от наличието на демократична държава, така и като неин инструмент или способ. Ако държавата инвестира време и ресурси в изграждането на основна политическа грамотност сред подрастващото население, то тя гради основата на силно и образовано гражданско общество. Информираността и разбирането за спецификата на социалните процеси увеличава увереността и възможността за ангажираност на гражданите към собствените им права и тези на техните близки, и намалява нивото на апатия, което означава, че колкото повече индивидът разбира взаимовръзките между държавата и обществото, толкова по-лесно ще забелязва и реагира срещу нарушения и несправедливости.

Често недоверието в политическите институции е резултат от неинформираността и непознаването от страна на гражданите на механизмите на функциониране на тези институции, или в този случай се наблюдава липса на политическо познание сред гражданите. Проблемните аспекти в едно демократично общество, както и възможностите за тяхното разрешаване, зависят в голяма степен от етапа на развитие на обществото в конкретна страна. Не съществува универсална формула за разрешаване на проблемите и предоставяне на отговор на съвременните предизвикателства, а в тези процеси важна роля имат и специфичните за обществото характеристики.

Намаляването на избирателната активност в България, или трайното запазване на ниски нива през последните две десетилетия, представлява потенциална заплаха за демокрацията и легитимността на държавното управление. Гражданското образование има потенциала в дългосрочен план да изгради интерес сред обучаващите се относно политическите процеси, които протичат в националната държава и извън нея. Разбирайки значението на упражняването на гражданските права на всеки индивид, конкретно упражняването на активното и пасивното избирателно право на гражданите, всеки получава възможността да затвърди легитимността на демократичната система.

 

Заключение

Поляризирането на политическите позиции води и до поляризиране на обществените нагласи и общественото мнение в европейските общества, а това е особено характерно за ситуацията в България днес. Това разделение на обществото представлява риск за политическия процес. Обучението по гражданско образование може да се превърне в дългосрочен план, в инструмент за избягване на подобни кризи. По отношение на справянето с предизвикателството за поддържане на мултиетнически демокрации, изразяващо се в етническото и културното многообразие, характерно за съвременния глобализиран свят, особено на територията на ЕС, обучението по гражданско образование би спомогнало за уважаване чувството за идентичност и изграждането на отношение към многообразието.

По отношение на крайните екстремистки и популистки призиви и действия от страна на политически лидери и политически партии в рамките на ЕС, обучението по гражданско образование създава възможност за получаване на умения за критично мислене и извършване на обективен анализ на фактите, което да намали вредните въздействия върху обществото на екстремизма и популизма.

Основен механизъм за разрешаване на обществените конфликти, кризи и проблеми е тяхното институционализиране. В рамките на държавните институции и техните правомощия, в демократичния свят могат да бъдат разрешени редица проблеми на обществото на основата на закона и обществен диалог.

Стабилната демокрация се нуждае от ангажираността на гражданите и от активно гражданско общество, което се изявява не само по време на избори. Задължително условие за членство на държава в ЕС е да има функционираща демокрация, а за да има функциониращи демократични институции, е необходимо наличието на гражданско общество, честни избори, разделение на властите, като този ред предполага образовано общество, обучавано в критично мислене. Информираните и образованите в критично мислене членове на обществото могат да идентифицират силните страни и слабостите на обществата, в които живеят, да назовават проблеми и същевременно с това да инициират дейности за тяхното решаване.  Получаването на познания в сферата на политическите взаимовръзки между държавата и обществото е също от голямо значение, както познанията в останалите сфери на науката като български език и литература, математика, биология, география и т.н. Нещо повече, развитието на цифровизацията създава нови възможности за европейските граждани да се включат в политическите процеси на континента, особено сред по-младото поколение.

Анализът на значението на гражданското образование за модерните национални държави в Европа не бива да бъде ограничаван единствено до ролята на предаване на познания за политическите институции и процеси, а неговият потенциал за развитието на обществото трябва да бъде отчетен. Целите на съвременното гражданско образование трябва да бъдат насочени към развитие на компетентности за ефективно и конструктивно взаимодействие между индивидите, между индивидите и политическите  нституции на национално и международно равнище, критично мислене и социално отговорно отношение към света.

Учениците получават възможността да развият различни компетентности на различни нива. Силните страни на обучението по гражданско образование са свързани с компетенциите и уменията, които учениците ще имат възможност да получат. Сред тези умения са овладяване на специфичния понятиен апарат и получаване на комплексни теоретични и фактологични познания в ключови области на политиката (държавно управление, човешки права, равенство и други);  разбиране на процеса на разделение на властите и функционирането на публичните институции; потенциал за прилагане на получените знания в последващ етап на професионална реализация; ориентиране в сложните обществени процеси; ефективното обучение по гражданско образование притежава потенциала да създаде компетентности за идентифициране на проблеми и предлагане на решения; умения за изразяване и споделяне на възгледи по обществени въпроси и приемане на различни от собствените възгледи; умения за критичен анализ; развиване на политическа култура у учениците; изграждане на гражданска отговорност; насърчаване активното включване и участие на младото поколение в политическия, социален и културен живот, осъзнавайки своите индивидуални и социални отговорности.

 

Бележки:

1.                   Правото да гласуваш се нарича активно избирателно право, за разлика от пасивното избирателно право, което е възможност на индивида да се кандидатира за изборна позиция.

2.                   Член 42, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи, че „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“ (Конституция на Република България: 1991)

3.                   Правото на образование е фундаментно човешко право, утвърдено във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (1948), Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието (1960) и други международни договори.

4.                   Член 53, ал. 1 от Конституцията на Република България гласи, че „Всеки има право на образование.“ (Конституция на Република България: 1991)

 

 

Използвана литература/ References

 

Конституция на Република България. 1991. (Constitution of the Republic of Bulgaria. 1991) [Retrieved June 10, 2024, from https://www.parliament.bg/bg/const]

 

Танев, Т. 2001. Политическата култура. София: Св. Климент Охридски. (Tanev, T. 2001. Politicheskata kultura. Sofiya: Sv. Kliment Ohridski) [In Bulgarian].

Учебна програма по „Гражданско образование“ за XI клас (Общообразователна подготовка). (Uchebna programa poGrazhdansko obrazovanieza XI klas (Obshtoobrazovatelna podgotovka)). [Retrieved June 10, 2024, from https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/uchebni-planove-i-programi-2/uchebni-planove-i-programi-po-klasove/uchebni-programi-za-xi-klas/ ]

 

Харта на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02). (Charter of Fundamental Rights of the European Union (2016/C 202/02)).  [Retrieved June 10, 2024, from https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A12016P%2FTXT]

 

Янков, Г. 2001. Политология. София: Стопанство. (Yankov, G. 2001. Politologiya. Sofiya: Stopanstvo.) [In Bulgarian].

 

Committee of Ministers Recommendation Rec (2002) 12 to member states on education for democratic citizenship. 2002 [Retrieved June 10, 2024, from https://www.ohchr.org/en/resources/educators/human-rights-education-training/18-committee-ministers-recommendation-rec-2002-12-member-states-education-democratic-citizenship]

 

De Coster, I. and others. 2017. Citizenship Education at School in Europe 2017 [Retrieved June 10, 2024, from https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/6b50c5b0-d651-11e7-a506-01aa75ed71a1/language-en ]

 

Devesa, D. 2022. Report on the implementation of citizenship education actions. European Parliament official website. [Retrieved June 10, 2024, from https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-9-2022-0060_EN.html#_section1]

 

Hague, R., Harrop, M. 2010. Comparative Government and Politics. An Introduction. VIII Edution. Palgrave Macmillan.

 

Harper, D. Etymology of democracy. Online Etymology Dictionary. [Retrieved June 10, 2024, from https://www.etymonline.com/word/democracy]

Popova, R., Popov, N. 2020. Democracy and Digital Sphere: Some Problems.  Revista Inclusiones. Issue 7, ISSN 0719-4706.

 

Recommendation Rec (2002)12 of the Committee of Ministers to member states on education for democratic citizenship. Council of Europe. [Retrieved June 10, 2024, from: https://rm.coe.int/16804f7b87]