NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

 

Социално-педагогически рефлексии върху Истанбулската конвенция

(„идеология на джендъра“)

Доц. д-р Веска Гювийска

Катедра „Социална педагогика“

“Факултет по Педагогика“

ЮЗУ „Неофит Рилски“

 

Истанбулската конвенция от 2011 г. е международен документ, подписан от 26 страни членки на ЕС и ратифицирана от седем държави. България не е сред тях и причината за това са такива неизяснени и неясни понятия, като тези, свързани с „джендър“ (родов пол) като идеология на един безполов свят. Истанбулската конвенция е построена върху няколко постулата.

Първият е поредица от европейски документи по правата на човека и защита срещу насилие над жените и домашно насилие: 

„Като се позовават на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5, 1950 г.) и протоколите към нея, Европейската социална харта (ETS № 35, 1961 г., ревизирана през 1996 г., ETS № 163), Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197, 2005 г.) и Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201, 2007 г.); Като се позовават на следните препоръки на Комитета на министрите до държавите-членки на Съвета на Европа: Препоръка Rec (2002)5 за защита на жените срещу насилие, Препоръка CM/Rec (2007)17 за стандарти и механизми относно равнопоставеността на половете, Препоръка CM/Rec (2010)10 относно ролите на жените и мъжете в предотвратяването и разрешаването на конфликти и установяването на мирни отношения, както и други приложими препоръки“ (Въведение на ИК).

Вторият постулат е определяне на домашното насилие и насилието над жени, както и мерки за неговото предотвратяване. Този проблем е юридически и подлежи на юридически санкции.

Третият постулат, който е косвен, е разширяване не просто правата на жените, а възможностите  за нови социални и културни роли, които могат да изпълняват жени и мъже.

На пръв поглед ИК разглежда проблема за домашното насилие и насилието срещу жени, но остава впечатлението, че това е само камуфлаж, защото  в нея се говори за „джендър“, и то по начин, който надскача границата на първоначалното значение на понятието като „културния пол“ на човека. По определение джендър (gendre – род) е социален и културен пол при мъже и жени, които не се вписват в традиционните представи за такива. С англоезичното понятие „джендър“  се прави разлика между това да се родиш жена или мъж като „биологичен пол“ или да станеш такъв като „социален пол“. Оттук насетне всичко е въпрос на въображение и на политика, която може да използва понятието както намери за добре. Ето и определението на Истанбулската конвенция за него: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“ (чл.12, т.1, ИК).

В конвенцията това понятие се използва няколко пъти, и то в контекст, който е неясен:   „Родов Пол”  или „джендър“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.“ (чл. 3, т. 3, ИК).

Последните години показаха обаче, че внушенията на конвенцията не се безопасни,  доколкото в Скандинавските страни, Америка Испания се гласуват закони за смяна на пола като следствие от идеите, свързани с разбирането за джендър. Това е изключително тревожна тенденция, тъй като лекотата, с която се вземат тези решения в името на демокрацията, могат да ни изправят пред едно бъдеще, пред което сме безсилни: свят от мутанти, които имат бегъл спомен за това, какво е да си човек.

Онези, които твърдяха, че нямаме основание за тревога, сгрешиха, защото последните решения на Европа  потвърдиха предположението, че Конвенцията има скрит замисъл по отношение на „джендър идеологията“. Вярно е, че „джендър“ е част от феминизма и борбата на жените за права, равни с тези на мъжете, по повод половата дискриминация. „Джендър“ е несъвпадение на биологичния пол със социални стереотипи на поведението по отношение на мъжете и жените. Но това е далечен аналог на джендъра. Той има своята философска основа чрез понятието „андрогин“ при Платон и „хермафродит“ като форма на биологична  патология. Неправомерно е смесването  обаче на понятията  „андрогин“, който е философско понятие в контекста на философската антропология, „хермафродит“, който е физиологично понятие, и „трансексуален“, свързано със сексуалната ориентация и половата роля на човека, която губи своите граници. Постепенно  разбирането за джендър  се превръща в право на избор на човек по отношение на пола – фемининност, маскулинност, андрогинност. Понятието навлиза в нов етап на разбирането му като безличния „третия пол“, който е небинарен, за да се стигне до „смяна на пола“ като негово последствие. В последният случай той се обвърза по силата на логиката с хомосексуализма. Човек не знае на какво следва да се обърне повече внимание при „джендър“ поведението: на объркването на личността по отношение на биологичния и социален пол, на смесването на емоционалните преживяванията на личността  на  всяко  кодово равнище или на последната тенденция, свързана със „смяна на пола“.

С научното разбиране за понятието „джендър“ може да бъде свързана цяла система от философи, психолози и социолози като У. Джеймс, Дж. Мийд, Т. Лукман, З. Фройд, Р. Сиърс, Е. Ериксон, Л. Вайцман, Е. Макоби, К. Джелин, Д. Мъни, М. Де Прийст, И. Кон и др,

Американския психолог Дж. Мъни  през 1955 г. въвежда понятието джендър, а през 1972 г. конструира понятието „психологичен пол на личността“. През 1968 американския психоаналитик Робърт Столър използва понятието джендър като „културен и психологичен термин, съотнасим с мъжествеността или женствеността на личността“. Кендест Уест и  Дон Зимерман през 1991 г. предлагат теория за социално конструиране на джендъра, доколкото джендърното неравенство се възпроизвежда ежечасно във всички институционални форми. През 1978 г. Дж. Плек употребява понятието „джендър идеология“ по повод  традиционна роля на жената (Isaev, 2012). В тезауруса на джендър идеологията влизат и много нови понятия като джендърна роля, джендърна идентичност, джендърни стереотипи, джендърни норми, джендърно самосъзнание и др. създават се  и нови науки като джендърна антропология, джендърна философия, джендърна социология, джендърна психология, джендърна педагогика и др.

Джендър идеологията започва като етимологичен спор и критика на половата дискриминация при жените, за да стигне до създаванe на общности от поддръжници и последователи  на различната сексуална ориентация.

Джендър идеологията като социална кауза е свързана с движението на феминистките, което преминава през различни етапи по повод правата на жените. Някой от тези идеи са  изключително радикални и предполагат отхвърляне на всяко изконно женско поведение.  Тяхна основа обаче е репликата на феминистката  С. дьо Бовоар, че жените „не се раждат, а стават такива в обществото“. Като методология джендър идеологията е свързана с понятието андрогин, което е метафора на Платон, изразяваща съвършенството на човека. който носи в себе си като светоусещане и мъжко, и женско начало. Самото понятие придобива във времето роля на схоластична и естетична категория. Реконструирането му във връзка с понятието „джендър“ като безполовост на човека води до изчезването на самия човек (Ivanova, 2021).

В последно време джендър идеологията се формира  приоритетно  от представители на  хомосексуалисте общностите. Джудит Бътлър (1956) е представител на тези общности, която в своите книги започва да отстоява идеи, които са крайни и стигат до отричане на майчинството и право на всякаква сексуална ориентация и поведение, доколкото  изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендърът) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква, само защото е създаден от езика, и хората вярват в това, което непрекъснато чуват“ (Batlar, 2003).

Джендърът се родее с хомосексуализма и повтаря неговите мостри като  отношение  към него. За Андре Жид: „Всяка дума срещу хомосексуалността е и дума за хомосексуалността... Карикатурата, подигравката, оскърблението – дълго време единствен възможен или достъпен публичен дискурс – все пак означава, че за хомосексуалните се говори. А говоренето им е предоставяло някакъв начин да не се чувстват сами на света. Цензурата също е разбирала това... Още в края на ХVIII и началото на ХIХ в. (значи отново не е „социалистическо“ изобретение – ПП) някои юристи са изтъквали, че е по-добре да не се дават под съд хомосексуалистите, защото публичният процес би могъл да има ефект, обратен на очаквания  (Pachkova 2022) Колкото повече ще се говори за джендърно поведение на човека, толкова по-силен като понятие  ще става той и ще намира нови защитници. Но не можем да избегнем срещата си с него, доколкото той превзема нови социални и педагогически  пространства. „Джендърът“ се оказва в центъра на „джендър педагогиката“ и „джендър образованието“ като нови дялове на науката педагогика. В този смисъл  като педагози сме длъжни да прочетем още веднъж понятието „джендър“, за да не се окажем в невъзможност да коригираме поведението на един подрастващ, който е увлечен по модата да бъде интересен на всяка цена, и джендарът да се окаже най-пряк път за това.

Изследването си поставя за цел да даде една аргументация на проблема за джендъра на няколко кодови нива – политическо, морално, научно и приоритетно педагогическо, както и на възможностите на Истанбулската конвенция като международен документ за  насаждане на „джендър идеологията“.

 

 Политически аргумент за джендъра

Политическата аргументация на джендъра е най-лесна, при което няколко яростни демократи разширяват „границите на „демокрацията“. В тях е властта, в тях е силата и най-често те самите са джендър представители. Останалите няколко милиарда от населението ще трябва да се подчини и да приеме условията, защото от тях не зависи нищо. Така се стига до възторга на прайдовете, където мъже и жени се прегръщат и  демонстрират своите чувства на джендъри. Джендърът и цялата  словесна канонада, която го съпътства, ще бъде новата „свобода“ за хората, където 5 % хомосексуални и джендъри  започва да доминира над всички останали. Така властта на малцинството става вездесъщо и джендърът ще мине по етапен и правен ред във всички държави на Европа. „Джендърът“ е политическа проекция, която трябва да бъде защитена като кауза.

Нека направим  една аналогия на джендъра с хомосексуализма и неговите социални метаморфози. Ако през 1963 г. Американската медицинска академия твърди, че хомосексуализмът е болестно състояние и тип психично разстройство, 10 г по-късно  Американската психиатрична Асоциация трябва официално да се откаже от това твърдение. Причината не е медицинска, а идеологическа, свързана с разрастването на гей-движението и агресивна политика на гей лидерите. Във всички тоталитарни общества хомосексуализмът подлежи на преследване и наказание, като в нацистка Германия се стига и до геноцид над хомосексуалните.  България не прави изключение по отношение негативното отношение към хомосексуалните. И в Царска България, и след  революцията от 9 септември са създадени специални закони за въдворяване на хомосексуалните.  След демократичните промени в Европа нещата рязко се променят, като се търсят компромисни варианти към хомосексуалността или самият процес на отношение към тях се неглижира. Това от своя страна  катализира  дейността на гей активистите, които стават все по-изобретателни и набират нови привърженици от политическата сфера в полза на своите права (Pachkova, 2022).

Джендър движението ще измине същия път от обявяването му за аномалия до правото да съществува и да доминира като „естествено състояние“ на човека на 21 век. Съществува опасност чрез джендърното поведение да изгубим не само децата, но човека въобще.

 

Морален аргумент срещу „джендъра“

Въпросът за Истанбулската конвенция не е просто въпрос на избор, а на необходимия избор. Избор на кого е това, избор за какво е това? Когато човек чете тази Конвенция, има усещането че е направена с определена цел, да обслужи определени хора, които са силни на деня. Неявното говорене за социално и културно поведение и модели на поведение на жени и мъже води на практика обаче до насърчаване  и изява на различието, където „третият пол“ е неговата  еманация.

Джендърът в Истанбулската конвенция е изява на „демократично отношение“ към всеки, който е решил да променя себе си като начин на изживяване, като заедно с това той  променя и своята човешка идентичност. Джендърната идентичност постепенно от бинарно-полова се превръща в небинарна такава, където границите между мъжко и женско поведение се размиват. Промяната на човешката идентичност е промяна, която засяга човека на ментално и физико-ментално равнище и това е дълбоко драматичен процес, който няма да се овладее с конвенции. Един неукрепнал организъм и психика, като тази на тийнейджъра,  решил да променя пола си, лесно би се подал на желанието да бъде интересен, но връщане след това няма да има.

Джендър идентичността обаче е различна от хомосексуалната идентичност. Онова, което я отличава от фиксираната полова идентичност, е нейната флуидност и право на избор на роля  на мъж или жена във времето и обществото. Този факт обаче ще увеличи нейните проблеми, предвид изключителната й мобилност. В нея човек има право да отрича бинарните опозиции на половете, да бъде безполов, или  непринадлежащ към  нито един от половете, както и  да бъде андрогинен и др.  Андрогинното поведение наистина е по-успешно от социална и морална гледна точка, защото предварително примирява половите конфликти (Ivanova, 2021) Въпросът е каква е цената на този акт и процес в психиката на човека? Факт е, че биологичният пол е обвързан и с различни социални и психологически очаквания на личността, с които тя може и да не бъде съгласна. При всички случаи обаче джендърната идентичност от гледна точка на психологията е свързана с криза на идентичността. Нейно последствие най-често  е отношението към половите норми в обществото  и тяхното отхвърляне. Този акцент по същество винаги е морален. В „История на сексуалността“ френският социолог и философ Мишел Фуко ще се опита да проблематизира въпроса за аморалното поведение на хомосексуалистите в контекста на Античните и Средновековни практики. В първия случай става въпрос за идеали и посвещения, свързани с любовта, във втория иде реч за ролята на Църквата като институция и нейния морален кодекс. Античността предлага въздигане на Ероса в свободната любов между мъже, единият от които задължително е юноша. Средновековието преобръща ракурса към тази любов и я превръща в част от греха. Какво ще бъде отношението към джендъра като „трети пол“, можем само да гадаем. Той преодолява предразсъдъците, но заедно с това умножава проблемите, които поставя в съзнанието на обществото. Разделянето на обществото „за или против“ джендъра е само част от мимикрията. Крайният резултат обаче не може да бъде предвиден от никого.

В българската история онова, което е срамно, за него не се говори, за него се мълчи. Това е част от морала на българите и за балканския човек въобще. Западните хора от години  налагат своите псевдодемократични ценности и колкото по-срамно е едно явление, толкова по-големи са шансовете му да са превърне в реклама. През последните години сме свидетели на нечувано катализиране на проблема за хомосексуалността като стъпка от проблема за джендъра, неговото афиширане и легитимиране и даже превръщането му в мода. Желанието на хомосексуалните да привлекат внимание, да получат дивиденти от своята „дискриминация“  ги  превърна в новите герои за свободи. Този процес  се случва на всякакви кодови нива, като най-засилен е интересът към него в артистичния свят, който винаги е подкрепял „различните“. Обезпокояващо е преместването на интереса  към хомосексуализма и джендъра в политическата сфера, която държейки в ръцете си властта, може да ги превърне в печеливша карта на свободния свят, където всичко е възможно. Още по-обезпокояващо е превръщането им в държавна политика, а Истанбулската конвенция е част от този план. Балканите си имат свое историческо и морално чувство за мяра, но в глобалното общество, в което живеем, дори тези устои ще трябва да се забравят и пренебрегнат в името на „единението“ на Европа.

 

Научен аргумент. Джендърът като част от  анормалното

Научният аргумент за джендъра обаче в първоначалното му тълкуване е свързан с тълкуването му като психично разстройство, по подобие на хомосексуализма. Известният български изследовател М. Груев се позовава на „Ръководство по психиатрия“, издадено през 1988 г. от проф. Бостанджиев, където са цитирани западни изследвания, свързващи хомосексуализма с наличието или липсата на специфичен мембранен антиген, т. нар. Н – У антиген, който е от особено значение за мъжката полова идентификация. В изследването се дава една твърде детайлна и диференцирана класификация на феномена. Тук той е включен в глава „Полови отклонения” и раздел „Обектни девиации”. Те от своя страна включват три основни негови разновидности. Първата, според учения, е класифицирана като „транссексуална хомосексуалност”. „При нея – се казва в Ръководството – лицето напълно се идентифицира с другия пол”. Втората разновидност е дефинирана като „Девиантна хомосексуалност по механизма на погрешното впечатване”. В нейната анамнеза се казва: „Лицето се идентифицира правилно със своя пол, но неговата полова роля е инвертирана и предпочита партньори от своя пол. Липсва стремеж да се променя телесния и гражданския пол”. Третата разновидност българският сексолог назовава „Девиантна хомосексуалност по механизма на девиантно изграден полов динамичен стереотип”. Той се характеризира с поведение, при което „половата идентификация и половата роля са нормално изградени, но е инверсирана психосексуалната ориентация“ (М. Gruev, 2021: 94). Видно е как обяснението за хомосексуализма през 80-те години постепенно се насочва от чисто психично  към  физиологично и генетично обяснение на хомосексуалността. Този факт ще рефлектира и върху наказателното право, доколкото човек не може да бъде осъждан за нещо, което изначално е заложено в него.

Въпросът за джендъра  започва по обратния ред: от социалната към биологичната промяна на човека. Питането при джендъра е как един социален модел на може да моделира биологичното такова. За мнозина обаче джендърът все още е част от патологията и психичните разстройства, отразено  в редица учебници по психиатрия (D. Isaev, 2012).

Мишел Фуко изследва медицински и дискурсивни практики по проблема, налични още през Античността и Средновековието. Във връзка с патологията на човешката природа   той въвежда термина „анормално“. В него съществуват няколко персонажа на чудовищност и „онова, което дефинира индивида, който трябва да бъде коригиран, е, че той е непоправим. Но парадаксалното е, че непоправимият, доколкото е непоправим, изисква край себе си спецефични намеси, свръхинтервенции по отношение на обичайните и семейни методи на коригиране“ (Fuko, 2000).

Френският социолог акцентира върху необходимостта семейството и обществото да потърсят механизми за корекция и свръхкорекция на анормалното, а не механизми за легитимация. Мишел Фуко разглежда и проблема за чудовищното, част от което е смесването на половете при хермафродите. Чудовищността на хермафродита не подлежи на коментар, както и неговата природна аномалия, а не социална такава. Навлизайки в сферата на поведението, обаче, чудовищността се превръща в престъпна и подлежи на санкция. Тези редове насочват вниманието ни по аналогия към патологията на джендъра и възможността да бъдем бдителни в публичните му легитимации, където патологията започва да се превръща в норма за обществото.

 

Религиозен аргумент срещу „джендъра“

Библията няма да промени своето отношение към хомосексуализма и го обрича на унищожение, продиктувано от божия гняв. На много места в Библията се говори за хомосексуализма като „грях, срам и гнусота“. Библейската притча за унищожение на Содом и Гомор (Битие,18-19:4-5) като метафори е свързана с крайната поквара от хомосексуализъм в  тези градове. Вярно е, че сега сме 21 век и много от мострите на поведения се промениха, други се легализираха. Но внушението, което идва от библейската притча, за необходимостта противоестественото да бъде не просто наказано, а унищожено, остава. Това ни изправя пред различни въпроси по отношение към  джендъра  и най-вече допустим ли е той.

Библията няма да може да спре притворството и лицемерието по отношение на толкова кардинален въпрос като този за джендъра, защото за разлика от хомосексуалността, той изисква съзнателен избор. Когато към този избор се прибавят и лъскавите доспехи, с които е облечен, никой не може да предвиди докъде може да стигне обществото, обзето от манията да защитава своите „демократични ценности“. Постмодернизмът като време обърна ценностните редове, където възвишеното се подменя от пошлото. То залива пазари, общности и социума като цяло. Колкото по-незначителен е един проблем, толкова по-големи са шансовете му да се превърне в кауза през 21 век. Библията ни предупреждава, че неестествените неща трябва да се изкореняват навреме, защото в противен случай тяхната плевел ще разруши  света. Този, който е близо до своя Господ, пази заветите му. Не е необходимо обаче да се разиграва Ново Средновековие и да бъдем яростни в преследването на хора с различна сексуална ориентация, но тяхното толериране е също така необосновано. Джендърната роля е модификация на хомосексуализма, реализирана много по-изкусно и с много средства , които обществото предлага. За християните и за православните християни в частност това е въпрос на избор  и той е категоричен в отричането по отношение  на  всяка противоестествена природа.

 

Педагогически аргумент  срещу „джендъра“

 Не е трудно да си представим една картина от близкото бъдеще, където  учители джендъри управляват деца джендъри. Такава картина е непосилна за всяко човешко въображение. Питането е дали обществото би допуснало това. Ако целта на обществото е да събира мутанти от всякакво естество и характер, то това означава, че то се подготвя за своя апокалипсис. Ученикът джендър може да стане такъв случайно, а понякога и насила. Учителят джендър обаче е  с напълно осъзнат избор. Имайки предвид мострите и модели на поведение, които възрастните налагат, не е трудно да се досетим, че възрастни с противоестествена ориентация, ще искат да виждат пред себе си точно този тип деца, избрали техния път, като абсолютна ценност. Тиражирането и апликирането на мостри като тази за джендърството на практика подменя целия въпрос за педагогическото. Педагогиката като наука се създава, за да пази децата от посегателствата на възрастните и да предпази самото дете от възможността за разрушение. За пръв път в историята на педагогическата мисъл ние се изправяме пред реалната опасност възрастните да бъдат инициатори на разрушение за децата и да афишират поведение, което няма нищо общо с морала. Ще бъде подменен и идеалът хармонично развита личност  с  нов идеал, приемащ „извращението“ като норма. Педагогиката като антиутопия би могла да стигне по-далече, отколкото можем да си представим. Още по-тежки ще бъдат пораженията на джендър идеологията върху  социалната педагогика, защото джендърът е новата девиация в обществото, която за съжаление не получава нито порицание, нито наказание. Тя ескалира като мода сред подрастващите и се подклажда от медиите и гей общностите, които се чувстват недооценени.

Педагогиката и психологията ще трябва внимателно да изследват „джендър идентичността“, която е базова за човека (Dresvshnina, 2009) и  се оказва най-важния акцент в джендър педагогиката. Джендър идентичността е свързана с половото възпитание и  половата идентичност, но не я повтаря, доколкото тя придобива  ситуационни, исторически и др. обществени характеристики. Джендърната идентичност е свързана с джендърни стереотипи и джендърна социализация, която се случва както в семейството, така и в общността. За педагогиката от съществено значение е и джендърното възпитание, което трябва да бъде продължение на половото възпитание (Kluchko, 2005). Половото възпитание по своята същност представлява системно и целенасочено педагогическо взаимодействие, формиращо адекватна полова идентичност и усвояване на основни знания, умения и навици и естествено отношение по въпросите на пола, половото развитие и отношението между половете в дух на толерантност и разбиране към другия пол и в съответствие с обществените норми и потребности. Половото възпитание е неразривно свързано с нравственото възпитание и е основа за моралния облик и цялостното развитие на личността и обществото. Половото възпитание включва в своя обхват сексуалното възпитание на определен етап от възрастовото развитие (Popova, 2002).

Джендър  педагогиката  ни изправя пред няколко проблема:

1.         Формиране на джендър идентичността  на деца и подрастващи по отношение на  съвпадението с техния биологичен пол като единство от биологични, социални, психологични и културни характеристики;

2. Търсене на методи и средства за правилна джендърна идентичност на деца и подрастващи, която съвпада с тяхната полова роля;

 3. Преодоляване на опасността от превръщането на патологични норми на поведение в мостра за поведение на децата, които лесно могат да се поддадат на внушението за „смяна на пола“ като мода;

4  Опазване на човешкото различие, което от абсолютна ценност може да се превърне в сурогат на такава, чрез проблема за джендърсвото;

5.  Опазване на класическите модели на училищната институция без право да  се използва  за политически каузи чрез джендър общностите. Предполага се, че в основата на гражданското образование ще се използват и каузи на джендърите, и то по един безпрецедентен начин;

6.  Запазване на идеалите  на училището за „истинно, красиво и добро“, без да се подменят с пост модернистични такива, където всичко е възможно, но едва ли е необходимо;

7. Недопускане на „смяна на пола“ като мода или прищявка сред подрастващи, като изключително опасна социална тенденция, която вреди на психичното здраве на тези деца;

 8. Съществува опасност педагозите да бъдат проводници на джендър идеологията по нареждане на вишестоящи и управляващи, без да могат да се съпротивляват и дори да имат избор;

9. Превръщането на джендъра в „underground и нова субкултура сред деца и подрастващи трябва да бъде овладяно навреме с всички педагогически средства.

 

Заключение

 Истанбулската конвенция като документ проблематизира един спорен въпрос като този за джендъра. Понятието търпи различни модификации във времето и постепенно заличава първоначалното си значение да бъде израз на себеизразяване и себеусещане по отношение на пола при жени и мъже. Желанието да се даде  възможност за преодоляване на предразсъдъците лесно може да се превърне в нов такъв, където всичко, което не е джендър, е немодерно и противоестествено. Най-големите потърпевши, както винаги ще се окажат деца и подрастващи, които често не могат да бъдат държани отговорни за безотговорното поведение на възрастни, които служат като техни „вдъхновители“. Джендър идентичността, както и половата идентичност са нормални състояния на човешкото поведение. Те стават опасни, когато се противопоставят и изкуствено разделят. Задачата на възрастните е да контролират джендър идентичността, която от социална кауза може да се превърна в неправомерен биологичен избор при деца и  подрастващи, свързан със „смяна на пола“. Истанбулската конвенция е поредният европейски документ, който защитава джендъра като „демократична ценност“, която не е проверена научно, нито е съобразена с моралните клаузи на обществото, които имат силата да не се променят във времето.

 

Литература

1. Библия, 2014, София: Нов човек. (Biblia. 2014. Sofia: Nov chovek). [In Bulgarian].

2. Бътлър, Джудит. 2003. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. София: Критика и хуманизъм. (Butler, Judith. 2003. Bezpokoystvata okolo rodovia pol. Feminizmat i podrivaneto na identichnostta. Sofia: Kritika i Humanizam). [In Bulgarian].

3. Груев, М.,  2006, Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944 – 1989). ANAMNESIS (Gruev, М. 2006. Komunizam i homosexualizam v Balgaria (1944 – 1989)  ANAMNESIS)  anamnesis.info/sites/default/files/Gruev_2006. [In Bulgarian].

4. Дресвянина А. В. 2009. Понятие „Гендерная идентичность“: сущность и основные исследовательские подходы. Вестник Северного (Арктического) федерального университета. Серия: Гуманитарные и социальные науки. (Ponyatiye „Gendernaya identichnost'“: sushchnost' i osnovnyye issledovatel'skiye podkhody. Vestnik Severnogo (Arkticheskogo) federal'nogo universiteta. Seriya: Gumanitarnyye i sotsial'nyye nauki) https://api.semanticscholar.org/CorpusID:141300853 [In Russian].

5. Исаев Д. Д. 2012. Психологическое понимание и измерение пола. Учебное пособие. Издание СПб ГПМУ. (PIsayev D. D. 2012. Psikhologicheskoye ponimaniye i izmereniye pola. Uchebnoye posobiye. SPb GPMU). [In Russian].

6.  Истанбулска конвенция https://pastir.org/istanbulska-konventsiya-2011

7. Иванова, Татьяна Александровна. 2021, Андрогин как идеальная модель человекав философско-антропологическом дискурсе, Автореферат, Москва (Ivanova, Tat'yana Aleksandrovna. 2021, Androgin kak ideal'naya model' chelovekav filosofsko-antropologicheskom diskurse, Avtoreferat, Moskva). [In Russian].

8. Ключко, О. (ред.). 2020. Гендерная ментальность российской молодежи: психологический портрет, коллективная монография, СПб.: НИЦ АРТ (Klyuchko, O. (red.). 2020. Gendernaya mental'nost' rossiyskoy molodezhi: psikhologiches-kiy portret, kollektivnaya monografiya, SPb.: NITS ART). [In Russian].

 9. Фуко, М., 2000, Анормалните, Цикъл лекции, София: Изд. Лик ( 9. Fuko, M., 2000, Anormalnite, Tsikal lektsii, Sofiya: Lik). [In Bulgarian].

10. Пачкова,  П., 2022, Хомосексуализмът в България, Notabene, бр. 58. (Pachkova,  P., 2022 ,Homoseksualizmat v Balgariya, Notabene, 58.) [In Bulgarian].

11. Попова, Сн., 2002, Полово възпитание на учениците (7-11 годишна възраст). София: Изд. "Веда Словена". (Popova, Sn., 2002, Polovo vazpitanie na uchenitsite (7-11 godishna vazrast). Sofiya: Veda Slovena). [In Bulgarian].